Нов поглед към ядрената безопасност

В�м �можно ли е позабравеният чернобилски синдром да се завърне в световната енергетика заради авариите в японските атомни електроцентрали?

Японците полагат усилия да предотвратят авария в три пострадали от бедствието реактора в АЕЦ "Фукушима" в най-тежката ядрена злополука след Чернобил през 1986 г. Равнищата на радиация за повишени и в АЕЦ "Онагава".

Руски ядрени експерти пък са разтревожени главно заради възможния провал на договори

за изграждане на АЕЦ в чужбина по технологии от Русия, твърди московският в. "Независимая газета", като се позовава на източници от Федералната ядрена агенция "Росатом".

Ядрената криза в Япония се  задълбочава, след като сграда с втори реактор в АЕЦ "Фукушима-1" избухна тази сутрин.

От силния трус на 11 март се развалиха охладителните системи на АЕЦ "Фукушима". Всичките й шест реактора тогава автоматично спряха.  

Но Японската агенция за ядрена безопасност изключва възможността в АЕЦ "Фукушима" да стане авария като чернобилската, заяви министърът за националната политика, цитиран от агенция Джиджи прес.

"Няма абсолютно никаква вероятност за катастрофа като в Чернобил",

обяви Коичиро Гемба пред членове на управляващата партия, позовавайки се на експертни оценки.

Според агенцията за ядрена безопасност най-лошият сценарий е бил избегнат.

Но според британския вестник "Индипендънт" катастрофата в Япония трябва да ни накара да погледнем с нови очи на ядрената сигурност.

Ако японците, с разбираемите им задръжки за всичко, което се отнася до ядрена сила, и всичките им водещи технологии не могат да построят реактори, които са неуязвими за природно бедствие, то тогава кой може? - пита вестникът.

"Това не е сериозен проблем за общественото здраве в момента", заявил пред Ройтерс Малкълм Крик, секретар на Научния комитет за проучване на влиянието на атомната радиация към ООН.

Няма да бъде като Чернобил, отбеляза Крик. Но като предпазна мярка близо 140 000 души вече са евакуирани от района около Фукушима.

Световната здравна организация (СЗО) също обяви, че рискът за общественото здраве от японските атомни централи остава "съвсем нисък".

Необходимостта на Европа да намали зависимостта си от петрол, газ и въглища означава, че е малко вероятно новите европейски ядрени планове за милиарди долари и да бъдат засегнати от японската атомна криза, освен ако няма огромно земетресение, предаде Ройтерс.

Бедствието е пречка за ядрената промишленост, която се радва на възраждане, след като обществените страхове за ядрената безопасност отслабнаха заедно със спомените за инцидента в "Три Майл Айлънд" в САЩ през 1979 и Чернобилската катастрофа през 1986 година.

Вероятно правителствата ще бъдат изправени пред по-силно изразено противопоставяне срещу новите ядрени планове. Противниците на ядрената енергия в Европа сочат японското бедствие като доказателство за опасността от ядрената енергетика и посочиха, че правителствата трябва да преосмислят плановете си за нови ядрени централи.

Канцлерът Ангела Меркел, чието правителство миналата година удължи живота на ядрените реактори в Германия, отбеляза, че кабинетът се консултира с експерти в ядрената област и наблюдава случващото се в Япония отблизо.

Еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер планира утре среща с органите за ядрена безопасност, ядрените оператори и конструктори за

обсъждане на поуките от катастрофата в Япония.

Във Великобритания, която прие мащабна програма за изграждане на ядрени централи, целяща да замени остарелите, министърът на енергетиката Крис Хюн е помолил главния инспектор по ядрена безопасност да докладва за усложнения в японската криза.

Италия, една от малкото европейски страни, която е по-застрашена от земетресения, е единствената държава от Г-8, в която няма атомни централи. Премиерът Силвио Берлускони иска една четвърт от енергията на страната да бъде атомна в бъдеще, а лидерът на партията му "Народ на свободата" в долната камара посочи, че Италия няма да промени плановете си заради бедствието в Япония.

Макар че официалната позиция на "Росатом" е оптимистична, т.е., че срив в договорите не се очаква, стагнацията в световната ядрена енергетика заради чернобилския взрив се усещаше чак до началото на новия век.

Тази катастрофа оказа влияние не само на общественото мнение в Русия, но и на настроенията на международната общност, пише "Независимая газета".

Но през първата половина на последното изтекло десетилетие се появиха признаци на оживление и в света започна "ядрен ренесанс".

Сега всички планове за нови АЕЦ могат да бъдат отложени за неопределено време.След случилото се в Япония трябва да бъдат направени

проверки във всички атомни електроцентрали в Европа.

Австрийските политици, обаче, показват двойни стандарти когато става дума за ядрената енергетика, пише австрийският в. "Дер Щандарт".

Австрия ясно изразява своето безпокойство за сигурността, когато става дума за атомни електроцентрали в Източна Европа. В същото време, когато се говори за германските АЕЦ, критиките са много по-умерени или изобщо липсват, се казва в публикацията.

Ситуацията след аварията в ядрената централа "Фукушима-1" поражда безпокойство и вече не може да се изключва сценарият за ядрена катастрофа, заяви френския министър на промишлеността и енергетиката Ерик Бесон.

Той отбеляза, че сценарий за катастрофа вече не може да се изключи категорично. Според него катастрофа означава разтопяване на активната зона на реактора и преди всичко скъсване на неговата обшивка.

Американски парламентаристи призоваха за мораториум върху развитието на ядрената енергетика в САЩ в светлината на ядрената криза в Япония.

Джо Либерман, председател на комисията за вътрешна сигурност в Сената, припомни, че е голям привърженик на ядрената енергия, но същевременно препоръча "САЩ да направят пауза, докато осмислят това, което се случи в Япония, а после да проучат какви евентуални допълнителни изисквания за сигурността да приемат по отношение на новите американски ядрени реактори".

Междувременно клонът на екологичната организация "Грийнпийс" в Испания призова правителството да затвори испанските ядрени централи.

Кабинетът беше обещал, че ще затвори 6 централи в страната, но постепенно премиерът Хосе Сапатеро смекчи позицията си и през юли 2009 г. обяви, че ще удължи с две години до юли 2013 г. работата на най-стария испански ядрен реактор в Гарона.