Четворката международни посредници за мир в Близкия изток (Русия, САЩ, ООН и ЕС) обсъди възможностите за деблокиране на мирния процес и възобновяване на диалога между двете страни.
В срещата участват върховният представител за външна политика на ЕС Катрин Аштън, държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун и специалният представител на четворката Тони Блеър.
Близкоизточният квартет призова израелското правителство да замрази цялата си заселническа активност, която преди десетина дни компрометира усилията на САЩ да бъде посредник между израелци и палестинци и изостри тона между Израел и Вашингтон.
Израел да демонтира селищата, построени след март 2001 г.,
и да се въздържа от разрушаването на сгради и изселването на палестинци от Източен Ерусалим, поиска още четворката.
Тази част на града с преобладаващо арабско население бе анексирана от Израел по време на Шестдневната война през 1967 г. - акт, който не е признат от международната общност. Еврейската държава смята града за неделим, но палестинците искат източната му част за столица на своята бъдеща държава.
Според руския външен министър Сергей Лавров израелци и палестинци трябва първо да започнат непреки, а след това да преминат към преки разговори. Именно с такава надежда преди повече от седмица в Израел пристигна американския вицепрезидент Джо Байдън, който обаче остана с пръст в уста.
Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън напомни, че очаква израелският премиер Бенямин Нетаняху във Вашингтон следващата седмица, след като по-рано го порица с безпрецедентна строгост за гафа с обявените планове за 1600 нови жилища в Източен Ерусалим.
Към палестинците днес бяха отправени обичайните призиви
да запазят спокойствие, да проявят сдържаност и да избягват провокации и подстрекателна риторика.
В заключителното си изявление страните по днешната среща в Москва апелираха към цялата международна общност да окаже помощ на палестинците в създаването на тяхна собствена държава.
Квартетът изрази загриженост и във връзка с тежката хуманитарна ситуация в ивицата Газа, на която Израел наложи стриктна блокада през юни 2006 г., след като от "Хамас" отвлякоха израелски войник.
Преди срещата в Москва баронеса Катрин Аштън посети ивицата, като обеща да разкаже за страданията на жителите й на срещата на квартета.
Три израелски и палестински правозащитни организации приветстваха решението и определиха визитата като "доказателство за нарастващата опозиция срещу политиката на Израел да изолира Газа от останалия свят и да накаже населението й от 1,5 млн. души, над половината от които деца".
Докато Аштън беше там обаче, от палестинските територии бе изстреляна ракета, която падна в Южен Израел и
уби тайландски земеделски работник
Израел заяви, че ще даде "рязък отговор" на ракетното нападение и часове по-късно очевидци съобщиха, че над крайбрежния сектор са прелетели израелски изтребители. Това бе третото ракетно нападение за последните 12 часа.
По-късно израелският външен министър Авигдор Либерман отхвърли призива на четворката международни посредници да се прекрати колонизацията и да се определи график за преговорите с палестинците, подчертавайки, че той "отдалечава перспективите за мир".
Не може да се натрапи изкуствено едно решение и един нереалистичен график, подчерта Либерман пред събрание на еврейската общност в Брюксел.
Либерман заяви с огорчение, че такива декларации засилват у палестинската страна лъжовното впечатление, че тя може да постигне целите си, избягвайки с всякакви средства преки преговори с Израел.
"Сега е ред на палестинците да докажат, че са заинтересовани от преговори, след като израелското правителство оповести, че иска да преговаря пряко и направи съществени жестове в този смисъл", посочи израелският първи дипломат, намеквайки за 10-месечния мораториум върху колонизацията с изключение на анексирания Източен Ерусалим.
Вчера Хилари Клинтън преговаря в Москва с руския си колега и
по въпросите за ядреното разоръжаване
На пресконференция двамата заявиха, че Русия и САЩ са "много близо" до сключване на ново двустранно споразумение за съкращаване на ядрените оръжия, което да замени изтеклия на 5 декември договор СТАРТ-1, но конкретни подробности не станаха ясни.
Клинтън и Лавров обаче не успяха да постигнат единомислие по иранската ядрена програма.
По време на срещата им от друга част на страната премиерът Владимир Путин заяви, че първият блок на атомната централа в Бушехр, строена от Русия, ще бъде пуснат в експлоатация през лятото на тази година, както е предвидено.
Според американския държавен секретар това би било преждевременно,
тъй като Вашингтон иска да изпрати недвусмислено послание на Ислямската република - Техеран няма право на ядрена енергия за граждански цели, докато не сложи край на подозренията, че тайно разработва ядрено оръжие.
Руският й колега обаче смята, че проектът играе особена роля за запазване присъствието на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в Иран.
Бушехр ще бъде завършен, атомната централа ще бъде пусната в действие, ще работи и ще дава електричество, категоричен бе обаче Лавров.
"Изявленията на Лавров и Путин сякаш попариха американските надежди, че Кремъл ще подкрепи по-сурови нови санкции срещу Иран", обобщава френският в. "Фигаро".
"В момент, когато Вашингтон се опитва обедини членовете на Съвета за сигурност на ООН - начело с Москва - около идеята за допълнителни санкции срещу Техеран, изявлението на Путин лесно може да се възприеме като проява на враждебност.
То илюстрира цялата руска двусмисленост по отношение на Иран, както и недоверието, което продължава да характеризира руско-американските отношения", коментира изданието.
Източник: по БТА, БГНЕС, ИТАР-ТАСС
Последвайте ни
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
