С лед пет години в Европейския съюз изглежда, че Хърватия остава встрани от кризите, разтърсващи общността, но и не е успяла да разреши собствените си проблеми. Вероятно единствените, които пълноценно използваха членството в единния пазар са хърватските престъпни кланове – вижте във видеото.
Преди пет години Хърватия стана пълноправен член на ЕС. Още по онова време не се забелязваше твърде голямо въодушевление - нито в Хърватия, нито пък в ЕС. Датата бе 1 юли 2013 г. Кризата в еврозоната беше в разгара си - ЕС и Европейската централна банка бяха ангажирани най-вече със спасяването на Гърция, Португалия и Ирландия. Италия и Испания също създаваха сериозни тревоги. Германските медии отбелязваха загрижеността на германските данъкоплатци, че "ЕС осиновява поредното проблемно дете". А в британските вестници по същото време преобладаваше сарказмът: "Седнете на нашия стол! Нали скоро го освобождаваме“, коментира Зоран Арбутина в "Дойче веле" (Deutsche Welle).
Хърватското правителство единодушно за Истанбулската конвенция
Фалитът, който може да разтърси Балканите
Дубровник - мой малък рай край брега на Адриатика
А в самата Хърватия присъединяването към ЕС мина почти безшумно и без големи празненства. Хората смятаха, че е извършена правилна крачка, защото вярваха, че страната им винаги е била част от Европа. Хърватите бяха убедени и в това, че са били принудени да чакат неоправдано дълго за членство в ЕС и че във всички случаи е трябвало да бъдат приети поне преди България и Румъния.
От друга страна хората бяха загрижени от това, че хърватската икономика навярно няма да е конкурентоспособна в рамките на общия европейски пазар. Безработицата тогава възлизаше на 20%. Единственият лъч на надежда бяха еврофондовете. Говореше се за милиарди, които щели да бъдат отпуснати на страната.
Днес, пет години по-късно, празнично настроение отново няма. Дори и най-отявлените привърженици на пълноправното членство не са в състояние да кажат какви са били ползите за ЕС от това, че прие Хърватия в общността. Освен ако не сметнем за печалба масовата емиграция на високообразовани млади хървати към западните страни-членки. Макар че бившият председател на Европейската комисия Барозу даваше добра оценка на страната за борбата ѝ срещу корупцията, от присъединяването си насам най-младата страна-членка на ЕС е паднала по-ниско в класацията на "Трансперънси интернешънъл". В т.нар. корупционен индекс Хърватия заема днес 58-о място сред 180 държави.
От хърватска гледна точка присъединяването на страната към ЕС също не може да мине за голям успех. От години насам ЕС затъва от една криза в друга. Съюзът, който си беше поставил за задача да стабилизира Балканите, днес е по-нестабилен, откогато и да било.
Тази общност, обединена около определени ценности, днес е подложена на вътрешен и външен натиск от десни популисти, "нелиберални демократи" и националисти. За страна като Хърватия, която не се отличава с особена толерантност или правова демократичност, европейският пример би бил повече от важен. За съжаление Европа в момента е заета предимно със самата себе си. И в икономическо отношение Хърватия не е спечелила кой знае колко от пълноправното си членство, което личи и по това, че средно по 180 хървати на ден обръщат гръб на страната и се отправят към Германия, Австрия или Ирландия. В повечето случаи това са високообразовани и амбициозни млади хора.
В равносметката на петгодишното хърватско членство все пак остава да тежи т.нар. "геостратегически фактор". От югославските войни през 1990-те години на Югоизточна Европа се гледа като на нестабилен и опасен регион. На всичкото отгоре това е регион, към който апетити проявяват редица външни сили – руснаци, китайци, турци и саудитци: Всички те явно гледат на Балканите като на свое предмостие към ЕС.
Съзнавайки това, бившият хърватски премиер Зоран Миланович преди пет години беше обещал на ЕС, че неговата страна ще "строи мостове към другите държави в Югоизточна Европа" в името на мира. От тези горди слова обаче не произлезе нищо. От години Хърватия спори със Словения за няколко километра от един залив в Адриатическо море, провокира Босна и Херцеговина със строежа на мост през нейна територия, а по отношение на Сърбия проявява по-скоро готовност за разпри, отколкото за добросъседски отношения.
Присъединяването на Хърватия към ЕС не навреди на общността, нито пък на самата Хърватия. Кандидатите за членство от Западните Балкани могат да се поучат от хърватския пример и да я карат по същия начин: тук няколко необходими реформи, там няколко добре звучащи закона и много още по-добре звучащи обещания. А веднъж влезли в ЕС, биха могли да се снишат като Хърватия и да не се набиват много-много на очи. Нали "големите" в Брюксел така или иначе си имат достатъчно поводи за разправии. Кой да ти се занимава тогава със страни като Хърватия.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!