Строги санкции на ЕС срещу петролния и газовия сектор в Иран

Лидерите на държавите членки на Европейския съюз се договориха днес да затегнат санкциите срещу Иран.

Мерките предвиждат да бъдат блокирани инвестициите в петролния и газовия сектор на ислямската република с цел да се спре развитието и създаването на мощности за преработка на суров петрол и за разработване на нови газови находища.

Приетите от ЕС мерки излизат извън обхвата на санкциите, наложени на 9 юни от Съвета за сигурност на ООН с цел да бъде оказан натиск върху Иран да се върне към преговорите по програмата за обогатяване на уран, която според Запада е насочена към създаване на ядрено оръжие.

Одобрените от ЕС санкции, които вероятно ще влязат в сила до няколко седмици, ще бъдат съсредоточени върху търговията, в това число сделките със стоки с двойна употреба, върху банковия и застрахователния сектор, транспорта, включително морските и въздушните превози, и ключови отрасли в петролния и газовия сектор.

Санкциите, насочени срещу енергийния сектор като цяло, забраняват "нови инвестиции, техническа помощ и трансфер на технологии, оборудване и услуги, свързани с тези отрасли, и по-специално с мощностите за рафиниране на петрол и за втечнен газ, като специално внимание се обръща на технологията за втечнен природен газ", се казва в одобрения от лидерите на ЕС документ.

Мерките, одобрени от ЕС, са по-сериозни от онова, което очакваха някои дипломати, и вероятно ще окажат сериозен финансов натиск върху Техеран, който е петият по големина износител на петрол в света, но разполага с ограничени възможности за преработване на петрол, посочва Ройтерс.

"ЕС дълбоко съжалява, че Иран не се възползва от множеството предложени му възможности да премахне източниците на загриженост у международната общност във връзка с характера на иранската ядрена програма", изтъкват европейските лидери и добавят, че "при тези обстоятелства новите рестриктивни мерки станаха неизбежни".

Мерките на ЕС съвпадат с усилията на Конгреса на САЩ да одобри едностранен пакет от санкции срещу Иран, с които да бъде подсилен ефектът от прилагането на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН.

Новите мерки, предприети от САЩ,

забраняват на американски фирми и физически лица да правят бизнес

с редица ирански фирми и лица, чиито авоари в САЩ се замразяват.

Санкциите включват "Поуст банк ъф Иран", която става 16-ата иранска банка, върху която САЩ са наложили ограничителни мерки.

Американският финансов министър Тимъти Гайтнър съобщи, че през следващите седмици САЩ ще предприемат още стъпки за оказване на финансов натиск над Иран.

"Ще продължим да вземаме мерки срещу подкрепата на Иран за терористични организации. Ще продължим да фокусираме санкциите върху Гвардейците на ислямската революция и ще продължим да изобличаваме опитите на Иран да заобиколи международните санкции", заяви Гайтнър на пресконференция.

Новите наказателни мерки засягат Корпуса на гвардейците на ислямската революция, както и намиращите се под негово командване военновъздушни сили и ракетни войски, както и неговия главнокомандващ Мохамад Али Джафари.

Санкции са наложени и на няколко корабни компании, действали като параван за иранската държавна корабна компания, срещу чиито плавателни съдове вече действат наложени по-рано ограничителни мерки.

Новите санкции включват още 22 петролни, енергийни и застрахователни компании, контролирани от иранските власти и действащи в Иран, както и в различни части на света, като Лондон, Сингапур и Дубай.

Москва остро разкритикувас САЩ и Европейския съюз

заради плановете им за допълнителни сакции срещу Иран.

"Ние сме изключително разочаровани от факта, че нито САЩ, нито ЕС се съобразяват с нашите призиви да се въздържат от едностранни санкции", заяви зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков.

В Москва ще си направим съответните изводи, в това число и за перспективите за сътрудничество, каза руският дипломат.

"Винаги сме твърдяли и продължаваме да твърдим, че едностранните санкции, превишаващи параметрите, съгласувани и отразени в резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, са не само вредни, ами подкопават основата на нашата обща работа в "шесторката" и в Съвета за сигурност . . . Тези действия не могат да бъдат наречени по друг начин освен опит да се поставят над Съвета за сигурност на ООН", заяви Рибаков.

Ройтерс припомня, че резолюцията на Съвета за сигурност за санкции срещу Иран бе подкрепена от Русия и Китай, след като Москва и Пекин наложиха значително по-меки текстове в сравнение с първоначалния вариант, предложен от САЩ.

В сряда иранският парламент на открито заседание дискутира наложените от Съвета за сигурност на ООН нови санкции срещу Техеран.

Председателят на парламента Али Лариджани предупреди в изказване, че

Иран ще проверява чуждестранни кораби във водите на Персийския и Оманския залив

в отговор на решението на Съвета за сигурност да проверява в международни води всеки съмнителен кораб, отправил се към Иран или плаващ под ирански флаг.

Интензивността на проверките ще се увеличава паралелно със засилването на натиска върху Иран, предупредил Лариджани.

Парламентът подкрепя намерението на иранското правителството да продължи обогатяването на уран до 20%, подчерта Лариджани.

Парламентът призовава правителството да не спира обогатяването на уран, след като някои страни отказаха да осигурят необходимото ядрено гориво за изследователския реактор в Техеран, заяви още Лариджани.

Франс прес посочва, че думите на Лариджани били приветствани с възгласи "аллах е велик" от членовете на парламента.

В реч по телевизията президентът Махмуд Ахмадинеджад обяви, че санкциите срещу Иран няма да спрат ядрената му програма.

Той добави, че Техеран е готов да поднови преговорите със "световните сили", но едновременно с това поставя и свои условия, които скоро ще бъдат обявени.

Иран в близко бъдеще започва да строи нов изследователски реактор, който ще бъде по-мощен от сега действащия в Техеран, съобщи директорът на иранската ядрена програма Али Акбар Салехи.

Новият реактор, според Салехи, ще се използва за производство на радиоизотопи. В интервю за иранската телевизия, публикувано и на нейния интернет сайт, Салехи не уточнява на какъв етап е проектът за строителство на нов реактор, каква е проектната му мощност и къде ще се намира.

В момента Иран има един изследователски реактор с мощност 5 мегавата, построен още преди ислямската революция. Съобщението от февруари, че Иран започва да обогатява уран до 20% и пристъпва към производство на ядрено гориво за реактора постави началото на нова фаза в кризата в отношенията между Техеран и международната общност заради ядрената програма на ислямската република.