Ще хакне ли Русия изборите в Германия?

В ъпреки опасенията, че Русия може да се намеси в предстоящите парламентарни избори в Германия, изглежда малко вероятно правителствени хакери да се прицелят в Меркел - гигант на международната сцена и на челно място социологическите проучвания, оставяйки нещата в ръцете на онлайн "вълци единаци", пише ДПА.

Руският президент Владимир Путин многократно е отричал, че неговото правителство е играло някаква роля в кибератаките за въздействие върху президентските избори в САЩ и Франция.

Путин увери германския канцлер Ангела Меркел, когато тя посети Русия преди няколко месеца, че руското правителство няма да се намесва във федералните избори в Германия през септември, в които Меркел ще се бори за четвърти мандат. (Разговор на Путин и Меркел на срещата на Г-20 в Хамбрг през юли - вижте във видеото горе)

Обаче

отделни хакери, "ако се чувстват патриоти", може да предприемат мерки "срещу онези, които говорят лошо за Русия",

каза Путин пред репортери няколко седмици по-късно.

Меркел от YouTube: Няма да има Трета световна война

Меркел, която запазва голямата си преднина в проучванията на общественото мнение преди вота, е начело на опитите за натиск върху Русия да се откаже от Крим - украинския регион, който Русия анексира като отмъщение за отстраняването на проруския президент в Киев. Освен това Меркел е главен посредник в преговорите между Путин и украинския президент Петро Порошенко за прекратяване на тлеещия конфликт в два източни украински региона по границата с Русия.

"Германското разузнаване и широки политически кръгове са крайно загрижени и обезпокоени относно руските действия по време на подготовката за парламентарните избори", казва Забине Фишер, ръководител на отдела за евразийски изследвания към Германския институт за международна политика и сигурност.

Но "ако Русия се е намесвала в САЩ по-начина, който се предполага, хората в Москва може де премислят два пъти дали да направят отново същото в Германия, предвид много негативните последици, които имаше за руско-американските отношения, вкл. новия закон за санкциите, които са много тежки от гледна точка на Русия", коментира Фишер в електронно писмо.

Но Павел Шариков, експерт по отношенията между САЩ и Русия, подозира, че руското правителство вероятно не разполага с технологичния потенциал, "нито с волята" да обуздае хакерите доброволци. "Това би изглеждало по-осъществимо, отколкото ако правителството го направи само, което ще е нарушение на международното право", казва Шариков от Института за САЩ и Канада в Москва.

Разузнавателни служби в САЩ нееднократно са заявявали, че високопоставени представители на Русия стоят зад хакерските атаки през миналата година срещу сървъри на Демократическата партия. Това разтревожи правителствата в други западни демокрации, които се виждат като потенциални мишени.

Доналд Тръмп, който по време на предизборната си кампания изразяваше личното си възхищение от Путин, отстъпи пред натиска на Конгреса по-рано този месец и подписа закон за засилване на американските санкции срещу Русия.

Тръмп излъга надеждите на Русия, идва ли нова Студена война

Френски официални лица също обвиниха Русия за изтичането на поверителна информация с цел въздействие върху тазгодишните президентски избори във Франция в полза на крайнодесния кандидат Марин Льо Пен. Няколко седмици преди вота тя посети Путин, публично демонстрирайки здравите им връзки. За разлика от Тръмп Льо Пен загуби на изборите.

Няма категорично доказателство, че руското правителство е отговорно за каквато и да била кибератака за въздействие върху изборите в САЩ, казва Шариков.

Експертът по германско-руски отношения Владислав Белов повтаря това изявление. "Русия няма основание да се намесва в немските избори", казва Белов, директор на Центъра за германски изследвания към Института за Европа на Руската академия на науките.

По думите му "Меркел ще остане канцлер и Русия знае това много добре". За Русия "всичко е разбираемо с Меркел", но не и с нейния главен съперник Мартин Шулц, казва Белов по телефона.

Ръководството на Русия е получило известна подкрепа от крайнодясната популистка партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), чиито привърженици са съсредоточени главно в бившите комунистически източни части на страната. Тази антисистемна партия се готви да влезе за първи път във федералния парламент на Германия на изборите на 24 септември, след като постигна няколко електорални успеха в провинциални избори.

Обаче вътрешните борби за това доколко АзГ трябва да бъде лоялна на крайнодясната си база, навредиха на рейтинга на партията. "През последните месеци "Алтернатива за Германия" показа, че е вътрешно разделена и зле организирана, което отслабва заявката й към германските избиратели", каза Фишер.

На фона на политическата драма, разиграла се след встъпването в длъжност на Тръмп тази година, мнозина немци се отдалечават от идеята да подкрепят проруски маргинални партии. Хората, които видяха привлекателността на Тръмп и европейския популизъм "вече са разбрали степента на нестабилност и рисковете, които той донесе не само за вътрешната политика на САЩ, но и за целия свят", каза Фишер.