Вацлав Клаус - последна пречка пред Лисабонския договор

И�н �номист с десни възгледи, разединяваща фигура, открояваща се в чешката политика през последните две десетилетия, президентът Вацлав Клаус ненавижда плановете за по-голямо обвързване в рамките на Европейския съюз.

Сега той държи ключа към заключителното одобрение на Лисабонския договор.

Договорът, който има за цел да ускори процеса на взимане на решения в съюз, обединяващ 27 държави и с население от половин милиард, беше одобрен в петък на референдум в Ирландия. Договорът ще влезе в сила само ако Полша и Чехия последват останалите страни членки и го ратифицират.

Очаква се полският президент да го подпише скоро. Така остава само Клаус. Той още не е казал дали ще подпише договора, който беше одобрен от чешкия парламент, макар че анализатори смятат, че в крайна сметка ще го направи.

Клаус е последовател на австрийската икономическа школа за свободен пазар. Той смята, че ЕС е поел по опасния път на по-голямо регулиране, по-малко свобода и по-малко отговорност.

"За мен европеизмът е противоречива, очевидно хетерогенна, но като цяло неосоциалистическа доктрина, която характеризира мисленето в Европа в момента", заяви през август 68-годишният Клаус.

"Европеизмът не вярва нито в свободата, нито в спонтанната еволюция на човешкото общество. Европейският съюз е изгоден за левите и за бюрократите в Брюксел", отбеляза Клаус, наричайки го "романтична утопия, която не се споделя от мълчаливото мнозинство в Европа, а най-вече от европейските елити".

Чешкият президент няма особени правомощия в изпълнителната власт, но подписва международните договори. Неговото виждане е за различна Европа, зона на свободна търговия, основана на сътрудничество между националните правителства.

Опонентите на Клаус, а те са голямо мнозинство в чешката политика, включително в бившата му партия, или смятат, че Лисабонският договор е от полза, или че най-малкото е цена, която си струва да платиш, за да бъдеш част от Европейския съюз.

След Нежната революция през 1989 г. Клаус рязко се издигна от ниска длъжност в държавната банка до финансов министър на Чехословакия, а по-късно, през 1992 г. и до чешки премиер. По време на неговото управление икономиката бе преструктурирана, цените - либерализирани, а федерацията се раздели на независими Чехия и Словакия.

Но оттам нататък политиката му бе критикувана все повече. Критици смятат, че приватизационната му схема и отхвърлянето на регулирането на капиталовия пазар носят вината за мащабните кражби в компаниите.

Валутната криза и резкия икономически спад през 1997 г., плюс скандал за финансирането на партията, свалиха Клаус от премиерския пост. Той се завърна през 2003 г. като президент, на мястото на Вацлав Хавел, бившия дисидент драматург, който бе начело в свалянето на комунизма.

Това донесе голямо удовлетворение на Клаус, който се опитваше да достигне равнището на Хавел, негов съперник още от първите дни на промяната.

На външнополитическия фронт Клаус влезе в сблъсък със Съединените щати за войната в Ирак, която Хавел подкрепяше. В една от предизборните си кампании той възприе антигермански тон и повече от Хавел се вслушваше в Русия. Миналата година той не се присъедини към всеобщото порицание на войната на Русия с Грузия.

Клаус рядко изпуска възможност да провокира противоречия. Той нарече борбата срещу глобалното затопляне опасна религия. 'Комунизмът бе заменен със заплахата на амбициозните природозащитници", написа той до американския Конгрес през 2007 г. Ако планетата се затопляше, което според него въобще не е сигурно, ние трябва да се адаптираме, а не да регулираме и да съкращаваме растежа, каза Клаус.

Той дори започна да класифицира спорта и храната според скалата дясно-ляво. Сноубордовете, бутилирана вода и раниците били леви. Както и салатата. Десните карали ски и хапвали шоколадов крем.