С ирийската гражданска война подчерта и изостри слабостите на Запада. Дипломатическата криза и заплахите на някои европейски страни да затворят своите граници показват, че стабилността на Европа е застрашена.
Бежанският поток само ще се засилва, след като руските въздушни сили подпомогнаха стратегията на Асад за атакуване на цивилни цели в името на предизвикване на обезлюдяване. Русия постъпи така, защото тази стратегия създава пустиня, която се управлява по-лесно от слаб съюзник като сирийския президент, отколкото населена държава, пише във в. „Джерусалем пост“ Брад Пати, експерт във вашингтонския мозъчен тръст Център за политика на сигурността.
Тази стратегия също така дестабилизира Европа. При Путин Русия доказа, че е експанзионистична сила и че нейната икономическа и демографска слабост означават, че ще продължи да бъде такава. Тя се нуждае от експанзия поради размера на ресурсите, които ще може да пренасочи в подкрепа на държавата.
Русия се разширява с помощта на комбинация от дързост и предпазливост. Тя смело се възползва от части от Грузия, Крим и Украйна. Но е предпазлива при полагането на основите за такива ходове и при завземането на тези области, които може да контролира най-лесно - обикновено поради по-голяма концентрация на етнически руснаци или на тези, които са склонни да предпочитат руското правителство пред алтернативата.
Наблюдатели се безпокоят, че подобни големи руски етнически малцинства в Прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония ги превръщат в апетитни цели.
So, the #EU is relying yet one more time on another dictator to protect its borders. Shame! #Erdoğan #migrantcrisis https://t.co/U9fKR2K3Zv
— Charles Bechara (@charles_bechara) March 8, 2016
Руското разузнаване работи сред икономическите лидери от Прибалтика, както и сред политическия елит там. Също така Русия има анклав в Калининград, който физически е отделен от останалата част от страната от части от Литва, Латвия и Беларус. А в този анклав се намира главната квартира на руския Балтийски флот. Най-голямата пречка за настъплението на Русия в балтийските страни е тяхното членство в НАТО.
Докато НАТО остане силна и надеждна, поне някои от целите на Путин не могат да се осъществят.
Съдбата обаче предоставя на Кремъл лост, който може да бъде достатъчно силен, за да пропука единството на НАТО, в същия този сирийски конфликт, където Русия вече е ангажирана. Това е Турция, която се е насочила далеч от интересите и нравите на останалата част на съюза. По отношение на самия конфликт Анкара заплашва да изпрати сухопътни войски срещу силите, подкрепяни от Русия и Иран. Турски и руски сили вече се бият от различните страни на конфликта, само на няколко километра едни от други от двете страни на турско-сирийската граница.
Това много лесно може да доведе до директен конфликт между Русия и НАТО. Такъв конфликт беше избегнат на косъм, след като Турция свали руски бомбардировач през есента на миналата година.
Ответната руска реакция не включи директни военни действия, а се изрази в икономически санкции и подкрепа за турското кюрдско малцинство. Турският отговор беше блокиране на достъпа и предизвикване на глад в кюрдски села, практика, която американският държавен секретар Джон Кери определя по принцип като „директно противоречаща на законите на войната“ - но само когато Асад върши такива неща. САЩ не осъждат своя съюзник Турция за същите практики.
#Turkey #Yuksekova #Turkish army is hitting civilian houses! who is terrorist? #Erdoğan or #Kurds ?#twitterKurd pic.twitter.com/NJuvkPuqGi
— Sandicapitano (@Sandicapitano) March 17, 2016
На практика във Вашингтон не знаят какво да кажат или да направят по отношение на Турция.
Управляващите в Анкара нарушават човешките свободи, които са основата на всеки справедлив политически ред според Запада. Турция започна да арестува хората, критикуващи военните ѝ действия. Турция възпрепятства водените от САЩ усилия за победа срещу „Ислямска държава” с помощта на кюрдските бойци.
Анкара най-малкото си затваря очите за линиите за снабдяване на джихадистите. Турският президент Реджеп Ердоган доскоро търсеше съюз с радикални ислямистки групировки в страната си и ги е използвал, за да накърни медийната свобода и дори срещу правосъдната система.
Тези действия доведоха до призиви Турция да бъде изключена от НАТО. Но проблемът е в това, че НАТО няма механизъм за изключване на нейни членове. Нещо повече, „решенията на НАТО“ трябва да бъдат взимани единодушно, т.е. Турция да гласува за собственото си изключване.
Това е малко вероятно да се случи, като се имат предвид предимствата, които ѝ дава членството в алианса.
Вижте още за отношенията между Турция и Русия:
Ердоган критикува Путин заради използването на думата „геноцид“
Русия в Сирия – евтина, бърза и ефективна
Сирийски ракети убиха двама в Турция
Русия: Турция подготвя военна инвазия в Сирия
Медведев: Русия не обяви война на Турция
А липсата на подкрепа от страна на НАТО за Турция в случай на конфликт с Русия би отворила голяма пукнатина в съюза. В случай на избор между изоставяне и война с Русия, изоставянето изглежда логичният избор. Като се имат предвид уменията на Путин в тази сфера, вероятно е конфликтът да дойде във време и по начин, който само ще подчертае недостойнствата на Турция в очите на западната общественост. Но пукнатината, направена в НАТО, може да стигне до Прибалтика.
Какво да се прави? Западът трябва да започне да говори открито и публично за западните ценности на свобода и върховенство на закона, както и против военните престъпления на турското правителство. Необходимо е да стане ясно, че Анкара трябва да спазва определени правила, ако иска да получи подкрепа от НАТО.
Дори и Турция да не се вслуша, това ще е неин проблем. За държавите, които продължават да подкрепят западните идеали за човешка свобода, НАТО ще остане непокътната.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
