Руските медии: ЕС взе преднина пред Русия

Екипът на Европейския съюз взе преднина в играта между "Набуко" и "Южен поток", след като Турция, Австрия, Унгария, България и Румъния подписаха вчера в Анкара междуправителствено споразумение за изграждане на газопровода "Набуко", пише московското бизнесиздание "Ведомости".

Миналата седмица участието на България в тръбопровода "Южен поток" бе поставено под съмнение, след като лидерът на партията ГЕРБ и бъдещ премиер Бойко Борисов поиска да бъдат преразгледаниенергийни сделки, сключени по-рано от страната, включително и за този проект, пише вестникът.

В началото на май Казахстан, Туркменистан и Узбекистан отказаха да подпишат декларация за строежа на "Набуко"; тогава успехът бе на руска страна.

През юни Русия сключи споразумение за покупка на малки обеми газ от Азербайджан,  което също бе смятано за символичен удар срещу европейския проект. Впоследствие обаче Туркменистан и Ирак заявиха, че може да пуснат свой газ да тече през "Набуко", припомня "Ведомости".

Съотношението на силите може би ще се променя и занапред, ноцелите на руския "Газпром" изглежда не са тъй реалистични, колкото целите на ЕС, отбелязва всекидневникът.

Около конкурентните проекти за газопроводи се води политическа борба - ЕС се стреми да отслаби влиянието на Русия и на "Газпром", като диверсифицира доставките, и САЩ активно подкрепят този стремеж, пише "Ведомости".

Конкуренцията между "Южен поток" и "Набуко" дава възможност на транзитьорите да вдигат залозите - България вероятно няма да се откаже от руския проект, но със сигурност ще поиска пари.

С оглед на факта, че стойността на "Южен поток" бездруго непрекъснато расте, добивите на "Газпром" падат, а доходите му намаляват, проектите за нови тръбопроводи скоро може да станат безсмислени от икономическо гледище.

Осъществяването им постоянно се отлага, съответно става все по-съмнително и политическото влияние на Русия в транзитните страни като цел, добавя "Ведомости".

"Сключен е газов съюз срещу Москва", коментира в заглавие "Комсомолская правда" подписаното споразумение за "Набуко". Изданието го нарича "осезаем удар срещу енергийната политика на Москва".

Очевидно е, че става дума не за икономически, а за геостратегически проект, реализиран от САЩ, заявява директорът на руския Институт по проблемите на глобализацията Михаил Делягин, цитиран в материала.

Според експерта, "преди Саакашвили да нападне Южна Осетия (а тя се намира близо до бъдещия газопровод), САЩ дадоха на Грузия гаранции, че ще я подкрепят, точно за да премахнат рисковете за "Набуко".

Сега рязко нараства нуждата Южна Осетия да бъде прехвърлена ако не под контрола на Грузия, то поне под контрола на НАТО. Същевременно нараства и заплахата от повторно нападение срещу Цхинвали от страна на Тбилиси, твърди руският политолог.

"Набуко" според него е и много солиден аргумент за приемането на Грузия в НАТО. "В грузинската армия ще се налива оръжие вече не за защита на ефимерната демокрация, а за защита на една конкретна тръба", казва аналитикът пред "Комсомолская правда".

Експертите дълго време смятаха "Набуко" за мъртвороден проект, но ситуацията вече е различна

Редица проблеми обаче карат мнозина експерти да се съмняват, че ще бъде осигурено гориво за новата тръба, изтъква "Росийская газета".

След като бе решено мощността на "Южен поток" да се увеличи на повече от 60 млн. тона газ годишно, "Набуко" влезе в пряка конкуренция с този проект.

За Европа щяха да са напълно достатъчни обемите, заявени по-рано - 30 млн. тона. Сега обаче единият от двата проекта губи смисъл - или "Набуко", или "Южен поток" ще остане без газ.

Това заявява през вестника Рустам Танкаев, водещ експерт на руското сдружение на индустриалците от петролния и газовия бранш. Проектът "Набуко" е предимно политически, а не икономически.

Иранските находища например са разположени твърде далеч от газопровода и доставките оттам няма да са изгодни. Техеран обаче смята, че ако се включи в проекта, като доставчик на газ ще получи възможността да въздейства по някакъв начин върху Евросъюза в политически план, обяснява Танкаев.

Има проблеми и с доставките от Ирак. Първо, газът в страната е твърде малко; второ, трасето на "Набуко" ще мине през иракски Кюрдистан, където политическата обстановка е твърде сложна. ЕС надали би желал да си има работа с още един газов шантажист, готов всеки момент да затвори тръбата, коментира специалистът.

Туркменистан пък с големите си запаси от газ може да осигури на "Набуко" необходимите количества, но е финансово задължен наКитай, чиито нужди от газ растат.

Съответно Пекин може да не отпусне на Европа гориво от туркменистанските находища, които разработва. Остава азербайджанският газ, но той е тройно по-малко от необходимото, добавя Танкаев, цитиран в "Росийская газета".

Подписването на политическото споразумение за газопровода "Набуко" вчера в Анкара е сред водещите теми и за някои западни издания и медии.

Френският всекидневник "Журнал Л'Алзас" отбелязва, че подписването на политическото споразумение беше отлагано няколко пъти заради претенциите на Турция.

В редакционен коментар по темата, озаглавен "Една тръба за бъдещето", изданието пише, че "Набуко" е плод на страховете на Европа от газовите конфликти между Русия и Украйна и от газовия шантаж на Русия.

Този проект обаче в краткосрочен план няма да премахне рисковете за енергийните доставки за Европа в случай на ново покачване на напрежението между Москва и Киев, допълва изданието.

Френският вестник "Фигаро" припомня, че едно от препятствията пред проекта "Набуко" е било упоритото желание на Анкара да се възползва от 15% от дебита на газопровода. Турското правителство най-накрая се отказа от тези искания, но получи обещания за значителни приходи.

Разпределянето на транзитните такси ще бъде от полза главно за Анкара, защото 2000 км от газопровода ще минават през турска територия. Турция можеда получи между 50% и 60% от сумите от транзитните такси, тоест между 400 и 500 млн. евро на година, допълва френският всекидневник.

Въпреки вчерашното подписване, бъдещето на "Набуко" си остава несигурно,

смятат западните издания. Несигурността идва от това кой ще захранва с газ тръбата, която ще има максимален капацитет от 31 млрд. кубични метра газ годишно.

Инициаторите на проекта смятат, че това ще е Азербайджан, който има намерение до 2015 г. да повиши добива си на природен газ до 34 млрд. кубични метра годишно. Големи надежди се възлагат и на Ирак.

Друг потенциален доставчик може да е Туркменистан, който в петък каза, че е готов да участва в проекта, защото иска да разнообрази пътищата си на износ на природен газ. Страната от известно време е в по-обтегнати отношения с Москва, главния й клиент на природен газ.

Иран, който е вторият производител в света на природен газ, също би могъл да участва в проекта, но към този вариант има дълбоки политически резерви, главно от страна на САЩ, които подкрепят "Набуко", пише "Монд" и задава въпросът дали не е възможно Русия също ще бъде поканена официално да доставя газ затръбата, както намекна в неделя Ричард Морнингстар, специалниятпратеник на САЩ по енергийните въпроси в Европа.

Американският "Ню Йорк таймс" насочва вниманието си към това, че проектът "Набуко" намалява енергийната зависимост на Европа от Русия.

Вестникът обаче допълва, че завършването на проекта все още си остава далечна цел, тъй като нито един доставчик на суровината, която ще тече по "Набуко", не е потвърдил официално участието си в проекта.

Вашингтонският в. "Вашингтон таймс" припомня, че проектът"Набуко" е подкрепян от няколко страни членки на ЕС, които пострадаха от спора между Русия и Украйна от началото на тази година във връзка с природния газ.

Друг вашингтонски всекидневник - в. "Вашингтон пост" отбелязва, че едва ли новият газопровод ще спаси  ЕС от зависимостта й от Русия в областта на енергийните доставки.

В най-добрия случай "Набуко" ще доставя около 10% от природния газ, от който имат нужда европейските потребители и това ще стане едва след 2014 г.

"Вашингтон пост" прави връзка между темата за "Набуко" с новината за вчерашното изненадващо посещение на руския президент Дмитрий Медведев в Южна Осетия, която само Русия признава за независима държава.

Изданието определя тази визита като пример за  руската "политика в стил 19 век". "Вашингтон пост" отбелязва, че посланието на това посещение, извършено само 6 днислед визитата на Барак Обама в Русия, е съвсем ясно.

Русия искада покаже на света, че няма намерение да се откаже от кампанията си да превърне съседите си в свои сателити, като използва дръзко военната сила и контрола върху енергийните доставки.

А само преди шест дни Обама призова Русия да направи крачка напред от външната политика в стил 19 век. Но този призив, както изглежда, е оказал слабо въздействие върху Медведев, пише в заключение изданието.