Руски хеликоптери за НАТО над Афганистан

Р�и �ия е готова да предостави на НАТО хеликоптерна техника, за да подпомогне усилията на алианса в Афганистан. На търговска основа.

Това заяви миналата седмица в Брюксел зам.- генералният директор на държавната корпорация "Ростехнологии" Дмитрий Шугаев пред участниците в конференция, събрала началниците на логистични структури от НАТО.

По време на операцията си в Афганистан пактът се сблъска с остър недостиг на хеликоптерна техника. В местните крайно тежки условия машините често излизат от строя, дори ако не попаднат под противников огън. Междувременно войсковият контингент постоянно нараства, съответно растат и нуждите от техника.

Снабдяването на силите на НАТО до голяма степен се осигурява от вертолети съветско или руско производство. Днес ги използват в Афганистан и въздушни компании, които извършват полети по поръчка на военните, така и самите военни - най-вече части от армейската авиация на източноевропейски държави.

В момента страните от Източна Европа разполагат общо с около 400 транспортни хеликоптера руско производство; повечето се предвижда да бъдат използвани в Афганистан или вече действат в тази страна.

Интензивната им експлоатация закономерно привлече вниманието на руските производители, които се стремят най-малкото да получат дял от поръчките за ремонт на подобна техника.

Нещо повече, с оглед на лесната експлоатация на руските хеликоптери, сравнително ниската им стойност и по-високата сигурност в афганистански условия от тази на западните машини Русия има всички шансове да разчита на поръчки от държавите участнички в операцията и от авиокомпаниите, които обслужват разположените там войски.

Освен доставка на вертолети, може да бъде договорено и обучение на пилоти и технически специалисти в руски учебни центрове. За какви машини става дума?

На първо място ще посочим транспортните хеликоптери от серията Ми-8/17, каквито активно се използват в множество държави, и "тежките им колеги" Ми-26. Всички тези модели бяха използвани от Съветския съюз още по време на "предишната" афганистанска война, но те и днес отговарят на всички изисквания за военнотранспортни вертолети; комплексните им летателно-технически характеристики ги нареждат на едно ниво с най-добрите западни машини.

Доказателство за реномето на руските хеликоптери е фактът, че НАТО често транспортира с тях командния състав на войските си, и то не само в зоната на афганистанския конфликт, но и в други войни.

През 1991 г. например един сирийски Ми-8 бе използван като "личен файтон" от американския генерал Норман Шварцкопф, командвал многонационалната групировка в Персийския залив.

Доколко е изгодна за Русия тази форма на сътрудничество и струва ли си да участваме в афганистанската война, макар и по този косвен начин?

Тук е редно да се обърнем за малко към историята. Нека си припомним, че по принцип Русия твърде рядко е успявала да получи някакви изгоди от каквито и да било войни.

В повечето случаи страната ни или сама е водела войни, плащайки за това със собствените си войници и оръжия, или е търпяла значителни материални загуби, подкрепяйки някоя от страните срещу неин съперник, с когото не е могла да воюва пряко - по политически, икономически, географски или други причини.

Днес виждаме в Афганистан уникална ситуация. НАТО води в страната трудна война, чийто смисъл очевидно все по-малко се осъзнава.

Но ако там не присъстваха сили на алианса, напълно е възможно, че щеше да се наложи войната да бъде водена от Русия. Най-малкото, за да не допусне рязко дестабилизиране на обстановката в средноазиатските републики при евентуална пълна победа на талибаните в Афганистан.

Може би щеше да й се наложи да воюва дори в Таджикистан, даже и още по-близо до границите на Русия, например в узбекистанската Ферганска долина.

Засега обаче Русия може да остане извън тази война, предоставяйки само транзитни услуги, дори да получава пряка материална изгода - примерно чрез търговия с хеликоптери.

Очевидно е, че Русия трябва да се въздържа от пряка намеса в конфликта, да не изпраща например в Афганистан хеликоптерни части от своите военновъздушни сили.

Операцията на НАТО не е популярна сред населението на Афганистан; повечето местни жители са настроени срещу войските на алианса и тъкмо на това се дължат редица от успехите на талибаните през последните месеци.

Ако НАТО не успее в обозримо бъдеще да уреди ситуацията по начин, приемлив за мнозинството от населението, до 3-4 години най-вероятно ще се наложи алиансът да напусне Афганистан. Вариант с неизвестни последици; най-големи са шансовете страната да мине под контрола на талибаните или на друга, но със сигурност антизападна сила.

И в този случай за Русия като страна, неучаствала пряко във войната, ще е далеч по-лесно да се споразумее с новите стопани на Афганистан, отколкото за прясно изгонените окупатори.