Крим - три години Кремъл диктува живота

Т очно преди три години Крим официално се присъедини към Русия.

Украйна продължава да твърди, че това е нейна територия, Русия се връща назад в историята, за да търси аргументи, а животът на полуострова продължава, продължава и спорът за Крим. На международно ниво Западът продължава да гледа на полуострова като „анексиран“ от Москва.

Според лоялната на Кремъл власт там е наличен икономически подем. Заедно с това обаче дори официалната статистика признава за недостиг на стоки от първа необходимост.

Придвижването към и от континентална Украйна е ограничено и в много случаи възпрепятства хора, които искат да видят близките си. Крим е свързан по суша единствено с Украйна, а с Русия ги разделя тесен провлак. Москва обаче започна строителството на мост, който да даде пряка връзка между полуострова и руската територия.

Вижте руското мегастроителство

Икономически растеж или недостиг

Инвестициите в Крим през изминалата година са нараснали с 28% до 53 млрд. рубли , гласи информация на официалното бюро „Кримстат“, цитирано от проруски издания. През 2016 г. в икономиката на републиката са вложени 52,6 млрд. рубли, което е с 28,2% повече от показателите през 2015 г., уточнява се в доклада. Според правителствената агенция на полуострова са инвестирали бизнесмени от Турция, Италия, Гърция, Израел, Китай, Германия и България.

Дъжд от руски пари за Крим

Каква заплаха са руските бомбардировачи в Крим

В Русия питат законна ли е независимостта на балтийските страни

Според проруския премиер на Крим Сергей Аксьонов, който е на власт от присъединяването преди 3 години насам, през 2016 в Крим има ръст във всички икономически сфери.

Преди два дни Аксьонов заяви, че Путин трябва да бъде доживотен президент. Ако нашият президент Владимир Владимирович Путин отговаряше за тези неща, когато СССР съществуваше, то съюзът нямаше да се разпадне, каза Аксьонов.

Не всички данни на „Кримстат“ обаче са позитивни. Наред с икономически растеж оттам отчитат също сериозно свиване на производството на картофи, зеленчуци, соя и ориз. Хранителните стоки в магазините са поскъпнали с 6,5% спрямо края на 2015г., а собствената продукция на полуострова задоволява едва 30% от потреблението. Липсват отгледаните на място яйца, месо, мляко и зеленчуци. От Русия се вкарват почти половината млечни продукти и близо 30 на сто от месните.

Други данни показват, че в Крим вече е налична доминация на руския бизнес, а броят на малките предприятия е намалял над 10 пъти между 2014 и 2016 година.

Само руска телевизия

„Щастливи сме! Завърнахме се вкъщи, отново сме в Русия. Нашите деца растат без война. Това е достатъчно да ни усмихне“, заявява възрастна жителка на столицата Симферопол, интервюирана от изданието „Russia beyond the headlines”. Това е популярната позиция на про-руски настроените граждани, които се радват, че са защитени от Москва.

Същевременно през трите години руско управление много хора губят работата си заради оттеглящите се инвеститори и западните санкции. Киев поддържа търговска блокада спрямо полуострова, а в края на 2015 година прекъсна доставките на електроенергия за 1 милион жители на Крим. Малко по-късно руски доставки компенсираха липсите.

Това е само една демонстрация на тоталната зависимост на полуострова от Русия. Към момента в Крим легално се излъчва единствено аналогова руска телевизия.

При присъединяването преди три години Владимир Путин обеща на жителите на Крим по-високи пенсии, физически мост към Русия, газопреносни връзки и икономическа стабилност. Официално, всичко това е в процес на реализация. Мостът през Керченския пролив, на стойност 3,7 милиарда евро, трябва да бъде построен до края на 2019, като съоръжението ще има 4 автомобилни ленти и железопътно трасе. Пенсиите в Крим също така бяха приравнени на руските.

Противниците на Путин обаче смятат, че той е заблудил новите си поданици, веднъж заради икономическите проблеми и изолацията, и втори път заради репресиите спрямо несъгласните. Руският паспорт, който получават гражданите на полуострова не им позволява да пътуват до страни от ЕС и САЩ.

Според редица правозащитни организации и наблюдатели противниците на анексирането се преследват от властта. Меджлисът, традиционен орган на кримските татари, беше обявен за екстремистка организация.

„Не знам вече как да подходя. Обърнах се към всички възможни инстанции – от най-ниските до най-високите. Има само тишина. Молим се за каквато и да е помощ“, през сълзи казва Умер Ибрахимов, интервюиран от Би Би Си. Неговият син, татарски активист, е задържан от властите, а близките му нямат никаква информация за него от 10 месеца насам.

Недоволството обаче не е достатъчно голямо, а преобладават съгласието на по-възрастните и примирението сред много от младите.

„Всичко се успокои. Всички бяха про-нещо – про-Путин, про-Украйна, про-Русия ... Вече не си говорим такива неща. Украйна не се държи, сякаш сме нейни граждани“, смята младата художничка Светлана Гавриленко.

Официално – няма промяна

В интервю по случай годишната от присъединяването на Крим руския президентски говорител Дмитрий Песков казва, че Владимир Путин е държал „под ръчен контрол“ целия процес. Въпреки „интеграционните“ икономически и други проблеми,  "цената за този исторически поврат е напълно по силите, защото става дума за спасението и обединението на народа със своята страна", казва още Песков.

САЩ и ЕС също поддържат заетите преди 3 години позиции

"Не признаваме и продължаваме да осъждаме това нарушение на международното право. То, както и преди, е пряко предизвикателство към международната сигурност със сериозни последици за международния ред, осигуряващ единството и суверенитета на всички държави“, гласи изявление по поводо годишнината на върховния представител на ЕС за външните работи Федерика Могерини. С него страните от съюза призоваха всички членки на ООН да осъдят анексирането на Крим.

Референдумът на полуострова, с който близо 97% от жителите му пожелаха да влязат в Руската федерация и последвалите действия на Русия и до днес са признати единствено от външнополитическите й партньори като Сирия и Венецуела и малко други изключения, от рода на правителството на Афганистан.

Новият български президент Румен Радев е пример за частична промяна на реториката от някои властови фигури у нас. Неговата позиция е, че над Крим „се вее руски флаг“ и международното недоволство и санкции няма да променят самосъзнанието на гражданите.

От друга страна американският му колега Доналд Тръмп, въпреки спекулациите за връзки с Москва, в крайна сметка поддържа основното досегашно послание на американската администрация – Крим е на Украйна.

На този етап обаче не изглежда, че административната и икономическа власт на Кремъл над Крим е пряко заплашена.