Еврозоната е в стагнация: Има ли светлина в тунела?

С амо преди няколко години Португалия, Италия, Испания и особено Гърция бяха основните източници на проблеми за Европейския съюз и еврозоната. Но сега ситуацията е различна. "Ние от Юга можем да помогнем за справянето с общите трудности", каза наскоро испанският премиер Педро Санчес на Световния икономически форум в Давос. Той наблегна на необходимостта от производството на повече чиста енергия за справяне с енергийната криза след началото на пълномащабната война в Украйна. Според Санчес Испания, която залага на слънчевата енергия, може да се превърне в "най-добрата световна икономика", съобщи Deutsche Welle.

Германия изостава все повече

От общоевропейска гледна точка обаче ситуацията изобщо не е розова - еврозоната е в стагнация. През последното тримесечие на 2024-а година общият БВП остана на същото ниво като през есента, посочи Евростат. Растежът от лятото бе едва 0,4 процента.

Според много експерти причината за това е Германия, в която БВП се сви с 0,2 на сто в последното тримесечие и през 2024-а година като цяло. "Германия изостава все повече", коментира икономистът Александър Крюгер.

Най-голямата икономика в еврозоната отслабва, а някогашните проблемни страни сега се развиват бързо. Могат ли южните европейски държави да се превърнат в локомотив на европейския икономически влак? Икономистът Габриел Фелбермайр не смята, че това е възможно. Според него те не са достатъчно силни икономически. Фелбермайр изтъква, че на Германия и Франция вече се дължи над половината БВП на еврозоната, а в този индустриализиран "северен блок" би трябвало да бъдат включени и Австрия, Словения, Словакия и Нидерландия. И държави, които не са приели общата европейска валута, усещат икономическите проблеми в ЕС - например Чехия и Полша, посочва експертът.

Какъв е проблемът на Германия?

Какво е това, което прави южните държави толкова силни и кара другите да изглеждат слаби? Според бившия директор на мюнхенския Институт Ifo Ханс-Вернер Зин обяснението е както в политически решения, така и във външни фактори.

"През последните години Германия пострада много от енергийната криза, а тя беше предизвикана както от войната, така и от собственоръчно причинения недостиг." Зин отправя критики към предвиденото спиране на използването на изкопаеми горива и насочването към зелени източници на енергия. Експертът изтъква, че химическата индустрия е пострадала много от това, а същото се отнася и за важното за Германия автомобилостроене.

Фелбермайр от своя страна отбелязва, че в южните държави основна роля играят туризмът и земеделието. Повишените цени на енергията в Европа, търговските войни и предизвикателствата, свързани с декаробиназацията просто се отразяват по-малко на Юга, отколкото на Севера. Освен това още от 2010-а година южните европейски държави имат и по-ниска инфлация от северните. "Това помогна на конкурентоспособността им", посочва експертът.

А светлина в края на тунела не се вижда. Икономистът от "Комерцбанк" Йорг Кремер смята, че тенденцията нагоре е слаба. "Дълбоката структурна криза в индустрията и заплахите на Тръмп за увеличаване на митата повличат всичко надолу", казва Кремер.

Кризата не е краткосрочна, а структурна

"Засега няма признаци за възстановяване", посочва Себастиан Дулиен, директор на Института за макроикономика. Според него за застоя на германската икономика има няколко причини - като вредната за износа агресивна политика на Китай и политиката на Европейската централна банка за високи лихвени проценти.

Остава надеждата, че осъзнаването на проблемите е първата стъпка към постигането на подобрение. Германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви на Световния икономически форум в Давос следното: "Изглежда ни е убягнал фактът, че кризата не е краткосрочна, а структурна". Това е особено очевидно за промишлеността, която се бори с високите цени на електроенергията. Външната търговия, която е важна за Германия, отслабва, а настроенията на потребителите се влошават. "Трябва да преосмислим бизнес модела си", настоя Хабек.

Какво е нужно?

Въпреки това Европейската комисия очаква леко икономическо възстановяване в еврозоната и растеж от 1,3 процента през 2025-а година. ЕЦБ, която според експертите е на прага на понижаване на лихвените проценти, вероятно ще предприеме допълнителни стъпки в тази посока през годината.

Габриел Фелбермайр не смята, че сегашното съотношение на силите между северните и южните страни е необичайно: "Ту индустриализираният север е напред, ту след това южните страни го изпреварват благодарение на развитите си услуги. Това не е по-различно и в други големи икономики, като например САЩ".

От решаващо значение е "Северът да продължи с необходимите реформи за по-голяма конкурентоспособност, а Югът да не се отпуска. Също така е важно вътрешният пазар, който служи за баланс между отделните региони, да бъде отново засилен", казва Фелбермайр.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase