Западният печат за речта на Обама

Речта на Барак Обама в Кайро, обявена като послание към мюсюлманите по света, е най-коментираното събитие в западните вестници. Изданията масово определят обръщението на американския президент като ново начало в отношенията между САЩ и ислямския свят.

Президентът нито веднъж не произнесе думата "терорист" или "тероризъм", а замени термина със значително по-меката формулировка "войнствен екстремизъм", отбелязва "Вашингтон пост".

Речта беше изпъстрена с цитати от свещените книги на мюсюлманите, християните и юдеите, но най-вече от Корана.

Обама се осмели да определи еврейската заселническа дейност в окупирания Западен бряг като незаконна и да подчертае, че

палестинците са страдали много през последните 60 години в стремежа си да се сдобият със собствена държава

В същото време той се въздържа от критики за липсата на свобода в ислямските държави, а вместо това се концентрира върху необходимостта от постигане на конкретни политически цели, пише "Вашингтон пост".

За първи път от времето на Джими Картър американски президент признава, че постепенната израелска колонизация на Западния бряг е незаконна. Освен това Обама избегна формулировката "еврейска държава", като вместо това използва "еврейска родина", отбелязва вестникът.

По темата за арабско-израелския конфликт Обама изрази решителна подкрепа за Израел, но същевременно се изказа изключително благосклонно към палестинците и изрази съпричастие с техните страдания.

В столицата на арабска държава той говори за "неразривните" връзки между Америка и Израел, и

осъди антисемитизма и отричането на Холокоста

очевидна препратка към редовните антиизраелски изказвания на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. Обама дори не спомена името на своя домакин Хосни Мубарак - факт, който със сигурност не е останал незабелязан от автократичния лидер, който управлява Египет от близо три десетилетия, коментира "Вашингтон пост".

Въпреки "неразривните" връзки между САЩ и Израел, Обама говори с не по-малка убеденост за мъките на палестинците през последните 60 години и ги нарече "недопустими".

На два пъти използва името Палестина като определение за сегашните територии, населявани от палестинците, а не на бъдещата палестинска държава, както за последно направи Джордж Буш през март 2002 г., подчертава "Ню Йорк таймс".

Американският президент не представи нова политическа програма за Близкия Изток. Най-значимото в неговата реч беше тонът и дори подборът на думите. Лайтмотивът, около който се градеше цялото слово, беше една проста, но радикална идея -

уважение към арабския и мюсюлманския свят

коментира британският "Гардиън". Този подход изглежда коренно противоположен на стила на Буш, който не можеше да се обърне към мюсюлманите, без да звучи войнствено или наставнически. Ако Буш беше произнесъл тази реч, тя щеше да звучи изкуствено, смята "Гардиън".

Вестникът обръща внимание и на изказването за продължаващите от 60 години страдания на палестинците, с което той се доближава повече от всеки друг президент до признаването на това, което палестинците наричат "накба" (катастрофата) - създаването на Израел през 1948 г.

В анализ на подбрани фрагменти от речта на Обама Патрик Кокбърн от "Индипендънт" обръща внимание на откъса, в който президентът припомня, че неговият баща произлиза от семейство, в което има много мюсюлмани. Посланието, според Кокбърн, е, че Обама не би могъл да бъде по-различен от своя предшественик Джордж Буш.

Това беше един от най-конкретните и важни моменти в речта, отбелязва "Индипендънт". В нея президентът потвърди, че

американските войски ще се изтеглят изцяло от близкоизточната държава

и няма да оставят след себе си военни бази и гарнизони.

Това беше изказване от особена важност, тъй като американските генерали и някои коментатори често правят казват, че САЩ ще трябва да запазят в Ирак войските си до 2012 г. Обама положи всички усилия, за да подчертае, че срокът до края на август 2010 г., който той обяви, ще бъде спазен.

Темата е особено важна, тъй като именно нахлуването в Ирак през 2003 г. беше събитието, което провокира в най-голяма степен безпрецедентната враждебност в мюсюлманския свят към Съединените щати, отбелязва Кокбърн в "Индипендънт".

Лондонският "Таймс" набляга на очакванията на мюсюлманите за

конкретни действия след речта на Обама

Аудиторията, към която се обърна той, е доста по-изстрадала от тази на Запад. Тези хора са слушали твърде много красиви речи на американски президенти, и са ставали свидетели на твърде много "нови начала", които впоследствие завършват с провал.

Вестникът цитира множество реакции на мюсюлмани от различни точки по света. Всички те споделят, че топлото отношения, което Обама демонстрира към техните несгоди, ги е зарадвало, но повечето подчертават, че за тях е по-важно президентът да мине от думи към дела.