Коментари: Южен поток от сензации

Р усия се отказа от проекта „Южен поток“ – поредния строеж на века със стойност почти 24 млрд. евро. Владимир Путин обясни това с интриги на ЕС и на България, замразила проекта под натиск отвън, коментира руският в. „РБК Дейли“. 

Печатът в Русия коментира вчерашните изявления на президента Путин и на Алексей Милер – шефа на руския държавен газов гигант „Газпром“, при посещение в Турция. 

„Южен поток от сензации“ ги нарича в заглавие

официозът „Росийская газета“. 

„Не можем да започнем строителство в морето, докато нямаме разрешение от България, а да започнем да строим в морето, да стигнем до българския бряг и да спрем – това е просто нелепо“, цитира „Ведомости“ руския лидер. 

„Правителството на България всяка седмица мени позицията си във връзка с газопровода“,

твърди „Комсомолская правда“. Проектът би осигурил на България 400 млн. евро годишно и нови работни места, но „от друга страна, САЩ настояват София да наложи вето върху руски проекти и предложения“, заявява изданието. 

„Варианти за окончателно решение може да чакаме до безкрай“, отбелязва вестникът и допълва, че заради поведението на България са били разрушени надеждите и на сърбите, и на Австрия, и на редица други страни за допълнителни печалби от реализирането на проекта. 

Причина за решението на Москва са действията на „не твърде опитни бюрократи в Брюксел“, коментира пред „РБК дейли“ руският аналитик Валерий Нестеров. За да постигне политическа цел – да угоди на Украйна, като накара Русия да транспортира газ през украинска територия, ЕС не позволи на Москва да осъществи „Южен поток“. Това ще се отрази зле на допълнителните доставки за Европа. Така Европа се наказва сама и тласка „Газпром“ към по-активни действия на азиатските пазари, смята експертът. 

„Газпром“ изоставя един от най-мащабните и скъпоструващи проекти в историята си след осем години преговори,

подготовка и безкрайни спорове с ЕС, резюмира „Комерсант“. 

В крайна сметка руските власти избраха алтернативата да прокарат тръба до Турция – втория по големина експортен пазар на „Газпром“, чието потребление расте, за разлика от това на ЕС. 

Според „Газпром“, дори в новия си вариант газопроводът ще даде на Русия възможност да се откаже от транзита през Украйна при доставки за Турция, Гърция и вероятно България, пише вестникът. 

„Газпром“ се стреми и да оползотвори осъществените вече инвестиции от над 25 млрд. долара, изтъква той. Според „Ведомости“ обаче през последните три години „Газпром“ е финансирал проекта „Южен поток“ „почти наполовина“ и сумата е 4,66 млрд. долара. 

Експерти на „Комерсант“ впрочем препоръчват проектът да бъде изоставен изцяло, тъй като

Турция може да стане проблемен потребител за руския концерн:

на преговори Анкара неведнъж мени позицията си и проваля постигнати вече договорки. 

Руският наблюдател Данила Бочкарьов напомня пред „Независимая газета“ недостига на енергия, пред който се изправя бързорастящата турска икономика, и същевременно възможностите на „Газпром“ рязко да увеличи доставките за тази страна. 

Според него обаче Турция „настоява още сега“ да получи отстъпка в цената на горивото, при все че се очаква цените по действащите договори да спаднат след 6 до 9 месеца. 

Русия смята да гради втори „Син поток“ към Турция и този вариант в икономически план също е по-изгоден за Москва, защото

морската отсечка до Турция ще е по-къса – близо 400 км срещу 925 км до българския бряг,

пресмята електронното издание „Взгляд“. 

Съответно морската отсечка до Турция ще струва не близо 10, а само 7 млрд. евро, и Русия ще направи икономии от 3 млрд. евро, уточнява финансистът Сергей Аргибалов. 

Единственият минус е, че вместо Украйна се появява друга транзитна страна – Турция. А специалното значение на „Южен поток“ бе тъкмо в това „Газпром“ да получи достъп до европейските пазари без посредници. Но Анкара в случая е къде по-добър съюзник от Киев, който няма нито пари, нито желание да купува газ от Русия. 

Нещо повече, благодарение на тези толкова големи газови договори Русия получава един по-стабилен геополитически съюзник, заключава „Взгляд“. 

Новината е водеща тема и за италианските издания. 

Путин постави надгробния камък на проекта,

който от 2018 г. трябваше да доставя в Европа руски газ, заобикаляйки Украйна, отбелязва италианският икономически всекидневник „Соле вентикуатро оре“. 

Украинската криза, която влоши отношенията между Русия и Запада, намали възможностите за договорка между Москва и Брюксел с цел легализиране на газопровода в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС. Но не само това предвещаваше края на проекта. Той стана много скъп, над 50 млрд. долара според последните оценки, а Русия е все по-затруднена да го финансира. Не само западните санкции изключиха от финансирането международните банки, но и спадът в цената на петрола, от който за Москва идват над половината от приходите, предизвика криза за руската икономика, допълва изданието. 

Решението на Путин обаче ще има пряк отзвук върху Италия. 

Тя още в началото на май беше заличена от трасето на газопровода, който противно на оригиналните планове, щеше да спре в Австрия. Но италианската енергийна компания „Ени“ притежава 20% от съвместното дружество, което трябваше да строи и управлява онази част от газопровода, извън руска територия. 

Съдбата на това дружество сега остава неясна.

В него 50% от акциите държи руската „Газпром“, а френската компания „Електрисите дьо Франс“ и германската „Винтерсхал“ държат по 15%. 

Италианската компания „Саипем“ пък започна работа по подводния участък на тръбопровода благодарение на спечелени договори за възлагане на обществени поръчки, последният от които е на стойност 2 млрд. долара и беше възложен през март. 

По ирония на съдбата вече сглобените тръби и готови да бъдат положени по дъното на Черно море

вчера потеглиха от България към Русия на борда на кораба платформа „Кастор 6“. 

Като цяло за италианските компании в проекта решението на Путин беше като гръм от ясно небе. Договорите с тях обаче предвиждат големи обезщетения в случай на неизпълнение, припомня вестникът. 

Изданието допълва, че чуждите партньори на Русия и „Ени“ дадоха да се разбере, че нямат намерение да подпомагат финансово „Газпром“ за реализиране на проекта, а неотдавна италианското правителство каза, че за Италия „Южен поток“ не е в списъка на приоритетите. 

Същото очевидно е в сила и за Путин, според когото, Русия сега предпочита да ориентира своите енергийни ресурси към други райони на света. Сред тях са Китай, с който Москва сключи договори за енергийни доставки, но също така и Турция, където „Газпром“ заедно с компанията „Боташ“ планира да построи друг газопровод, който може да се свърже чрез Гърция с Балканска Европа. 

Освен това чрез газопровода „Син поток“ Турция ще получава 20% повече руски газ от януари, тоест около 3 млрд. куб. м., с 6-процента отстъпка в цената. 

Според в. „Република“

решението на Путин е подновяване на войната между Русия и ЕС. 

Изданието се пита дали не става дума просто за заплаха, а не за категорично решение, така че да бъде накаран ЕС да промени мнението си за газопровода. 

Според в. „Стампа“ Путин категорично е затворил газовата магистрала заради неконструктивната позиция на ЕС относно проекта. 

Едно от първите последствия от европейските санкции срещу Русия в контекста на украинската криза беше решението на Владимир Путин да преустанови руско-италианския проект „Южен поток“, пише и френският в. „Монд“. 

„Южен поток“ плати цената на захлаждането на отношенията между Москва и европейците,

посочва в. „Експрес“. 

Изданието припомня, че газопроводът трябваше да има капацитет от 63 млрд. куб. м газ на година и трябваше да свърже по протежение на 3600 км Русия с България и после да се насочи към Западна Европа през Сърбия, Унгария и Словения. 

Русия изненадващо се отказа от плановете за построяване на газопровода „Южен поток“, пише в. „Велт“. Руският президент разкритикува ЕС за натиска, който е оказал върху България за блокиране на проекта, посочва „Цайт“. 

Енергийният спор между Русия и ЕС ескалира, отбелязва „Зюддойче цайтунг“ по повод решението на Москва да изостави проекта на стойност милиарди долари. 

Отказът на Русия от „Южен поток“ означава, че решимостта на Брюксел се приема сериозно в Москва,

изтъква „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. 

Това е също така поражение за Путин, който от години полагаше големи усилия за осъществяване на проекта. Освен това то показва, че „проевропейската“ позиция на новия български министър-председател Бойко Борисов определено трябва да се приема сериозно. Защото България, която от 2007 г. е член на ЕС и е най-бедната страна в общността, наистина можеше да се облагодетелства от „Южен поток“. Тя можеше да стане транзитна държава в една голяма игра на покер.

От друга страна, Борисов нямаше друг избор.

България не би могла да надделее в едно силово противопоставяне с Европейската комисия, коментира изданието.

Обявеният от Владимир Путин повод за спиране на проекта „Южен поток“ – поради блокада от страна на България, е цитиран от медиите и в Австрия. Те обаче се обединяват единодушно около мнението, че причините трябва да се търсят другаде. 

Това развитие се наблюдаваше от месеци, коментира вестник „Курир“. За политическите наблюдатели това е една от последиците от украинската криза. Вестникът цитира руският експерт Герхард Мангот, според когото

Москва е осъзнала, че ЕС няма да промени позицията си и затова тегли заключителната черта. 

Оттук следва, че експортът на Русия ще зависи в средносрочен план от газопроводната мрежа на Украйна, а „това е добра новина за Киев“, заключава Мангот. 

Новината обаче е лоша за австрийския нефтен концерн О Ем Ви, чийто шеф Герхард Ройс през лятото подписа с шефа на „Газпром“ Алексей Милер договор за общ строеж на последните 50 км от газопровода. 

Те трябваше да минат през Унгария до газоразпределителния възел Баумгартен в Долна Австрия, а стойността на проекта е около 200 млн. евро. 

Ежедневникът „Пресе“ отбелязва, че формално за спиране на проекта е необходимо решение на Надзорния съвет на „Газпром“, но поради факта, че Русия е мажоритарен собственик, се слуша нейната дума.