Обама в Москва: Послание, което не бе чуто

А�и �инистрацията на Обама наследи от Буш три много сложни международни проблема, функция от три конфигурации на взаимоотношения.

Единият проблем е обвързан с отношението към ислямския свят, вторият, колкото и странно да звучи, засяга взаимоотношенията с цивилизована Европа. Навярно си спомняте, че докато Джордж Буш беше на власт, отношенията с Европа се усложняваха, а понякога приемаха и карикатурни форми - ту войната срещу френските сирена, ту нещо друго...

На моменти ситуацията ставаше доста сериозна - особено когато възникваше финансово съперничество или пък назряваха конфликти в сферата на икономиката. Имаме пред себе си и още по-актуален пример - в последно време всички заговориха, че САЩ са най-големите виновници за разразилата се световна финансова криза.

Но да се върнем към

третия проблем, който засяга отношенията САЩ - Русия.

Различни са начините, по които можем да се отнесем към историята на тези взаимоотношенията. От една страна са така наречените „ястреби", които тържествуваха, когато Америка спечели Студената война, когато притисна Русия в ъгъла и когато тя се оказа, някак неочаквано, единственият световен лидер.

Другият тип американски политици са по-умерени и по-меки във възгледите си за отношенията САЩ - Русия. Така или иначе, трябва да признаем, че между двете държави имаше проблем и беше ясно, че трябва да се излезе от мъртвата точка, в която те са попаднали.

Струва ми се, че Обама и съветниците му взеха много трудно решение. Не всеки политик би се решил на подобна стъпка - толкова смела и трудна за изпълнение. Решението се състоеше в това по всичките три проблема и към всичките тримата контрагенти да се отправи послание, като и при трите случая се даде гласност на една сериозна и добре обмислена програма. Идеята бе САЩ първи, по своя инициатива, да предложат тази програма, за да могат по-късно да настояват за конструктивни реакции.

И ето че през последните месеци станахме свидетели на три речи, на три послания. В началото на април на площад ‛Храдчани" в Прага Барак Обама се обърна към Европа. На площада се бяха събрали много хора, а президентът говореше от трибуна, издигната, може да се каже, в центъра на Европа. Прага е град, натоварен с много символи.

Чехословакия, която днес наричаме Чехия, но която през по-голямата част от XX век носеше именно името Чехословакия, изигра специфична, ключова, а на моменти и трагична роля в историята на Европа. Така че не бива да ни изненадва, че именно там, на 5 април тази година, беше първото послание на Барак Обама.

На 4 юни в Кайро, в Каирския университет, Барак Обама говори на ислямския свят. Думите му засягаха и Израел - дотолкова, доколкото тази страна е в центъра на ислямския проблем, във фокуса на противопоставянето, в което в момента е въвлечена цялата ислямска част от човечеството.

На 7 юли в Москва Обама се опита да изясни отношенията си с Русия. Убеден съм, че тъкмо тази реч беше основният и най-важен елемент от посещението на американския президент.

В Руската икономическа школа Обама засегна глобалните, най-сериозните и най-принципни проблеми във взаимоотношенията на САЩ с Русия.

Тук трябва да се отбележи фактът, че за всичките си три речи Обама избираше символно натоварена, но същевременно и неутрална територия. В нито един от трите случая мястото не беше парламентът, не беше някоя пресконференция, нито рунд от официални преговори или официална закуска, обяд или вечеря.

Всеки път посланията се отправяха от публично място, като Обама се обръщаше не към държавния глава, не към политическия лидер на конкретната страна или на конкретната част на човечеството. Американският президент се обръщаше към хората, към обществото, към всеки, засегнат от проблема.

И трябва да признаем, че в два от случаите - в Прага и в Кайро, обръщението имаше голям ефект. Нека припомня, че речта на Обама в Кайро имаше колосален отзвук. Тя се разпространи по целия свят и най-вече - на територията на изповядващите исляма.

Всъщност, единственото място, където речта не беше чута, бе Иран. Иранските лидери положиха неимоверни усилия тази реч да не се появи по никакви телевизионни или радио програми на територията на страната. Дори собствениците на най-модерните сателитни телевизии и чинии, както и ползващите интернет, не успяха да получат достъп до нея.

В останалия свят обаче на Обама бе дадена максимална възможност да се обърне пряко към онези, за които говори - към арабския свят и към Израел. В израелската държава, например, речта се предаваше по всички телевизионни и радио програми.

В превод на арабски език тя се излъчваше по най-големите сателитни телевизии - „Ал Арабия" и „Ал Джазира". Египетската държавна телевизия излъчваше речта пряко. И дори групировката „Хизбула", която притежава специален телевизионен канал - „Ал Манар", предостави на своите зрители речта в превод на арабски.

А каква беше ситуацията в Москва?

В руската столица беше осъществена добре пресметната, успешно проведена и напълно ефикасна операция по „унищожаване" на изказването на Обама. Наблюдавахме как това беше осъществено по два от каналите на руската телевизия - Първи и Втори.

И в двата случая от речта бяха извадени кратки цитати: РТР използва един абзац, Първи канал - три, които, без съмнение, не бяха най-важните. РТР например взе от изказването в Руската икономическа школа онзи откъс, свързан със системата ПРО, който далеч не бе основният акцент в речта.

Цялото изказване бе излъчено единствено по „Вести-24". Официално аудиторията на този канал е около 50 милиона зрители - толкова са хората на територията, на която той се разпространява. Ако всички зрители, чиито приемници хващат „Вести-24", седнат едновременно да гледат този канал, теоретически ще имаме 50-милионна аудитория, реално обаче делът на зрителите е около 1%.

Но да се върнем към речта - в нея бе изказана мисълта, която ние, включително и онези, които се отнасят с дълбоко недоверие и неодобрение към САЩ и тяхната политика, отдавна очаквахме. Тук отново искам да подчертая - тя не бе адресирано нито към Медведев, нито към Путин, нито към правителството, нито към опозицията, нито към Каспаров, нито към КГБ или както днес му е името, и което, както преди, така и днес, е на власт в Русия.

Обама искаше да обясни на Русия, на хората, живеещи в нея и възприемащи далечна Америка по най-различен начин - с надежда, отвращение, страх или възхищение, какво смята да прави.

Но

Русия не чу Обама, защото не й дадоха възможност...

И така, за какво беше речта на Обама? Беше за това, че той оставя нас -- руснаците и Русия, сами с нашите си проблеми, че Америка няма да се намесва, да оказва натиск и да ни тегли с въже след себе си.

Посланието на Обама се състоеше в това, че Америка е готова да предложи своята помощ на Русия. Дори не само помощ, а и идеи за съвместни действия. В речта си сякаш Обама предлага на Русия мястото на втори пилот в самолета. Ако ние не искаме да седнем на него, ако Русия не иска заедно с Америка да решава и преодолява проблемите, които среща по пътя си, тя ще бъде оставена сама и Америка няма да я бута, няма да настоява за каквото и да било.

Това Обама многократно подчертаваше в речта си. Още в самото начало, в уводната част, американският президент се обърна към студентите с думите: „Спомнете си за основните въпроси, които бяха на дневен ред при откриването на школата ви. Какво бъдеще чака Русия? Какво й предстои заедно с Америка? Какъв световен ред ще замени Студената война?"

По-нататък Обама каза: „Ние до ден днешен нямаме ясни отговори на тези въпроси, така че на вас, на вашето поколение в Русия, в Америка, а и по целия свят, на всички вас предстои да дадете отговори. Вие ще решавате. И макар че аз не съм в състояние да отговоря на тези въпроси вместо вас, мога направо, без заобикалки, да говоря за това към какво бъдеще се стреми Америка.

" Малко по-късно Обама премина към въпроса за интересите на двете държави: „Не е редно аз да определям националните интереси на Русия, но мога да ви разкажа за националните интереси на Америка."

И след това американският държавен глава засегна икономическите проблеми, като говори за посоката, която всички страни, оказали се в сегашното ужасно икономическо положение, предстои да изберат.

Обама каза приблизително следното: „В Америка ние предприемаме безпрецедентни стъпки, за да дадем импулс на нашата икономика и да реформираме системата си на регулиране. Но така, както нито една страна не може да се огради със стена, за да се предпази от глобалната криза, така и нито една държава не може да бъде единственият двигател на глобалния растеж." Какво означава това? Означава, че няма да ви помогнем - работете сами.

Правителството може да съдейства на това сътрудничество - каза Обама, но в крайна сметка с неговото разгръщане трябва да се занимават хората. Кои са тези хора? Вие. Заемете се с това самите вие.

По-нататък той говори за ценностите на демокрацията: „Америка подкрепя тези ценности по целия свят, но не само поради факта, че те са нравствени, а защото са ефикасни." Какво означава това? Означава, че

Америка няма намерение да натрапва тези ценности на никого,

че тя само изразява своето мнение, а всеки действа, както намери за добре.

„Позволете ясно да заявя, - каза още Обама - Америка не може и няма да налага система на управление на други страни. И не сме ние тези, които избираме партия или лице, което да ръководи друга държава. Хората трябва да избират лидерите си, независимо дали ние ги приемаме или не."

И в края на речта си Обама каза: „Вие сами ще решите как да продължите. Вие ще изберете пътя, на който ще ни изведат промените. Всяка страна прокарва свое собствено трасе."

Ето за какво беше речта на Обама, която ние не чухме, тъй като по някаква неизвестна за нас причина тя се стори опасна на руското ръководство. То направи всичко възможно хората, към които тя бе отправена, да не са в течение на онова, което им се казва.

И знаете ли защо? Защото за онези, които днес управляват Русия, е важно да поддържат лъжливото усещане за натиск, оказван от САЩ върху Русия. За тях е важно да поддържат легендата, че САЩ се бъркат, налагат се, стремят се към нещо, пречат и се намесват.

Често ме питат:

какво е антиамериканизмът - мода или болест?

Ще отговоря така: и двете едновременно.

Първо, антиамериканизмът е политически коз и инструмент, на който разчитат политиците професионалисти, за да решават конкретни и тежки политически задачи.

И второ, антиамериканизмът - освен активен, бива и пасивен. Антиамериканизмът - това си е чист мързел. Той се изповядва, защото така е по-лесно; благодарение на него не се изискват никакви усилия.

"Какво пък, аз не съм виновен! Те са тези, които драпат за нещо, потискат, развалят, осират. А аз - какво общо имам с тази работа? Какво мога да направя? Враговете са виновните" - ето така разсъждава пасивният поддръжник на антиамериканизма. Това е позицията на онези хора, които тайно и трайно са се отдали на апатията.

Може да се каже, че хората, които днес решават какво руските граждани могат да знаят и какво не, са сметнали, че е по-правилно да не се разбира, че позицията на сегашното американско ръководство е: "Сами работете, сами отговаряйте за себе си, събирайте си камъните, които после ще разхвърляте. Ние ви оставяме да правите, каквото си искате. Няма да ви вадим от дупката, в която паднахте - донякъде заедно с нас, донякъде заедно с всички останали. Работете, граждани!"

Ето това е позицията на Обама, който ни предлага своето съдействие, без да ни се натрапва. Сред многото нещата, казани около посещението на американския президент, върху тази му реч не бе поставен акцент, а, според мен, този акцент не е никак маловажен. Той е централен и, струва ми се, с усещането за нещо пропуснато си замина от Москва и американският президент.

А ако греша, съветниците на Обама ще му разяснят, че опитът му да говори с ислямския свят завърши с успех, опитът му в Европа - също, но опитът му в Русия се провали. И това стана, не защото Обама не положи усилия, а защото се сблъска с ясната и осъзната воля подобно обяснение да не бъде чуто.
--------------------------------------

"Бъдещето е във ваши ръце!" - Реч на президента на САЩ Барак Обама в Руската икономическа школа (nes.ru), 7 юли 2009, Москва (във в. "Култура" - на български език)