Председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг настоя Европейският съвет да номинира Жозе Мануел Барозу за следващ председател на Европейската комисия.
Призивът бе отправен в изказването му пред срещата на държавните и правителствените ръководители в ЕС. този най-висок форум в съюза традиционно започва със словото на председателя на Европарламента.
Ханс-Герт Пьотеринг иска номинация за Барозу, за
да бъде осигурена "непрекъснатостта и последователността в дейността на Европейската комисия".
Що се отнася до новия състав на самата Европейска комисия, напълно осъществимо и желателно е определянето му да стане, след като се изчака вторият референдум в Ирландия за Лисабонския договор, за да се знае колко членове ще включва комисията, изтъкна той.
Председателят на Европейския парламент заяви също, че неотдавнашните избори за европейски депутати са показали ясно, че гражданите на Европейския съюз подкрепят социалната пазарна икономика, като същевременно искат и подобрения в регулирането и контрола на финансовите пазари в Европейския съюз.
Пьотеринг се изказа положително за идеята да бъде създадена комисия в ЕС по систематичните рискове, в които важна роля би играла и Европейската централна банка.
Има подкрепа за нов мандат от страна на държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС, съобщи европейски дипломат. Подкрепата е била единодушна.
Барозу беше единствен кандидат за поста. Той още в предишни дни получи подкрепа от консервативни лидери като френския президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел.
Петдесет и три годишният бивш премиер на Португалия ще трябва обаче да убеди Европейския парламент да го одобри за нов петгодишен мандат, а много леви и либерални евродепутати го смятат за твърде мекушав и послушен към големите държави в ЕС, отбелязва АФП.
Подкрепата на лидерите на ЕС обаче е чисто принципна, а не е официална номинация, както той се надяваше. Оставяйки съдбата на Барозу в ръцете на Европейския парламент лидерите на ЕС не правят непременно подарък на португалеца, отбелязва Франс прес.
Хвърлят го в устата на вълка,
заяви неназован европейски дипломат, цитиран от френската агенция.
Задачата на Барозу с евродепутатите няма да е лека, защото част от тях са твърдо против да му се даде втори мандат и може да се изкушат поне да забавят процеса по номинацията му, отбелязва Франс прес.
Социалистите обаче претърпяха тежко поражение на изборите за Европейски парламент и парламентарната им група все още не е успяла да сформира силна коалиция за блокиране на избора на Барозу. Ключови левоцентристки премиери като Гордън Браун от Великобритания и Хосе Луис Родригес Сапатеро от Испания вече обявиха подкрепата си за Барозу, което е знак, че социалистите в ЕП може да са разединени по въпроса, отбелязва ДПА.
Ако бъде одобрен от ЕП, Барозу ще изравни рекорда на французина Жак Делор начело на изпълнителния орган на ЕС. Делор е ръководил Европейската комисия в два поредни мандата от 1985 до 1995 г., припомня АФП.
Ръководителите от ЕС призоваха към налагане на
по-строги правила за надзор над банките
и се очаква да последват САЩ като реформират финансовата регулация в Европа, предаде Ройтерс.
Предложенията на ЕС включват създаването на три общо европейски контролни органа през 2010 г., които да осигурят въвеждането на нови правила за надзор от страните членки и на нов орган за контрол на рисковете.
"По-доброто ранно предупреждение, по-доброто сътрудничество при надзора, по-доброто изпълнение на правилата са в наш интерес", заяви пред журналисти британският премиер Гордън Браун. "Действията на ЕС трябва да бъдат практични и ефективни", подчерта Браун.
Европейският съюз продължава да търси начини как да убеди ирландците да подкрепят Лисабонския договор, след като днес лидерите на страните членки не успяха да постигнат съгласие по правната форма, съобщиха дипломатически източници, цитирани от информационните агенции.
Преди откриването на срещата на високо равнище лидерите на ЕС трябваше да решат
как най-успешно да успокоят страховете на ирландците
от това, че договорът ще сложи край на суверенитета на страната им, ще им отнеме контрола върху данъчното и семейното законодателство и ще ги лиши от трудовите и социалните гаранции.
Но след продължили два часа двустранни преговори те не можаха да постигнат съгласие и оставиха важните обсъждания за петък.
Избирателите в Ирландия отхвърлиха Лисабонския договор на референдум през юни 2008 г. На среща на върха през декември лидерите на ЕС обещаха да дадат на Ирландия "правни гаранции", че договорът няма да засегне областите, които ги тревожат.
Въпросът за юридическата форма на тези гаранции обаче продължава да буди противоречия. Ирландия иска лидерите на страните членки на общността да подкрепят документа като правнообвързващо "решение на ЕС", след което да го ратифицират като протокол към учредителните договори на ЕС, придавайки му основополагаща правна тежест.
Но други държави членки, особено Великобритания, са против необходимостта от ратифициране на документа, тъй като това може отново да разпали обществените дебати по крайно непопулярния Лисабонски договор.
Европейският съюз определи
30 октомври за краен срок за вземане на решение за финансирането на борбата срещу промените в климата,
съобщиха дипломати.
След кратко обсъждане лидерите на 27-те страни членки на общността се споразумяха, че са "готови на срещата на ЕС през октомври да вземат подходящите решения по всички аспекти на финансирането по промените в климата".
Срещата, която ще бъде председателствана от Швеция, поемаща от 1 юли ротационното председателство на ЕС, е насрочена за 29-30 октомври.
Според експерти от ЕС развитите страни ще трябва да отделят около 100 милиарда евро на година, за да помогнат на развиващите се държави в борбата с климатичните промени, отбеляза ДПА.
Лидерите на общността се споразумяха развитите страни да си поделят тази сума въз основа на преценка за "всеобщия, цялостен и специфичен принос . . . (като се комбинира) способността за плащане и отговорността за емисиите".
Те също така заявиха, че водещите развиващи се икономики като Китай и Индия би трябвало да подпомогнат най-бедните държави в света, които са и най-уязвими към промените в климата.
Лидерите на ЕС обаче не се заеха с пораждащия разногласия въпрос за това какъв да бъде приносът на всяка държава членка за общата сумата, която ще отпусне ЕС. Те казаха, че това ще бъде оставено за конференцията под егидата на ООН през декември в Копенхаген.
Дания предвожда група страни, според които ЕС би трябвало да приеме формулата, която бъде договорена в Копенхаген и която ще се отнася за целия свят. Полша обаче настоява ЕС да приложи друга формула, основаваща се на икономическата сила на всяка държава. Това доста би намалило вноската на Полша, която е сред най-големите замърсители в ЕС, но е сравнително малка икономика.
СПРИ!" />
