Направи ли ни глобализацията по-уязвими от катастрофи?

Във време, когато светът се бори с най-тежката икономическа криза от десетилетия и със заплахата от грипна пандемия, множество изследвания сочат, че сложността на модерната глобална икономика ни прави по-уязвими от катастрофи от когато и да било.

Финансовата криза

се зароди в малък сегмент от американския ипотечен пазар. За няколко месеца тя прерасна в глобална катастрофа, която засегна почти всеки човек на земята.

"Тези събития се развиха с невиждана скорост", се казва в доклада за глобалния риск на Световния икономически форум от 2009 г. "Тя показа колко тясно взаимносвързани станаха светът и неговите системи в резултат на глобализацията."

Болестите
също могат да се разпространяват по-бързо, отколкото преди. При модерния въздушен транспорт всяка зараза може да се разпространи в целия свят само за няколко дни. В миналото това щеше да отнеме месеци или години.

Колкото по-сложна и ефективна е системата, толкова по-бързо и на повече места може да се разпространи заразата.

Има и добри страни

Tази взаимозависимост в никакъв случай не е винаги отрицателна. Сложността на световната икономика означава, че рискът може по-лесно да се разпространи, но и по-лесно да се намали.

Сложните системи често могат да бъдат приспособими - ако една част излезе от строя, другите части на системата могат да поемат натоварването.

Според теорията на системите, сложните диверсифицирани системи често могат да донесат по-голяма стабилност. Но само до определена степен.

"Това помага на системата да преодолее малки сътресения, но наред с това я излага на големи системни удари", написа в изследване през 2005 г. Рагурам Раджан, главен икономически експерт в Международния валутен фонд и съветник на индийския премиер Манмохан Сингх.

"Възможно е това развитие да създаде по-голяма (въпреки, че все още е малка) вероятност от катастрофа."

Пеперуди, черни лебеди и свински грип

Един от ключовите въпроси е т.нар. "ефект на пеперудата" - във високоразвитите сложни системи дори и малко събитие може да се разрасне и да има крайно непредвидими последствия.

Едуард Лоренц, пионер на теорията на хаоса, отбеляза, че когато една пеперуда размаха крилца в някоя част на света, предизвиква торнадо в друга.

Беноа Малденброт, френски математик и баща на фракталната геометрия, приложи теoрията към пазарите, за да покаже по какъв начин "бурната променливост" е присъща на системата.

Едно от най-важните открития в теорията на системите е, че сложните взаимосвързани системи се организират около

възлови точки

И подобно на къща от карти, ако една от тези точки бъде поразена, всичко останало рухва.

Това е и една от причините, поради която пораженията от кризата с рисковите кредити имаха такова разрушително въздействие върху най-големите световни инвестиционни банки.

Въпреки че специализирането на световните мрежи за доставки донесе и значителни постижения в производителността, то предизвика и по-голяма уязвимост. Пробив във възлова точка от дадена верига за доставки може да доведе до драматично и непредвидимо сътресение в цялата система.

Именно поради тази причина световните цени на полупроводниците скочиха почти двойно след земетресението, което удари Тайван през 1999 г., а ураганът Катрина "разтресе" световните пазари.

Анализатори по сигурността също се опасяват, че дори една единствена терористична атака може да има много по-силно въздействие, ако се прицели в ключов елемент от веригата за доставки - например голямо пристанище.

В книгата "Черният лебед", която изследва влиянието на големи, неочаквани събития, Насим Никълъс Талеб отбелязва, че привидната стабилност на сложните системи може да бъде илюзорна:

"Спорадични атаки към повечето части на системата няма да имат последствия, при условие, че най-вероятно ударят слабосвързано звено. Но ще направят системите по-уязвими... Само си помислете какво ще случи, ако има проблем с възлово звено. Вярно е, че имаме по-малко сривове", пише той.

"Но ако възникнат ... Не искам да мисля какво ще стане..."

Упадъкът и рухването на Римската империя

Сложността, която прави финансовите удари потенциално по-опасни, крие риск и от още по-голям хаос, който може да бъде предизвикан от пандемии.

Анализатори изтъкват, че при чумната епидемия - Черната смърт в Европа през 14 век, отнела живота на 1/3 от населението, обществото не се е сринало, тъй като икономическите и социални системи са били относително прости и следователно по-неподатливи на удари.

За разлика от този пример, чумата, покосила Римската империя през 2 век с подобно ниво на смъртност, е предизвикала хаос - римското общество е било много по-сложно и икономически напреднало.

В модерното общество, ако опорни звена бъдат премахнати от системата поради болест,

хаосът може да се разрасне експоненциално

Такива звена могат да бъдат хора, необходими за функционирането на обществото и икономиката - лекари, шофьори на камиони, инженери, пристанищни работници.

Финансовата криза, стадното поведение, паниката и разпространението на неточна или непълна информация може да предизвика негативна ответна верижна реакция, влошавайки катастрофата още повече.

"Икономическите сътресения във веригата на доставките ще дойдат директно от подобна липса. Може да има сътресения в транспорта, търговията, разплащателните системи и обществените услуги", отбелязва МВФ в доклад от 2006 г., посветен на влиянието от световна грипна пандемия.

Освен непосредствената катастрофа, първостепенният риск както от финансова криза, така и от всякакъв вид пандемии е, че те предизвикват отлив от глобализацията в цял свят, което може да има дълбоки дългосрочни последици за световната икономика.

В доклада за глобалните рискове от 2007 г., Световният икономически форум предположи какви биха били последиците от

едновременна пандемия и глобална ликвидна криза

- сценарий, който тогава е бил напълно спекулативен, но сега изглежда зловещо вероятен.

Според доклада, резултатът ще бъде "отлив от глобализацията, която на свой ред ще удари по световното търсене". Повишеният милитаризъм и авторитарните тенденции по света ще променят глобалната геополитика, се казва още в доклада.

Събитията от следващите няколко месеца могат да покажат колко точен може да се окаже такъв сценарий.