Фн нският месар, който прилежно реже и транжира месото и
който е връзката между градските жители и селското стопанство,
преживява трудни времена и не успява да намери "свежа кръв", за
да продължи да поддържа жив своя традиционен образ - защото
супермаркетите и арабските месарски магазини, които продават
"халално"* месо на ниски цени, процъфтяват.
Промените в тази вековна индустрия отразяват дълбоките
икономически и социални трансформации, разяждащи Франция, и
вече превърнаха месарския магазин в тема на дебатите преди
президентските избори, които ще се състоят в края на април и
началото на май.
Президентът Никола Саркози се оплака от упадъка на
традиционните френски месарници и сега иска всички меса да имат
обозначения - халално, кашерно** или френско. А премиерът Франсоа Фийон пък заяви, че ритуалното
умъртвяване на животни, практикувано от мюсюлмани и евреи, е
несъвместима с нашето време отживелица.
Консервативните лидери прегърнаха темата,
след като
крайнодесният кандидат за президент Марин Льо Пен усилено
твърдеше, че мюсюлманите имат задушаваща хватка върху месарските
магазини - и върху френския начин на живот.
Вземайки предвид
социологическите проучвания, според които Саркози ще загуби от
своя социалистически опонент Франсоа Оланд, президентът се
опитва да привлече електората на третия по популярност кандидат
Льо Пен, за да увеличи шансовете си да спечели втори мандат.
Земеделският министър Брюно льо Мер оповести публично данни,
според които става ясно, че Льо Пен не е била права, когато
миналия месец каза, че всичкото месо, продавано в Париж, е
халално.
Въпреки това халалните месарски магазини, собственост
на мюсюлмани, отдавна процъфтяват в страната с най-големия брой
изповядващи исляма в Западна Европа, докато
традиционните
месарски магазини западат
Тенденцията е толкова тревожна, че един от тези месари,
който се е специализирал в продажбата на висококачествени меса,
позира гол на календари, за да направи професията "по-секси" за
младите.
На календара му за 2012 г. Ив-Мари льо Бурденек седи на
табуретка, а гърбът му е изрисуван все едно е разделен на
части, а сексапилна жена му прави намеци.
Като цивилизационен контраст, месарите
мюсюлмани, повечето от които произхождат от бившите френски
колонии в Северна Африка, пускат записи на Корана в петък,
почивния ден за мюсюлманите, когато магазините им са отворени,
или поставят хадиси (сказания на Мохамед), закачени на стената на
магазина.
Месарите мюсюлмани, както и техните еврейски колеги
продават месо и домашни птици, в които няма никаква
кръв, след като животните са били "принесени в жертва", без да бъдат
упоявани преди това.
"От търговска и икономическа гледна точка халалът има своята
стойност. Неговото влияние върху пазара ще нараства все
повече", коментира Доминик Юнгер, шеф на Конфедерацията на
колбасарите и месарите във Франция, създадена през 1894 г.
След Втората световна война във Франция е имало 40 хил. месарници, но в предишното десетилетие те са били едва 20 хил., отбеляза Юнгер, макар населението на Франция да е нараснало с
милиони.
Въпреки равнището на безработица от около 10 на сто -
основна тема в президентската кампания - днес в тази индустрия
има предложения за 4000 незаети места, заяви той.
"Няма конкуренция" дори и с месарниците на мюсюлмани, които
откриват магазините си в квартали с население предимно от
емигрантски произход и запълват липсите.
Конфедерацията на месарите публикува книга със заглавието
"Louchabem" ("месар" на разговорен френски), която възхвалява
добродетелите на френския месар. В нея има откъси от писатели,
дизайнери и др.
Бумът на супермаркетите из цяла Франция съсипва професията
на месаря,
но ситуацията вече се стабилизира, посочи Юнгер,
визирайки друг проблем: бизнесът с месарските магазини има
"образа на отживелица", образа на "старата Франция" и просто не
е съблазнителен за днешните младежи.
"Те са твърде разглезени", казва Жерар Провост, който е
месар от 50 години и който започнал да упражнява занаята на
15-годишна възраст в родната Нормандия.
Както и други, Провост,
който работи със съпругата си в парижки квартал на левия бряг
на Сена с малко имигранти, изтъква като причина за това
продължителния работен ден и понякога тежкия физически труд,
които професията на месаря изисква.
Мюсюлманите месари са съгласни. "Младежите, които не са мюсюлмани, искат лесни пари, лукс и
замъци", казва 49-годишният Юсеф Аит-Бен Али от марокански
произход, който работи в магазин за халално месо в предимно
населен с имигранти работнически квартал в Северен Париж.
"Хората предпочитат да си мечтаят, че всичко може да се
случи като с магическа пръчка. Но тези дни свършиха.
Сега трябва да работиш повече."
В по-бедните квартали месари мюсюлмани запълват овакантените
места,
купувайки магазините на пенсиониращи се традиционни
френски месари. Те са склонни да работят по-дълго, често пъти разбирайки се със свои роднини да си
разпределят работата, обяснява Фарид Нахим, собственик на месарския
магазин "Нова колбасарница на пазара".
В хладилното му помещение висящи на куки трупове на телета и
агнета, видимо без кръв, са обозначени като
ритуално заклани.
Юнгер от Конфедерацията на месарите заяви, че няма точни
данни за броя на месарите мюсюлмани, защото те не са
организирани.
Според министъра на земеделието, храните, риболова, селските
райони и териториалното устройство 14 на сто от общия тонаж
на умъртвените във Франция животни са заклани ритуално.
Тук сме, защото има търсене, смята Нахим, изтъквайки, че
немюсюлманите също са лоялни клиенти.
Месарите мюсюлмани твърдят, че
месото им е по-вкусно и
рискът то да бъде заразено е по-малък,
защото няма как в него да
се съдържат токсините от кръвта. Те също така изтъкват и
ниските цени, които предлагат.
Аит-Бен Али посочва, че в магазина му, който се казва просто
"Мюсюлмански месарски магазин", стекът се продава за 16 евро
килограма, в сравнение с до 34 евро при традиционните френски
месари.
Ставайки дребни предприемачи, каквито са месарите,
мюсюлманите могат да избегнат дискриминацията, с която много от
тях се сблъскват, когато си търсят работа, коментира Патрик Симон,
социолог от Националния институт за демографски изследвания.
Като месари, те не
зависят от никого и работят с други мюсюлмани.
Мюсюлманите все повече се превръщат в предприемачи, отбелязва Симон, визирайки малките квартални
бакалии в големите френски градове, закупени през 50-те и 60-те
години на миналия век.
Ако живееш в Париж и спешно ти трябва
мляко, яйца или бутилка вино, "отиваш при арабите" - израз,
който е навлязъл в разговорния френски.
Ще заемат ли цялата индустрия месарските магазини за халално
месо?
Това е въпросът, който раздвижи кандидат-президентите от
дясното политическо пространство. Във френските избори за
традиционната десница е нещо напълно нормално да флиртува с
крайнодесните избиратели, често пъти позволявайки крайната
десница да задава тона.
Льо Пен, която твърди, че френската цивилизация е под
властта на завоевателния ислям, нападна остро халалното месо,
което според нея е навсякъде в района на Париж, както и
жестокостта на ритуалното умъртвяване.
Министър-председателят Фийон заяви, че френските евреи и
мюсюлмани се обръщат към "наследствени традиции", които "нямат
много общо със съвременното състояние на науката, технологиите и
здравеопазването".
Неговите коментари предизвикаха такъв
скандал, че накрая той трябваше да поднася извинения лично на
лидерите на двете религиозни групи във Франция.
Саркози в крайна сметка поиска продуктите да бъдат
обозначавани доброволно, вместо задължително, като халални или
кашерни. Той не казал, че има нещо лошо в халалното месо, просто
това трябвало да бъде ясно обозначено.
За месаря Аит-Бен Али има по-лесно решение: "Те не трябва да
смесват месото и политиката. Би трябвало да потърсят истинските
проблеми."
*халален - идва от арабския термин "халал", с който се
обозначават всички допустими и благопристойни неща и дейности
според исляма,
**кашерен - хранителен продукт, който отговаря на еврейските
религиозни закони за храненето.
Месарите - тема от президентската битка във Франция
Френският месар, който прилежно реже и транжира месото и който е връзката между градските жители и селското стопанство, преживява трудни времена, пише Илейн Генли от АП
21 март 2012, 13:30
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!