Русия и НАТО партньори още 30 години

Първата работна среща с новия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен след встъпването му в длъжност явно силно е въодушевила нашия посланик в пакта Дмитрий Рогозин, пише Андрей Федяшин от РИА Новости.

Преди разговора на 11 август той казваше, че щял да обясни на датчанина как трябва да бъде реформиран съветът Русия-НАТО.

След това пък заяви, че имало перспективи отношенията ни да бъдат преобразувани в "истински партньорски" връзки.

Такава била "нагласата" на новия шеф на алианса.

За да не изгубят темпото в новото сближаване, Расмусен и Сергей Лавров щели, според Рогозин, да разговарят през септември в ООН в Ню Йорк, а след срещата с руския външен министър генералният секретар се канел да посети Москва - най-вероятно през октомври.

След диалога, продължил час и половина, НАТО също подбра мелодии "от горния регистър".

Прессекретарят на блока Кармен Ромеро обяви, че

Москва дори щяла "да получава информация" как върви разработката на новата стратегическа концепция на НАТО

която се очаква да бъде представена идната пролет. За последен път концепцията бе преразгледана преди 10 години, още преди събитията от 11 септември 2001 г.

Отново според Рогозин и представители на блока, новият поход на Русия към нови върхове в партньорството с НАТО ще бъде съпроводен със следното:

- съвещания на управления от външните министерства за контрола над въоръженията;
-  борба срещу тероризма и морското пиратство;
- военнотехническо сътрудничество;
- ремонт на техника;
- съвместни оперативни учения на флотовете;
- консултации между посланиците за Афганистан и Пакистан;
- превръщане на Съвета Русия-НАТО в политически форум за дискусии по проблемите на
- сигурността и бог знае още какво.

Да припомним, че Брюксел е сред малкото европейски столици, където Русия има цели трима посланици - обикновен, посланик в НАТО и посланик в ЕС.

Кръгът от теми, обсъдени на първата работна среща с шефа на НАТО, сочи, че някои проблеми явно прекрачват в "територията" на останалите двама руски посланици.

Лично аз винаги съм се питал с голям интерес и тревога как цели трима посланици, чиито компетенции постоянно се преплитат, успяват да се спогаждат в една малка европейска столица, без да се изпокарат. Но, както се казва, това е вече въпрос на дипломатическо изкуство и възпитание.

Изобщо щом чета какви хоризонти само се откриват днес пред нас, страшно ми се ще да бъда много голям оптимист, та да повярвам във всички тия чудеса. Или трябва по-скоро да си припомним 2002 г., когато Путин - все още президент - посети форума на НАТО в Рим, успоредно с който на 22 май бе създаден споменатият вече Съвет.

Тогава също се говореха много хубави неща - че Русия била привилегирован партньор, че сме имали общи цели, че сме щели да бъдем стратегически приятели. Същото, почти дума по дума.

Продължителното ни познанство обаче не заздрави "прегръдката" кой знае колко. Не би и могло, тъй като

зад гърба ни НАТО през цялото флиртуваше с перспективните нови членки измежду "необхванатите" още бивши съветски републики - с Грузия и Украйна.

Този флирт впрочем изобщо не е приключил. Расмусен например каза само, че Украйна и Грузия "засега" не са готови за членство. Никой обаче не е заявил, че няма и да бъдат. И няма да каже подобно нещо.

Как тъй ще изтърве алиансът подобни козове в отношенията с Русия?

Ще отбележим, че НАТО отдавна вече активно търси начини да се прекрои според съвременните реалности, да преустрои военната си организация във военнополитическа, да промени функциите си и т. н.

Общо взето, да направи всичко необходимо, за да не остане без работа и след края на Студената война и разпадането на Съветския съюз (основна причина за самото създаване на пакта, бел.авт.).

Функциите на блока не само че не намаляват, но постоянно се разширяват, разпростират се в нови и нови региони. С готовността си да приема подобни функционални промени

Русия твърде успешно приглася в укрепването на политическото легитимиране на военния блок, който впрочем изцяло е рожба на Студената война.

Партньорството ни обхваща все нови области, днес включва дори грижите за сигурността в метрото. По принцип не съм против това партньорство. Странно ми се струва обаче, че вместо ясно да определим неговите рамки, ние постоянно ги разтегляме почти извън пределите на позволеното преди.

Естествено сега не става дума да си разменяме целувки с НАТО, както се случи макар и за кратко в началото на 90-те. Защо обаче трябва с това разширяване да поливаме почвата за чужди цели? И да нервираме останалите посланици.

Защото те схващат как стои тая работа. Борбата срещу тероризма днес изглежда като единственото наистина общо дело. Но само докато не поостържем хубавичко повърхността на нещата.

Тогава проличава, че всъщност

виждаме различни терористи и различен терор, макар да използваме едни и същи изрази - "ислямски радикализъм", "религиозен екстремизъм".

НАТО обаче никога не е смятал и не смята за терористи чеченските въоръжени бойци. Нито се е чуло Русия да определя като терористи примерно палестинското движение Хамас.

Афганистан, то се знае, е друг въпрос. Тук интересите ни съвпадат.

Русия е необходима на НАТО като "афганистански коридор" и ще й стане още по-необходима в най-скоро време, щом САЩ прехвърлят в страната още близо 30 хил. свои войници като попълнения към 62-хилядния контингент съюзнически войски.

Трудно е вече да се използват за снабдяване на експедиционния корпус маршрути през Пакистан, тъй като талибаните и "мюсюлманските братя" действат все по-активно край афганистанската граница.

Колкото до Русия, натовските войски в Афганистан ни помагат донейде да ограничаваме антируската агресивност на радикалния ислям и талибаните. Защото всички са наясно, че ако САЩ и НАТО си тръгнат от Афганистан, бунтовниците ще насочат усилия към Южна Русия.

Просто няма накъде другаде.

От друга страна, Русия може да пропуска военни товари през територията си и без НАТО само по споразумения с участниците в афганистанската операция и на първо място със САЩ. Тъй че пак става дума за нож с две остриета.

Докато има обаче Афганистан и талибани, с НАТО ще сме партньори.

А това положение ще трае още дълго време. Новият главнокомандващ британската армия ген. Дейвид Ричардс (той ще поеме поста в края на месеца, бел.авт.) заяви на 12 август, че ще се наложи Западът "да остане в Афганистан още 30-40 години. И няма абсолютно никакви шансове войските на НАТО да бъдат изтеглени".

Сиреч са ни гарантирани поне 30 години партньорство. А и 30 години работа за персонала в постоянното представителство на Русия към НАТО.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бел. на РИА Новости: Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията.