С кандал в ръководството разтърси крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" само ден след сериозния й успех на парламентарните избори в страната.
Съпредседателката Фрауке Петри обяви, че няма да е част от парламентарната група на "АзГ" в Бундестага и демонстративно напусна съвместна пресконференция на лидерите на движението.
Меркел спечели. Очертава се коалиция "Ямайка"
От "момичето" на Кол до "лидер на свободния свят"
Петри е част от по-умереното крило в партията. Според някои коментатори действията й са реакция и на засилващата се ксенофобска реторика в "АзГ". Официално изтъкнатата от Петри причина е обявените от другите лидери позиция да бъдат "категорична опозиция" на Ангела Меркел, която вероятно ще реализира четвърти мандат като канцлер.
Съпредседателката е един от близо 90 депутати, които крайнодесните ще вкарат в Бундестага, а в родната й провинция Саксония "Алтернатива за Германия" е първа политическа сила.
AfD got two-thirds of the SPD vote, and 40% of the CDU/CSU vote
— 国立のロレンス (@kunitachiman) September 25, 2017
What the stunning success of AfD means for Germany https://t.co/xFLhT5qqTW
"Една анархистка партия може да е успешна в опозиция, но не може да направи на избирателите надеждно предложение за управление", заяви Петри на днешната пресконференция.
Партията е основана през 2013г., като първоначалният й фокус е скептицизмът относно еврото, някои други от общите политики на ЕС и ролята на Германия в него. От 2 години насам национал-либералните идеи отстъпват на антиимигрантската и ислямофобска реторика в рамките на бежанския наплив към страната.
Фрауке Петри "обърна гръб на партията", реагира на пресконференцията другият съпредседател Йорг Мойтхен и заяви, че това нейно решение е "достойно за съжаление".
„Алтернатива за Германия”е доста разнородна група от хора. Едновременно тя включва ревизионисти на Холокоста и един от лидерите й, Алис Вайдел е хомосексуална и отглежда две деца заедно с партньорката си от Шри Ланка.
Това заяви журналистът и член на СЕМ Мария Стоянова по-рано днес в ефира на NOVA.
След вчерашните избори в Германия канцлерът Ангела Меркел най-вероятно се насочва към четвърти пореден мандат, но нейната християндемократическа коалиция регистрира най-слабия си резултат от десетилетия.
Същото важи и за вторите социалдемократи. Причината е възходът на „АзГ”, които вероятно събират над 12% подкрепа и придобиха сериозни позиции в Бундестага. Влизането на крайнодесните в парламента доведе до вълна от протести по улиците на големи германски градове във вечерта след изборите.
„Има го този непрестижен вот, който се прикрива от изследователите”, отговори политологът Първан Симеонов относно възможността много хора да гласуват за крайнодесните без да признават предварително за това пред социолозите.
Това е едно от обясненията за изненадващи политически явления през последните години като Брекзит, победата на Доналд Тръмп в САЩ и цялостният възход на крайнодесни партии на Запад.
Germany: Lessons learned by the elections https://t.co/UkSubW129S #GO 🇬🇷
— The Greek Observer (@theGRobsv) September 25, 2017
Според Симеонов обаче
резултатът в Германия е „глътка въздух” за Европа,
поради вероятното оставане на власт на канцлера Ангела и Меркел и запазването на „френско-германската ос” в ЕС.
Новина обаче е слабият резултат на коалицията на Меркел и този на социалдемократите – другата голяма партия в Германия.
„Резултатът показва, че умерените партии дават назад”, заяви още Симеонов. Той обаче отчете като „глътка въздух” и завръщането в Бундестага на либералните Свободни демократи – един от партньорите в очертаващата се т.нар. коалиция „Ямайка” – между Меркел, тях и Зелените.
Политологът определи като много важно изказването на канцлерката, че
управляващите ще трябва да решат проблемите на хората, гласували за „Алтернатива за Германия”.
„Мейнстрийм партиите искат да абсорбират по-качествената част от посланията на радикалната десница”, смята Симеонов.
Той отчете, че партиите в левия политически спектър са сред най-застрашените от крайнодесните, защото основна част от посланията на последните са свързани със социалната справедливост.
„Това е т.нар.
„уелфеър” шовинизъм
– достъпът до нашата социалната система трябва да е за нашите хора, а мигрантите от Изток и бежанците да не взимат работните ни места”, описа Симеонов част от идеологията на "Алтернатива за Германия" и сходни движения.
„Най-голямо е предпочитанието към крайнодесни формации там, където има най-голям страх за социалните придобивки – бедните райони. Факт е също така, че богатите западни общества се оказват доста податливи на тази опасност. Не толкова нямането е проблем, а застрашеното имане”, отчете още политологът.
Той допълни, че радикалните десни говорят еднакво привлекателно и на бедни и на богати.
На Европа е нужно „дървено желязо”, което да отговаря на страховете, насаждани от крайнодесните, заяви Симеонов.
Germany's Political Earthquake: Making Sense Of The Right Shift In Elections https://t.co/yVC8tIrupY pic.twitter.com/0EIIlnjoAS
— WCMU Public Radio (@WCMUNews) September 25, 2017
Като пример той даде победилия във Франция президент Еманюел Макрон, който определи като „радикален либерал”.
Според Стоянова този крайнодесен възход в Германия е необясним, защото за разлика от страна като България, там е много малък дялът на хората, които живеят на ръба на бедността.
„Говорим за поколения, които се раждат и съществуват на социални помощи и с тях си осигуряват нормален живот”, заяви членът на СЕМ.
Тя още отчете, че „трудните коалиционни преговори” в Берлин може да продължат до Коледа.
СПРИ!" />
