Путин: Учението свърши, войските да се прибират

Р уският президент Владимир Путин нареди на руските войски, които от сряда бяха на военни учения, да се върнат в базите си, съобщи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. 

Путин нареди в сряда изненадваща инспекция на войските във военните области на запад, недалеч от Украйна, и в централната част, за да се установи бойната им готовност. 

Операцията трябваше да продължи до 3 март и в нея бяха мобилизирани 150 хил. войници. 

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу уточни, че

операцията не е свързана със събитията в Украйна. 

Множество подобни инспекции бяха извършени след завръщането на Путин в Кремъл през 2012 г., последната беше насочена към войските в Далечния Изток и се състоя през юли м. г. 

Крим изобщо не наподобява регион на бойни действия. Противно на съобщенията на украинските медии обстановката на полуострова е учудващо спокойна, твърди "Московский комсомолец". 

От 24 февруари Русия е разположила в украинската автономна република Крим близо 16 хил. военни с бойни кораби, хеликоптери и самолети. Военните приготовления по руската граница сочат, че е възможна интервенция в други райони на Украйна, заяви междувременно украинският посланик в ООН Юрий Сергеев пред Съвета за сигурност, събран на спешно заседание за кризата в Украйна. 

"Московский комсомолец" разказва за концерт и празнична илюминация, украсила в неделя местната столица Симферопол по повод фестивала "Кримска пролет". Същевременно критикува за "открита провокация на кръвопролития" Рефат Чубаров – лидер на местната татарска общност, заявил по телевизията, че властите подготвяли ново депортиране на кримските татари, изселвани вече през 1944 г. 

Репортер на вестника разговарял с "добре въоръжени (. . .) военни в камуфлаж без отличителни знаци", "поели охраната" на украински поделения, но без да възпрепятстват движението на хора и техника през порталите. 

Те обяснили, че "общуват нормално" с украинските си колеги, не им пречат в службата и ги "пазят от провокации".

Местните хора радостно приветствали "охраната" с автомобилни клаксони, черпели войниците с ябълки и бисквити. 

Украинският полковник Бойко заявил, че "засега" руските военни не са искали подчинените му да сложат оръжие и ако това стане, щял да действа "според конституцията на Украйна". 

На обявения за 30 март референдум населението на полуострова ще отговори с "да" или "не" на въпроса дали Автономна република Крим (АРК) "притежава държавна самостоятелност и влиза в състава на Украйна въз основа на договори и споразумения", посочва вестникът. 

"Ще гласуваме за държавен статут на АРК и ще градим отношения с Украйна на договорна основа", цитира изданието председателя на местния Върховен съвет Владимир Константинов. 

Въпросът, подготвен за референдума, не предвижда независимост на Крим – но почнеш ли веднъж, нещата тръгват. Помним добре, че в самото начало на своя път към независимост Абхазия и Южна Осетия не искаха много, пише "Московский комсомолец". 

В най-скоро време руското министерство на финансите трябва да представи на кабинета предложения за финансово подпомагане на Крим, пише "Комерсант". 

Съответното украинско ведомство заявило пред вестника, че засега изпълнява изцяло поетите финансови ангажименти към Крим, "а после – времето ще покаже". 

За Киев ще е твърде трудно в политически план да спре изпращането на средства в Крим – финансовата подкрепа за региона до голяма степен е основание да бъде смятан за част от украинската държава, посочва изданието. 

Според него украинските правителствени структури явно ще бъдат принудени да плащат и пенсиите в Крим. Москва обаче, смятайки кабинета в Киев за нелегитимен,

може да не му превежда вече обичайните 97 млн. долара годишно –

наема за базата на руския Черноморски флот в Севастопол, а да ги прехвърля на новоназначения премиер на автономната република Сергей Аксьонов. 

Финансирането на Крим изглежда ще струва на Русия общо към 100 млн. долара месечно, и то главно невъзвръщаеми, прогнозира "Комерсант", цитиран от Би Би Си. 

Днес руското ръководство обсъжда финансова помощ за Крим, но още утре може да предвиди подкрепа и за други украински региони – например Донецка и Харковска област, с многократно по-голямо население. 

Цената на украинската криза обаче ще включва и загубите на Русия, ако ѝ бъдат наложени санкции в рамките на Г-8, твърди "Независимая газета". Санкцииите може да засегнат и руския износ на горива, смята всекидневникът. 

Според него не е изключено по принцип Европа да намали потреблението на руски петрол и газ, а САЩ в най-близко бъдеще да наложат на Русия същите санкции, както навремето на Иран. Съответно износът на петрол от федерацията изцяло да спре.

В най-лошия случай Русия ще трябва да плати за Крим над 500 млрд. долара,

заключава "Независимая газета". 

САЩ се готвят да наложат санкции на високопоставени руски служители, замесени във военната окупация на Кримския полуостров в Украйна, където изострящата се криза предизвика смут на глобалните пазари, сриване на рублата и покачване на цените на енергийните източници, пише в. "Ню Йорк таймс". 

Вашингтон прекъсна военните връзки с Москва, ден след като прекрати търговските преговори. Според американски служители, цитирани от вестника, ако Русия не промени курса, САЩ са готови да наложат визова забрана и да замразят авоари на определени руски длъжностни лица. 

Извънредната стратегия на САЩ и европейските им съюзници по отношение на Русия може да бъде обобщена с два израза, повтаряни от дипломати в частни разговори през последните 24 часа – "намаляване на напрежението" и "намиране на изход", отбелязва британският в. "Файненшъл таймс". 

САЩ и ЕС могат да засегнат руските икономически интереси чрез санкции, но според дипломати, цитирани от изданието, техният приоритет е друг: да намалят напрежението и

да предложат на Русия път за излизане от кризата, който да не я постави в унизително положение. 

Тази стратегия включва изоставяне на заплахата за санкции или военни действия срещу Русия и изпращане на международни наблюдатели в Крим, за да бъдат изпълнени исканията на Москва за осигуряване на защита на рускоезичното мнозинство в района. 

Изглежда, че между САЩ и Европа се появяват разногласия за това как да бъде наказана Русия за окупирането на Крим, посочва британският в. "Гардиън". 

Американците настояват за строги санкции, а европейците, общо взето, са против подобни действия. В самия ЕС обаче също има разделение между привърженици и противници на по-твърд подход. Швеция и някои страни от Източна Европа подкрепят позицията на САЩ, но като цяло ЕС предпочита кризата в Украйна да бъде уредена чрез посреднически и наблюдателски усилия, коментира изданието. 

Американски официални представители се тревожат, че без европейска подкрепа евентуалните икономически санкции може да не окажат достатъчно силен ефект, така че да убедят Русия да промени курса по отношение на Украйна. 

САЩ дори не са сред първите десет търговски партньори на Русия.

За разлика от Вашингтон ЕС има много по-голям търговски обмен с Москва,

което му дава доста по-значителни възможности за влияние, но също така го излага на далеч по-сериозни рискове, изтъква "Ню Йорк таймс". 

Американският президент Барак Обама каза, че Русия е на "погрешната страна на историята", а британският министър-председател Дейвид Камерън заяви, че Западът е готов да упражни дипломатически, политически и икономически натиск върху Москва, отбелязва британският в. "Дейли телеграф". 

Документ, сниман в сградата на британското правителство, обаче дава да се разбере, че Лондон се тревожи от икономическото въздействие на евентуални санкции срещу Русия. 

В документа пише, че "засега Великобритания не бива да подкрепя търговски санкции... или да затваря лондонския финансов център за руснаци". 

В материала се казва още, че Великобритания не би подкрепила военни приготовления на НАТО и предпочита ООН, а не ЕС да поеме водачеството в изпращане на наблюдатели в Украйна, посочва вестникът.