Вивиан Рединг разкритикува френския външен министър заради българските роми

З ам.-председателят на Европейската комисия и комисар за правосъдието Вивиан Рединг разкритикува изявленията на френския вътрешен министър Манюел Валс, че българските и румънските роми не могат да се интегрират и са обречени да се върнат по родните си места.

Вчера Валс каза за радио "Франс интер", че Франция няма да смекчи политиката си, свързана с ромите и Европейският съюз заедно с българските и румънските власти трябва да могат да направят така, че тези хора първо да бъдат интегрирани в собствената си страна". Днес той подчерта, че няма за какво да се поправя.

"Ако не бъркам, във Франция предстоят избори.

Всеки път, когато липсва желание да се говори за важните неща като бюджета и дълговете, на ред идват ромите", каза Рединг тази сутрин в интервю за френското радио "Франс енфо".

"Има европейски правила, които са подписани от Франция, правила за свободното движение на европейските граждани. Не става дума за роми, а за лица. Те могат да бъдат изгонени само с решение на съдия, ако са направили нещо, което е срещу законите на съответната страна", каза още Рединг.

Зам.-председателят на ЕК подчерта, че Франция е приела национална стратегия за интеграция на ромите и че европейските средства за тази цел не отиват там, закъдето са предназначени - в проблемните общини. На разположение на страните членки на ЕС има 50 млрд. евро, уточни Рединг.

Отношението към ромите в някои държави от ЕС е недостойно за XXI век,

заяви говорителят на Европейската комисия Оливие Баи в отговор на множество въпроси, свързани с днешното изявление на Рединг. ЕК напомня на Франция и държавите от ЕС, че съществуват национални стратегии за приобщаване на ромите, не само в страните на техния произход, заяви Баи. Правото на свободно движение и установяване във всяка държава от ЕС на гражданите на Общността е основно и трябва да бъде подчертано, независимо дали става дума за българи, румънци или французи, допълни той. Ромите също имат правото да се приобщават в държавите от ЕС, които изберат, посочи говорителят.

Той отбеляза, че се смесват определенията за право на свободно движение, с което разполагат всички граждани на ЕС, залегнало в договорите от 1958 г., с правото на установяване и работа в друга държава от Общността. Правото на установяване в дадена държава в ЕС важи за всички в срок до три месеца, а след това трябва да бъде доказано притежанието на средства за продължаване на престоя, посочи Баи. Той посочи, че през 80-те години влиза в действие Шенгенското пространство (без гранични проверки). България и Румъния не са част от Шенген поради липса на единодушно съгласие на държавите от ЕС, уточни той. ЕК вече е заявила позицията си, че тези двете държави са изпълнили поставените изисквания, за да бъдат приети в пространството, посочи Баи. Той отбеляза, че България и Румъния не влизат в Шенген догодина, но за техните граждани отпадат ограниченията за работа навсякъде в ЕС.

Българите и румънците имат правото на свободно движение в ЕС,

като единствената разлика с останалите страни от Общността е, че подлежат на граничен контрол, както британците, например, добави говорителят.

По неговите думи правото на работа навсякъде в ЕС е предвидено също от 1958 г. по отношение на вътрешния пазар, а преходните периоди, залегнали в договорите със София и Букурещ, отпадат изцяло от 1 януари 2014 г. Все още тези ограничения остават в сила в осем държави - Малта, Белгия, Люксембург, Холандия, Германия, Франция, Великобритания и Испания (само за гражданите на Румъния). Част от тези осем държави частично са отворили трудовите си пазари, посочи Баи и даде за пример Франция, където трудовият пазар е достъпен за българи и румънци, работещи по 298 специалности.

Попитан какво би предприела ЕК по отношение на държави, които гонят ромите, говорителят отбеляза, че преди три години заради нарушение на договорите в тази област ЕК е реагирала. Комисията ще използва средствата на свое разположение,

възможните наказания са глоби,

уточни той. Говорителят уточни, че ЕС разполага с три фонда за приобщаване, особено по отношение на някои малцинства - Европейския обществен фонд, Регионалния фонд и фонда за земеделско развитие. Сумите се предоставят на държавите от ЕС и тяхно е решението дали да ги използват. Франция има 53 проекта за 4 млн. евро, основно насочени към обособяването на места за прием (на роми), добави той. Има стратегии за приобщаването на ромите, има и пари, трябват проекти, заяви говорителят. Той отбеляза, че въпросът за премахването на лагерите с роми не е работа на ЕК, тъй като приемащите държави преценяват дали има нарушаване на обществения ред и дали да предприемат съответните мерки. За нас е важно това да става без дискриминация, заяви Баи.

Европейската комисия и разпространи съобщение, в което на практика заплаши Франция със санкции заради политиката й към ромите. Комисията припомни, че като граждани на ЕС, ромите имат право на свободно движение във всички страни членки на съюза. "Свободното движение и свободата на пребиваване в друга държава са основни права... Ако тези принципи, вписани в (европейските) договори не биват спазвани, (Европейската) комисия ще използва всички средства, с които разположение", за да накаже тези нарушения, предупреди ЕК.

Междувременно правозащитната организация "Амнести интернешънъл" обяви, че преследването на роми във Франция тази година е достигнало рекордни нива. Според организацията от януари до август над 10 хил. роми са били изпъдени от лагерите си и принудени да скитат от място на място. Това е около половината от общия брой на имигрантите от Румъния, България и бивша Югославия, констатира "Амнести интернешънъл".