Милиони хора ще трябва да напуснат земите си

До 2050 г. десетки милиони хора ще са принудени да напуснат земите си, които ще станат необитаеми заради климатичните промени. Съдбата им обаче продължава да се пренебрегва при международните преговори.

Тези масови миграции на население ще са породени от покачване на равнището на океаните, от продължителни суши, зачестяващи наводнения, несигурност за хранителните запаси, недостиг на вода или изтощаване на почвите.

"Днес понятието бежанец важи за хората, които са преследвани или са жертви на насилие. Няма никакво задължение да се приемат хора, които бягат от бедността. Кой в бъдеще ще посрещне цялата тази нищета?" пита Жан-Франсоа Дюрьо, който отговаря за проблемите по климатичните промени във Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) броени дни преди конференцията за климата в Копенхаген.

"Изселването на местно население е забравеното дете - не се говори за него в международните преговори при положение, че това е приоритетна проблематика", изразява съжаление той.

По данни на ВКБООН в момента има 26 милиона изселени и 12 милиона бежанци по света. При мигрантите поради климатични причини, оценките варират от 50 милиона до един милиард изселени до 2050 г. според Фонда на ООН за населението (ФООНН).

Най-често обаче се споменава числото 200 млн. души, които ще са тласнати към изселване заради "постепенно влошаване на околната среда" - а това ще направи невъзможно всякакво завръщане.

Масовите миграции ще засегнат най-вече развиващите се крайбрежни зони, големите делти, малките острови и Африка южно от Сахара.

"Сега се споменава покачване на водното равнище на океаните с 2 метра до 2100 г.", отбелязва Стефан Халгат от френската метеорологична служба. 60 процента от 39-те най-големи метрополии са съсредоточени по крайбрежните ивици.

В такъв случай трябва ли да се чака да дойде неизбежното или да се действа изпреварващо с планиране на отчаяните бягства?

"Улесняването на миграционните политики на национално и международно ниво и осигуряването на трансфер на ресурси към страните, които ще са най-засегнати" е задължителен минимум за Франсоа Жемен от Института по устойчиво развитие и международни отношения.

"Развиващите се страни няма да могат да поемат този допълнителен товар - мигрантите ще увеличат демографския натиск върху зони, които вече страдат от недостиг на ресурси", добавя той.

"Дебатите са за това дали да се оставят правителствата да управляват процеса по своя методика или да се направи опит за координация на международно ниво", обяснява Александър де Шерибинин от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Според него обаче "разширяването на обхвата на сегашната конвенция на ООН за бежанците създава най-вече риск да се разводни ефикасността й".

"Мнозинството ще останат в пределите на националните граници. Тогава трябва да се определят най-добрите възможни практики за настаняването им.

Бежанците в огромното си мнозинство се прехвърлят в съседна държава, като афганистанците в Пакистан, която пак е развиваща се страна. Не мисля, че тези държави желаят да се сдобият с нова категория мигранти под международна закрила", добавя той.

Жан-Франсоа Дюрьо от ВКБООН също предупреждава: "Ако опитаме да насърчим задължение за дългосрочен прием, нищо няма да постигнем. Ще трябва да си осигурим и съблюдаването му и да сме в състояние да установим ясна връзка с климатични причини".

Според експерта държавите остават настроени "резервирано, дори враждебно" към започване на подобна дискусия.