Комунизмът остави токсично наследство в Източна Европа

Изоставени мини в Румъния изпускат замърсени с тежки метали води в реките. Унгарски химически завод произвежда над 100 хил. тона токсични вещества годишно. Почвата в Източна Словакия е замърсена с канцерогеннни хлорни съединения.

Вълната от токсична тиня в Унгария е само един от екологичните ужаси, които се крият в Източна Европа 20 години след рухването на Желязната завеса и напомня, че

регионът е осеян с бедствия, които чакат да се случат.

Голяма част от Източна Европа се освободи от много от най-тежките си екологични грехове с помощта на западни фондове и условията, наложени на Унгария, Румъния, България, Словакия и Чешката република в замяна на членството в Европейския съюз.

Но токсичната тиня фокусира вниманието върху по-малко видимите опасности, които останаха след различните разчиствания в региона.

Изливането на разяждащи вещества, най-ужасната екологична катастрофа в Унгария, също повдига въпроси за това дали инвеститорите, които купиха заводите от съветската ера от държавата преди 20 години, са виновни за това, че не са похарчили достатъчно за безопасността им.

Осем души загинаха след изливането на 4 октомври на червена тиня от хвостохранилище с размер 10 хектара, където се съхранява съпътстващ продукт от производството на алуминий.

Призивите за по-големи усилия за разчистване не се отнасят само за Унгария, която смяташе себе си за по-напреднала от повечето страни от бившия съветски блок в справянето с екологичните щети, но също и за съседи като Сърбия, които се надяват да се присъединят към блока от 27 страни.

Тревожното е, че ние не знаехме, че това съществува и че може да има и други, заяви Андреас Бекман, директор на програмата "Дунав-Карпати" на Световния фонд за дивата природа (WWF), намеквайки за унгарския разлив.

Колко други предприятия и места съществуват, които може да бъдат бомба със закъснител, пита той.

Еколозите предупреждават за други

потенциални катастрофи от седем хвостохранилища на около 100 км северозападно от Будапеща,

които държат 12 млн. тона тиня, натрупана от 1945 г. насам - над 10 пъти повече от количеството, което се изля миналата седмица.

Ако техните стени се скъсат, голяма част от питейната вода на Унгария ще бъде застрашена, заяви служителят от Световния фонд за дивата природа Мартин Гайгер.

Други обекти, като

заводът "Борсодхем" в североизточна Унгария,

носят подобен риск за подземните води. Този завод изхвърля 100 хил. тона от токсина поливинилхлорид, който съдържа диоксин - същата отрова, която бе пусната във въздуха при експлозия в завод в Севесо (Италия) преди 34 години, и която уби стотици животни и превърна голяма част от града в руини.

Словакия - северната съседка на Унгария, има своите токсични проблеми, включително огромен район в източната част на страната, който все още е

заразен с полихлорбифенили от комунистическите времена.

Правителствени служители в България, разтревожени от унгарското замърсяване, наредиха проверки на сигурността на дузина хвостохранилища, огромни резервоарни стени, които често удържат отпадъци с тежки метали, в които може да се появят течове или да рухнат.

В най-сериозния подобен инцидент в България

стените в завод за обработка на мед и олово в село Згориград се скъсаха през 1966 г., изпускайки вълна от тиня, която уби 488 души и остави голяма част от околния район необитаем.

Активисти посочват, че по-малките течове не са редки. Екологът Даниел Попов разказва, че токсини са изтекли в река Тополница миналата пролет, когато тиня се изляла от хвостохранилище с отпадъци от медна руда, убивайки рибата.

Инспекции се правят само в действащите хвостохранилища, което предизвика критиките на еколозите.

В доклад на WWF се казва, че

особени притеснения проражда стена на хвостохранилище близо до град Чипровци,

в северозападна България, защото е директно на река Огоста, основен приток на Дунав.

Унгарските хвостохранилища са наследство от съветската ера, когато Москва определи тази страна като основен производител на алумина, използван за производството на алуминий. Резервоарите, пълни с тиня с тежки метали, са заплаха и на други места.

Голямо хвостохранилище, пълно с корозивни вещества,

е част от пейзажа на румънското дунавско пристанище Тулча. Активистите на Световния фонд за дивата природа казват, че течове и замърсявания на въздуха от това място водят до измирането на риби и птици в околността.

Дунав - вторият по дължина европейски речен път, изглежда избегна непосредствените щети от инцидента в Унгария. Подобен теч в Тулча обаче би имал унищожителен ефект върху обширния район от езера и блата в Делтата на Дунав, която е обявена от ЮНЕСКО за част от световното наследство. В този район живеят над 300 вида птици и 45 вида сладководни риби.

Споменът за екологичното бедствие отпреди 10 години в Румъния са предизвикали спешни мерки в Тулча и на други потенциално опасни места. На 30 януари 2000 г. от резервоара на златна мина в северозападния град Бая Маре се изля цианид в местните реки и уби тонове риба и други животински представители.

Румънският министър на околната среда и горите Ласло Борбей каза в петък, че Букурещ ускорява плановете за разчистването на 1000 заразени обекта.

"Трябва да бъдем много предпазливи след онова, което се случи в Бая Маре и сега в Унгария", каза той. Румъния има достъп до 100 млн. евро европейски фондове за разчистване на подобни обекти, посочи министърът.

Някои от най-големите екологични ужаси на Източна Европа са били в Румъния -

сред тях град Копша Мика. Телевизионните репортажи от там на черните токсични сажди от комините на металургичния комбинат, обгръщащи домове, полета, пасящи овце и жителите на града, шокираха света през 1989 г.

Международното възмущение доведе до закриването на комбината през 1993 г. Но "историческото замърсяване" с тежки метали през 40-те години, докато той е работил, продължава да трови въздуха. Продължителността на живота в района е с девет години по-ниска от средната за страната, която е 72 години.

В Източна Европа река Дунав преминава през седем държави и е ставала жертва на токсични разливи и преди този в Унгария.

Сред най-тежките инциденти е този отпреди 11 години, по време на бомбардировките на НАТО срещу Сърбия, когато военни самолети атакуваха предприятия за торове и винилхлорид, както и петролната рафинерия в Панчево, близо до Белград, което доведе до изпускането на живак, диоксини и други смъртоносни съставки във водите на реката.

Чуждестранно финансиране след войната позволи на властите да удържат част от течовете, но спорадични изхвърляния на токсични газове продължават да причиняват замърсяване на въздуха над допустимите нива.

Също близо до Белград,

откритата кариера в Обреновац, само на 100 м от река Сава - приток на Дунав, пази милиони тонове прах от каменни въглища от ТЕЦ "Никола Тесла". Въздухът в района е с нездравословни равнища на сажди в продължение на поне четири месеца в годината. Спринклерите, предназначени да пречат на прахта да се качва във въздуха, имат ограничен ефект във ветровитите дни.

Хърватия има само девет места, където са депозирани опасни отпадъци от десетилетия и трябва да бъдат почистени, каза Тони Видан от групата "Зелено действие".

Във Вранич, близо до Сплит, заводът за азбест затвори преди няколко години, но отпадъци - около 7000 куб.м материал, смесен с азбест, все още не е напълно почистен. Преди две години равнището на азбест във Вранич бе три пъти над допустимото. Дори днес местните жители казват, че когато духа вятър, във въздуха се носят частици азбест.