Може ли Медведев да стане новият Горбачов?

Сигурността на Съединените щати продължава да е свързана с решенията, взимани в Москва, за което свидетелства фактът, че президентът Барак Обама в ежегодното си обръщение "За състоянието на съюза" се похвали с предстоящото споразумение с Русия за контрола над стратегическите оръжия.

А тези решения на свой ред зависят от руската вътрешна политика.

Главният въпрос е дали все по-радикалната реторика на президента Дмитрий Медведев ще започне да се превръща в политика, обещаваща решително скъсване с тази на неговия предшественик и сегашен министър-председател Владимир Путин.

Би ли могла 2010 г. да стане за Медведев еквивалент на 1987 г. за Михаил Горбачов?

Годината, в която той, също след само две години в Кремъл (като Медведев) и въпреки силната съпротива на хардлайнерите, започна да премахва тоталитарния контрол над политиката, като провъзгласи гласност и демократизация?

Подобно на Горбачов през 1987 г., шансовете на Медведев не изглеждат добри.

Речите му продължават да са "заразени" с

гръмките фрази и откровените пропагандни лъжи на путинизма.

Нещо повече, за разлика от Горбачов, който притежаваше внушителна власт като генерален секретар на Комунистическата партия, авторитетът на Медведев все още изглежда "взет назаем" от Путин.

Все едно Горбачов да беше управлявал под надзора на Леонид Брежнев.

И все пак, също толкова безспорно е, че в последните няколко месеца президентът на Русия не само се разграничи от основни постулати на путинизма, но и ги отхвърли и осъди, фактически поставяйки под въпрос легитимността на политическия и икономически ред, оставен му в наследство.

Критиката на Медведев беше особено остра и концентрирана в неговата септемврийска статия "Русия, напред!", публикувана в опозиционния интернет всекидневник Gazeta.ru.

Повече или по-малко тя беше повторена, наред с пропагандните клишета, в ноемврийското обръщение към руския парламент.

Медведев описа

руската икономика като "хронично изостанала",

"примитивна" и зависима от износа на суровини. Системата "тотално пренебрегва" нуждите на хората, а предприемачите нямат желание да изобретяват и произвеждат и вместо това търгуват със суровини и вносни стоки.

Конкурентоспособността на стоките руско производство на световните пазари е "позорно" ниска. Производителността на труда също е "повече от скромна", както и качеството на работа на "полусъветските" обществени услуги.

Корупцията е повсеместна,

продължава Медведев, а хората са почти напълно беззащитни пред "произвола, липсата на свобода и презрението" към закона и съда, пораждани от корупцията. Широко разпространените "патерналистични настроения" имат за последици липса на инициатива и оскъдица на нови идеи в едно "архаично общество", където "важните клечки" мислят и решават вместо другите.

Медведев призова и за край на епохата на "сприхавост, надменност, комплекс за малоценност, недоверие и враждебност" в отношенията с водещите демокрации и се обяви за поврат в руската традиция на конфронтация и самоизолация.

Въпреки това

най-знаменателното, макар и почти незабелязано, скъсване с путинизма

в реториката на руския президент е по въпроса за модернизацията. Неговите изявления са равносилни на отхвърляне на всеки един избор, направен от Путин.

Първо, той писа, че нефтът и газът не могат да бъдат крайъгълни камъни и двигатели на трайно благоденствие и прогрес. Една наистина велика съвременна държава не може да се гради върху петродолари.

Вместо това, повтори Медведев в ноемврийската реч, Русия трябва да развие една "интелигентна", основана на знанието икономика.

Той също така отхвърли "класическия" модел на модернизация на руската икономика, при който - от Петър Велики до Сталин (с Путин като техен славен наследник) - индустриалните постижения винаги са били съпроводени от още по-голяма експанзия на държавния контрол над обществото.

В неговата може би най-емоционална публикация - видеоклип от 30 октомври в личния му блог под заглавие "Споменът за националните трагедии е толкова свещен, колкото и споменът за триумфите" -

Медведев порица пълзящата реабилитация на Сталин

и сталинизма при управлението на Путин, като заяви, че никакви "държавни интереси" не могат да оправдаят "унищожаването на собствения народ" и "съсипания живот на милиони хора".

Вместо това модернизацията, предвиждана от Медведев, според блога ще се базира на ценностите на хуманизма, свободата, персоналната отговорност и индивидуалния успех.

Русия трябва да докаже на себе си и света, обяви той в ноемврийската си реч, че страната може да успее в друг вид модернизация: не чрез принуда, а чрез убеждаване, не чрез репресия, а чрез разцвет на творческите способности на всеки човек, не със силата на страха, а на личния интерес.

Може би най-често употребяваните думи в речите и публикациите в блога му напоследък са

"свобода" и "свободен".

Междувременно реакцията на Путин (и цялата схема на отношенията между двамата) си остава големият въпрос. Дали това е рутинна игра на "доброто и лошото ченге", която да усмирява народа, докато Путин отново стане президент през 2012 г.?

Или показва, че елитът е разбрал, че "моделът на вертикала на властта", т.е. доминирането на Кремъл над политиката, а все повече и над икономиката на страната - се е изчерпал и е нужна, макар и постепенна, либерализация, за да рестартира частната инициатива като двигател на икономическия растеж?

Никой освен Путин не знае отговора.

Засега Путин, който продължава да бъде далеч по-популярен сред народа от Медведев, е избрал класическата политическа стратегия да не обръща внимание на критиките на младшия си партньор.

Той никога не атакува директно своето протеже, като публично поддържа фасадата на единодушие. И все пак порицанието му, било с действие или думи, не закъснява.

Така например, когато през юни Медведев и висшите му съветници намекнаха за скорошно влизане на Русия в Световната търговска организация, само след дни Путин обяви, че Русия ще се присъедини само като член на "митническия съюз" Русия-Беларус-Казахстан - т.е. не и в обозримо бъдеще.

А в същия ден, в който Медведев публикува статията си "Русия, напред!", пред група журналисти и експерти Путин описа руската политика и икономика като "напълно съответстващи на международните стандарти".

Подобна словесна "имитация на бой" не може да продължава вечно. Също като Горбачов, скоро Медведев ще открие, че никакъв напредък - икономически, политически или социален - не е възможен без

възстановяване на поне минимално равнище на доверие

между държава и общество, между власт и народ.

Задачата няма да бъде лесна. Най-вредното наследство на путинизма е вкорененият цинизъм, породен от всекидневното безсилие пред лъжата, корупцията и жестокостта.

Реакцията на руските независими медии (ограничени предимно в интернет) на реторичната офанзива на Медведев е въплъщение на това отношение: предпазливо обнадеждените коментари многократно отстъпват на скептицизъм или дори категорично отхвърляне и пренебрежение заради крещящото разминаване между думи и дела.

Какви стъпки би могъл да предприеме Медведев? Горбачов започна с освобождаването на Андрей Сахаров от заточението в Горки през декември 1986 г.

Еквивалентното действие на Медведев би могло да бъде безусловното помилване на бившия водещ руски предприемач Михаил Ходорковски, който е заплашен да лежи по решение на марионетен съд 22 години в затвора.

Убийците на опозиционната журналистка Анна Политковская трябва да бъдат изправени пред съда, а поръчителите (а не само изпълнителите) да бъдат съдени на процес при открити врата.

Трябва да има разследване на

безсрамно фалшифицираните местни "избори"

през октомври; да се проследи дали се спазва обещанието, дадено в ежегодното президентско послание, за одит (и евентуална приватизация) на държавните корпорации - създадени от Путин по модела на "Газпром" и "Роснефт" - масово смятани за инкубатори на корупция и некадърност.

Крайно време е Медведев най-сетне да проведе пълно и открито разследване на взривовете в жилищни сгради в Москва през 1999 г., които според критиците са били инсценирани от тайните служби, за да оправдаят интервенцията в Чечения и да засилят популярността на Путин.

И може би най-важното, той трябва да смекчи и в крайна сметка да премахне цензурата на Кремъл върху телевизията, позволявайки на руснаците да научат истината за реалното състояние на нещата.

Ако Медведев наистина е решен да върви по стъпките на Горбачов, реториката му трябва да бъде пролог към действия. През 2010 г. неговата "гласност" трябва да бъде последвана от "перестройка", иначе ще стане излишен.

-----

Лиън Арън, директор по проблемите на Русия в института Американ ентърпрайз, е автор на излязлата неотдавна книга "Революцията в Русия: Есета, 1989-2006 г."