Ро очарование от капитализма е обхванало почти цял свят 20 години след падането на Берлинската стена, символизиращо рухването на комунизма в Източна Европа.
Това сочат публикувани днес данни от проучване по поръчка на Би Би Си, предаде Франс прес.
Само 11% от анкетираните в 27 държави смятат, че капиталистическата икономика работи успешно.
51% са на мнение, че е необходимо пропуските да бъдат коригирани чрез реформи и повече регулация.
Единствено в две страни - САЩ (25%) и Пакистан (21%), над 20% от отговорилите са на мнение, че капитализмът работи добре в днешната си форма.
Данните от допитването, осъществено между юни и октомври сред 29 033 души, са обнародвани в деня на 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена на фона на световна финансово-икономическа криза без прецедент от 1929 г. насам.
"След събитията от последните 12 месеца става ясно, че падането на Берлинската стена през 1989 г. може да не е било съкрушителна победа на свободния пазарен капитализъм, както е изглеждало тогава", коментира Дъг Милър - президент на агенцията "ГлоубСкан", направила анкетата.
Едва малко над половината запитани (54%) дават положителна оценка за разпадането на Съветския съюз, 22% смятат, че това е било "нещо лошо", а 24% не дават отговор. Най-доволни от него са американците (81%), следват поляците (80), германците (79), британците (76) и французите (74%).
Източна Европа и по-специално чехите не са толкова убедени в положителния ефект от изчезването на СССР (63%). Руснаците (61%) и украинците (54%), напротив, смятат, че разпадането на Съветския съюз е достойно за съжаление.
Средно 23% от анкетираните смятат, че капитализмът страда от непоправими дефекти и е необходим някакъв нов модел. Най-много настояват за това французите (43%), следват мексиканците (38%) и бразилците (35%).
Повечето участници в проучването от 17 измежду 27-те страни настояват за по-голяма регулация във финансовия сектор. На първо място тук е Бразилия (87% от анкетираните), следват Чили (84), Франция (76), Испания (73) и Китай (71% от отговорите).
Двайсет години след падането на Берлинската стена
бариерите и дистанцията между Източна и Западна Германия все още съществуват,
свидетелстват други социологически допитвания, публикувани в германската преса по случай юбилейната дата.
По данни на института „Аленсбах" 63% от източногерманците са убедени, че разликите между източната и западната част на страната са много повече от общото помежду им.
А 42% от анкетираните в новите федерални провинции, т.е. бившата ГДР, се смятат за граждани второ качество.
Основният източник на разочарование за повечето източногерманци е фактът, че заплатите и производителността на труда в Изтока все още са по-ниски, безработицата е по-висока, а населението застарява заради масовото изселване на младите хора към западните части.
Според проучване на социологическия институт "Форса" над половината източногерманци заявяват, че промените след падането на Берлинската стена не са оправдали очакванията им.
През 1989 г., когато желязната завеса падна, над 70% от източногерманците смятаха, че животът им се е променил към по-добро. За сравнение днес всеки пети източногерманец, заявява, че жизненият му стандарт е по-нисък от преди 20 години.
Социолозите са единодушни, че две десетилетия след падането на бетонната стена между източните и западните германци все още се издига психологическа бариера, която ги кара да възприемат действителността по различен начин. Така например много западногерманци възприемат предложението за въвеждането на данък върху богатството като тържество на социалната завист, докато съгражданите им от Източна Германия виждат в това път към социалната справедливост.
Но все пак според проучване на телевизионното предаване "Политически барометър", извършено сред 1200 души от цяла Германия, само 11% от запитаните оценяват падането на Берлинската стена като грешка. Левите (бившите източногермански комунисти) взеха 12,5% на парламентарните избори на 26 септември т.г..
Повечето анкетирани - 86% - оценяват обединението на Германия като положително събитие.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
