Т ова беше най-забранената любов от всички забранени любови по време на режима на нацистите.
Веднага след като Хитлер идва на власт през 1933 г., бюрократите на режима започват изготвянето на гротескните Закони Нюрнберг, забраняващи връзките между "арийци" и евреи.
Но такива връзки са съществували в Третия Райх – дори и между неговите най-чудовищни служители и техните жертви.
Когато противоречията се завихрят около нов роман, заклеймяван като "обиден и разстройващ", тъй като е концентриран върху измислен романс между комендант на концентрационен лагер от СС и затворничка,
истината за сложните човешки взаимоотношения, ковани в ужасни времена, не може да се отрече.
По време на 12-те години, в които нацистите управляваха по-голямата част о Европа няма по-извратено, убийствено и ненормално място от фабриката на смъртта "Аушвиц" в окупирана Полша.
Това е мястото където хората правели всичко възможно, за да оцелеят, всичко за да избегнат "селекциите", което би означавало еднопосочен билет до газовите камери.
Елена Цитронова е била сред тях и е успяла да спаси своя живот и този на семейството си, благодарение на страстта на един от омразните пазачи от СС.
Въпреки че е спала с нейния спасител и признава, че в крайна сметка е изпитвала дълбоки чувства на любов към него,
забранената връзка на Елена е била изкована, само защото тя е искала да остане жива на най-ужасното място на света.
Вижте концентрационният лагер "Аушвиц", заснет от дрон:
Еврейка от Словакия, тя е работела в огромния склад на лагера, наречен "Канада", където вещите на обречените се сортирали, преди да бъдат изпратени в Берлин, за да подхранят военните усилия на нацистите.
Там тя среща Франц Вунш през 1942 г. Кой би повярвал, че емоция, чиста като любовта, може да вирее на място изпълнено със смърт, болка и садизъм, като "Аушвиц? Ако не е бил съдбовния момент, в който Елена е помолена да пее на рождения ден на Вунш, тя не би оцеляла. Била е осъдена на смърт по-рано същия ден.
Вунш ѝ изпращал бисквити, пишел ѝ бележки, казвайки "Любов – аз се влюбих в теб". Той дори спасил сестра ѝ Розинка от сигурна смърт. "Когато той дойде в бараката, в която работех, той ми подхвърли тази бележка. Аз я унищожих веднага, но видях думите "любов" и "аз се влюбих в теб", разказва Елена години по-късно в Израел.
"Мислех си, че предпочитам да съм мъртва, отколкото да се забъркам с мъж от СС.
Дълго време след това имаше само омраза. Не можех дори да го погледна", казва тя.
Но Елена признава, че чувствата ѝ към Вунш се променили с течение на времето, особено когато сестра ѝ и децата на сестра ѝ пристигнали в "Аушвиц". Елена научила, че щебъдат изпратени в газовите камери и нейният обожател от СС опитал да им помогне.
Елена разказва: "Той ми каза: "Кажи ми бързо името на сестра ти, преди да е станало късно". Аз му казах: "Няма да можеш да направиш нищо. Тя дойде с две малки деца". Той ми отговори: "Деца, това е различно. Децата не могат да живеят тук". И той се затича към крематориума и намери сестра ми".
Вунш успял да спаси сестрата на Елена, казвайки, че тя работи за него в "Канада", но не могъл да направи нищо за децата.
Елена и сестра ѝ преживяват "Аушвиц" и въпреки че връзката ѝ с Вунш не търпи развитие, тя свидетелства в негова полза по време на процеса за военни престъпления срещу него, години по-късно.
Елена, която умира през 2005 г. разказва в интервю: "Тук той направи нещо голямо.
Имаше моменти, в които забравях, че съм еврейка, че той не е евреин и честно казано, в крайна сметка го обичах.
Но не можеше да бъде реалистично".
Австриец по рождение, Франц Вунш, който почина преди шест години, е описван по време на процеса срещу него като "мразещ евреите". По време на процеса във Виена през 1972 г. пред съда е казано, че той е бил изключително брутален към затворниците, пребивайки мъже и жени.
"Желанието промени грубото ми поведение. Влюбих се в Елена Цитронова и това ме промени. Под нейно влияние се превърнах в съвсем друга личност", казва самият Вунш.
Въпреки това, което съдията нарича "преобладаващи доказателства за вина" за участие в масово убийство, той е оправдан по всички обвинения, поради изтичане на давност, отнасяща се до военните престъпления в Австрия.
Разказ за посещение в "Аушвиц" в наши дни:
