Лисабонският договор влиза в сила днес. Това стана възможно след като новият европейски договор, замислен да подобри функционирането на ЕС, бе ратифициран след дълги перипетии.
Чехия последна приключи процедурата миналия месец, когато президентът Вацлав Клаус най-накрая подписа ратификационния закон, след като получи гаранции, че част от Европейската харта за основните права няма да се прилага за страната му, за да не бъдат допуснати евентуални искания за реституция на имущество на судетските немци, конфискувано след Втората световна война.
Другата голяма пречка пред влизането на новия европейски договор в сила бе отхвърлянето му на референдум в Ирландия през юни миналата година.
Гражданите на страната в крайна сметка одобриха договора на 3 октомври тази година, след като тя получи от ЕС гаранции за правото си на изключение в няколко области.
Лисабонският договор създава поста постоянен председател на Европейския съвет с мандат от две години и половина.
Държавните и правителствените ръководители от ЕС избраха за първи титуляр на длъжността
белгийския премиер Херман ван Ромпой
Лисабонският договор разширява правомощията на върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността.
На поста бе избрана британката Катрин Аштън, която ще оглави новосъздадената външнополитическа служба на ЕС, ще управлява бюджета на съюза за външна помощ и ще бъде заместник-председател на Европейската комисия.
Еврогрупата, която обединява страните членки, въвели еврото, ще бъде официализирана за първи път и трябва да избере председател с мандат от две години и половина, който може да бъде продължен.
Европейската комисия ще има по-малко членове от 2014 г. В момента всяка държава има един комисар, но след пет години броят на комисарите ще бъде ограничен до две трети от този на страните членки.
Лисабонският договор увеличава местата в Европейския парламент от 736 на 751.
Съветът на ЕС ще продължи до 2014 г. да взима решенията си с квалифицирано мнозинство, като всяка държава ще разполага с толкова гласове, колкото са й отредени в Договора от Ница.
След това ще влезе в сила
нова система на гласуване на двойното мнозинство,
която изисква съответното решение да бъде подкрепено от 55% от страните членки, представляващи 65% от населението.
Националните парламенти ще получат глас при приемането на европейското законодателство. Ако една трета от тях отхвърлят даден законопроект, Европейската комисия ще трябва да се съобрази.
Лисабонският договор дава задължителна сила на Европейската харта за основните права във всички страни членки, с изключение на Великобритания и Полша.
Чехия си осигури изключване от една глава от хартата, за да не бъдат допуснати евентуални претенции за имущество на судетски немци, прогонени от страната след Втората световна война.
Лисабонският договор фиксира като цели пред ЕС въвеждането на обща енергийна политика и воденето на борба срещу промените в климата.
Новият европейски договор за първи път въвежда възможност
една страна членка да напусне съюза след предоговаряне на условията
Един милион граждани на ЕС могат да поискат с петиция от Европейската комисия да разработи проект за закон в дадена област.
Лисабонският договор увеличава правомощията на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи, включително в борбата срещу престъпността и тероризма.
Той съдържа клауза, в съответствие с която съюзът и страните членки да реагират заедно при нападение или природно бедствие в една от тях.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!