Пи ите, които липсват днес от бюджета, парите, които би трябвало да осигурят достоен живот и на тези, които са в най-неблагоприятно положение, парите, които просим от МВФ,
парите, които нямаме, за да ги инвестираме в бъдещето на тази страна, не са се изпарили.
Те съществуват! Но икономиката на Румъния не се възползва от тях заради начина, по който са стигнали в частните сметки, където сега се намират.
Дину Патричиу (румънски бизнесмен - бел.ред.) заяви, че в швейцарски банки има не по-малко от 18 млрд. евро, оставени на съхранение от "корумпирани в кавички" лица - пари, които биха могли бързо да се върнат в страната, ако властите дадат данъчна амнистия.
Едно-единствено нещо не каза Дину Патричиу. Ако кавичките от думата корумпирани са автентични, защо тези неопетнени бизнесмени си крият 18-те милиарда евро в банките в Швейцария? Защо ги въртят през офшорни фирми, ако са чисти пари?
Какво ги спира да ги трансферират в банките в страната или да ги вложат в една флотилия от таксита "Ферари" за клиентелата от клубовете "Бамбу" - като че ли
най-солидната румънска корпорация във времената на криза?
Или да инвестират в други проекти, по-малко екзотични, но които привличат някои по-скромни милиардери от Запада, например във вятърната енергия в Добруджа?
Основната причина, поради която тези "честни" бизнесмени не биха върнали в родината си 18-те милиарда евро, дори ако държавата даде данъчна амнистия, беше представена от социалдемократа Йоан Мирча Пашку: страхът, че следващото правителство може да се откаже от подобен ход и да им конфискува и последната пара.
Между членовете на прослойката, от името на която говори Патричиу, и много от министрите от правителството на Емил Бок, няма фундаментална разлика. Много вероятно е и те са сред онези, които държат имането си в някой сейф в Швейцария.
Мислите им заобикалят идеята за благото на народа и затова не бяха в състояние да разберат, че безразличието и/или некомпетентността им ще ни доведат до прага на икономически колапс.
Да се захванеш да отделяш милиони за църкви, културни домове и диспансери, включително в родното село, когато знаеш, че се готвиш да обявиш най-строгите орязвания на бюджетните разходи за последните 20 години и когато знаеш, че всички очи са насочени към теб, показва, че
Емил Бок не е само неспособен да намери решение
за излизане от кризата, но и че напълно е загубил контакта с действителността.
Сега, за съжаление, е твърде късно да бъде сменен. Сформирането на ново правителство би означавало още два-три загубени месеца - отсрочка, с която Румъния вече не разполага.
От друга страна, Траян Бъсеску се намира може би в най-трудния момент от мандата си. Един дори по-тежък момент от суспендирането му от поста през 2007 г.
Поемайки директно отговорността за орязването на бюджетните разходи, той потвърди в очите на общественото мнение, че носи част от вината за ситуацията, в която се намираме, защото продължи да подкрепя кабинета "Бок", дори и след като стана очевидно, че той няма сили да намали разходите на държавната администрация и е
неспособен да намери ресурси, за да даде глътка кислород на частната икономика
Защо Бъсеску държи да се намеси директно в този тежък момент, когато би могъл да се оттегли в удобното определение на президентската институция и да покаже сладкодумно съгласие с падането на кабинета "Бок"?
Отвъд неизбежната параноя на такива моменти, два са вероятните варианти. Първият е, че Траян Бъсеску иска да покаже, че може да бъде и добър премиер.
Ако успее да стабилизира икономиката и да възстанови растежа й в такъв момент, демонстрацията няма да бъде забравена лесно и ще има значение при завършването на мандата му.
Другото обяснение се отнася до основния му порок: не умее да плува в спокойни води. Чувства, че е жив, само когато се намира в буря. А това наистина е перфектната буря.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
