Според професора по международна политика целите са:
Първо, да развива американско-руското сътрудничество в областите, където интересите съвпадат;
Второ, да наблегне на взаимните изгоди от преодоляването на разногласията между двете страни в рамките на международно спазвани "правила на играта";
Трето, да спомогне за формирането на геополитически контекст, в който Русия все повече да осъзнава собствения си интерес от това в крайна сметка да стане постимперски партньор на евроатлантическата общност.
По-нататък в статията на бившия съветнник по националната сигурност на президента Джими Картър (1977-1981) се казва:
От трите първата е най-лесна; втората е деликатна, но наложителна, за да няма повторения на случилото се миналия август, когато руски войски нахлуха в Грузия; а третата може да бъде преследвана само индиректно, но усилията трябва да бъдат стратегически целенасочени.
Във всички случаи е очевидно, че
и двете страни биха имали полза от по-добри отношения.
За щастие, финансовата криза накара руския елит да осъзнае, че за първи път в историята на страната благополучието на Русия зависи от благополучието на външния свят и особено на Америка.
Тази реалност на взаимна зависимост създава благоприятен фон за срещата на върха. Нещо повече, по някои важни въпроси сътрудничеството е не само възможно, но и взаимно изгодно.
Това важи особено за реципрочни съкращения на ядрените арсенали, компромис по американските планове за противоракетен щит и общи усилия за разширяване на договора за неразпространение на ядрените оръжия, наред с други споразумения за сигурност.
За съжаление обаче по въпроса за Иран не е сигурно дали гласът на конвенционалния здрав разум, който твърди, че Русия искрено иска да помогне, е прав.
От гледна точка на руското ръководство двете дългосрочни предизвикателства за властта му идват от САЩ и Китай. И двете страни ще загубят много, докато Русия ще спечели много, ако американско-иранската криза предизвика скок на енергийните цени. Затова руското желание да помогне може да се окаже по-скоро формално, отколкото истинско.
Не бива също да се пренебрегва и реалността, че съществуват сериозни, макар и не грозящи с война геополитически конфликти на интереси между САЩ и Руската федерация.
Крайният извод е, че
Путин ненавижда и иска по-някакъв начин да върне назад дезинтеграцията на Съветския съюз.
Спечелването на контрол над Украйна фактически би възстановило имперска Русия, с потенциалната възможност да подпали конфликти в Централна Европа.
Покоряването на Грузия би отрязало жизненоважната енергийна връзка на Запада (петролопровода Баку-Джейхан) с Каспийско море и Централна Азия. Тогава Азербайджан няма да има избор, освен да се подчини на контрола на Москва.
Всъщност в разговорите по време на срещата на върха Путин и Медведев ще дебнат за признаци, че новата американска администрация се отрича от хартите за партньорство с Украйна и Грузия, подписани от бившия президент Джордж Буш.
Дори и неумишлен сигнал в този смисъл би се възприел като зелена светлина за по-твърди руски действия срещу тези две страни. Затова е необходима откровена дискусия, която да формулира някои взаимно признати "правила на играта".
САЩ могат да покажат, че членството в НАТО не е непосредствено предстоящо за нито една от двете страни, но че САЩ и Русия трябва да уважават правото на Украйна или Грузия да направи този избор.
В същото време Русия трябва да разбере, че използването на сила или подпомагането на етнически конфликти, за да се дестабилизират Украйна или Грузия, ще влошат американско-руските отношения.
Яснота по тези въпроси, постигната чрез почтителна, но реалистична дискусия, ще намали риска Русия да се опита да възстанови имперска система в пространството, заемано преди това от царската империя, а след това от Съветския съюз.
Постепенното консолидиране на съществуващия национален плурализъм в това пространство ще ускори отмирането на исторически безплодни имперски амбиции.
Да се използва посещението в Москва, за да се отъждестви визията на Америка за бъдещето със собствените, макар и все още частично потъпкани демократични аспирации на Русия, трябва да бъде част от ритуала на срещата на върха.
Предполага се, че ще има някакъв шанс да бъде внушено това послание, чрез реч или жест, които да почетат многобройните (и сега пренебрегвани в Русия) жертви на ленинизма-сталинизма. Това би спомогнало също за формирането на политически контекст за еволюцията на Русия към искрено партньорство със света на демокрацията.
Последен извод: предишната американска администрация бе привърженик на баналното персонализиране на отношенията си с Русия (като приказките за "очите" или "душата" на Путин) и пресилените хвалби за пробиви ("Най-добрите отношения някога в историята между двете страни").
Един по-сериозен стратегически подход, който да накара Русия да приеме собствените си постимперски реалности и да насърчи демократичната й еволюция, има по-голяма вероятност да донесе трайни резултати, без при това да отприщва нереалистични обществени очаквания.
------------------
Бележка на БТА: Авторът е бивш съветник на американския президент за националната сигурност от 1977 до 1981 г. и съавтор с Брент Скаукрофт на публикуваната неотдавна книга "Америка и светът".
Източник: "Файненшъл таймс" / Превод БТА
Последвайте ни
СПРИ!" />
