Какво се промени в Крим една година след присъединяването към Русия

Р уският печат коментира политическите и икономическите последици от анексията на Крим. Точно преди година местните жители казаха решително „да“ на връщането в Русия, напомня „Росийская газета“. Официозът

нарича този референдум исторически за Крим и за цялата страна. 

„Доста проблеми връхлетяха полуострова, но въпреки всичко нито обикновените хора, нито първите лица в републиката не съжалиха за стореното“, пише вестникът и цитира мнението на Сергей Аксьонов, лидера на Крим, който казва от името на кримското ръководство: „Никой от нас не се колеба нито секунда и никога не съжали за направеното от него. Това беше единствено верният път.“ 

Решението на Русия да защити населението на Крим беше правилно

и никой не се е месил във вътрешните работи на Украйна,

заявява още Аксьонов в разпространено днес интервю за Би Би Си, цитирано от ТАСС. 

Русия бе изправена пред избор – „да защити населението на Крим или да го отстъпи на украинските националисти“, казва той. 

Кримският лидер подчертава, че „събирането“ на Крим с Русия преди година е било демократична стъпка, а не „акт на агресия“, както се опитват да твърдят противниците на историческото събитие, посочва руската агенция. 

По думите на Аксьонов,

Крим вече никога няма да бъде част от Украйна. 

„Такъв беше изборът на кримчани. Нищо не би могло да стане без подкрепата на местното население, затова не става дума за никакъв акт на агресия, а за реална демократична стъпка“, казва той. 

Твърденията на Запад, че станалото в Крим е незаконно, се дължат на „основната грешка и неразбирането (на ситуацията от страна) на западните лидери“, смята той. 

„Хората са дезинформирани от медите, които не успяха да осигурят точна картина на миналогодишните събития в Крим“, казва Аксьонов. 

На референдума от 16 март м. г. за обединяване с Русия гласуваха близо 97% от избирателите в тогавашната украинска автономна република Крим и 95,6% от избирателите в Севастопол. Полуостровът бе включен в състава на Русия на 18 март 2014 г., припомня ТАСС.

Същевременно стана ясно, че правителството на Крим е разработило стратегия за социалното и икономическо развитие до 2020 г., която Аксьонов нарече

„кримска петилетка“.

Планира се за пет години Крим да получи енергийна независимост от Украйна и да реши проблемите си с водоснабдяването – за 2015 г. федералният бюджет отделя за тази цел 6 млрд. рубли, които до 2020 г. трябва да достигнат около 60 млрд. рубли. 

Според стратегията през идните пет години Крим ще модернизира транспортната си система и ще построи моста над Керченския проток, който трябва да стане „символ на обновлението на Крим“, каза Аксьонов. 

Местното правителство е разработило и антикризисен план, предвиждащ преориентиране на кримските компании към руски производители, заместване на вноса, намаляване на административните пречки пред бизнеса. 

„Връщането на полуострова в Русия беше неизбежно –

твърде много стратегически пропуски и непоправими грешки допусна украинската власт през последните години“, коментира председателят на местния парламент Владимир Константинов. 

„Сега никакви чуждестранни санкции, заплахи и шантаж няма да накарат кримчани да се откажат от своя избор. Тези дни, за разлика от украинските региони, хората в Крим не броят жертвите от братоубийствената война, а се веселят на празнични прояви по случай обединението си с Русия“, твърди „Росийская газета“. 

За „шумни тържества“ във връзка с годишнината

пише и „Новая газета“, но изтъква, че „на самия полуостров нещата, меко казано, не вървят съвсем добре“. 

Заради бавене на заплатите започнаха стачки, цените тръгнаха нагоре, а под предлог за борба с местните украински националисти масово започна да се иззема имущество от бизнесмените. 

По данни на правозащитници, от май 2014 г. 500 кримски фирми вече имали нови собственици, близки до ръководството на Крим. Правоохранителните органи не се намесват, понякога дори действат на страната на грабителите, пише опозиционният вестник. 

„РБК Дейли“ изчислява

колко плаща Русия за новите си територии.

Цитирани са данни на руското финансово министерство, според които заедно с дотациите за балансиране на бюджета финансовата подкрепа за Крим и Севастопол е достигнала 90,8 млрд. рубли, целевите трансфери от федералния бюджет – още 33,9 млрд., или общо 124,7 млрд. рубли (1,906 млрд. евро, б. р.) 

Повечето пари са отишли за текущи разходи – заплати в бюджетния сектор, социални плащания, издръжка на учрежденията, покриване на дефицита в кримския пенсионен бюджет. 

Това обаче не е пълната сума – разходи са правели също министерства и ведомства, пише изданието. Според негов източник – федерален служител, „никой няма да ви каже колко излезе това“. 

Всекидневникът споменава и за директна помощ, получавана от други области на Русия, „освен финансовата(...) – храни, медикаменти, техника, дори руски знамена, портрети на президента и гербове на Русия“. 

„Някои региони помогнаха на Крим доброволно“, уточнява той. 

Преките бюджетни разходи, тези на отделните региони и данъците, неполучени от федералния център, възлизат на общо около 140 млрд. рубли (2,14 млрд. евро), без да смятаме изхарченото по тайни пера. Това обаче не е най-разточителният случай – дотациите за Чечения и Ингушетия са малко по-високи, добавя „РБК дейли“, цитиран от Би Би Си. 

До 2020 г. се предвижда Русия да инвестира в Крим 681 млрд. рубли (10,41 млрд. евро), информира „Комсомолская правда“. Парите ще отидат за социални нужди, пътища, ремонт на жилища и най-вече за изграждането на мост през Керченския проток.

Заплатите в бюджетния сектор междувременно нараснаха тройно, увеличиха се пенсиите.

Обучението в кримските училища вече е по руски стандарти. За държавни езици са признати руският, украинският и кримско-татарският, официална валута е рублата. 

Освен това, в региона с пълна пара се създават и екипират военноморски сили, допълва вестникът. 

Твърде много неща, свързани с Украйна, няма как да се прогнозират днес, предупреждава „Московский комсомолец“. 

Как ще се развие ситуацията в Донбас? Ще излезе ли траен вторият „мински“ мир или всичко пак ще тръгне към война? Как ще върви руската икономика?

Едногодишното „автономно плаване“ на Крим съвсем не е меродавен показател,

тревожи се изданието. „Какво ще става във вътрешната ни политика? Всичко сочи, че властта на Путин в страната е много здрава. Но високото равнище на омразата, което виждаме в Русия, със сигурност няма как да не прерасне в нещо много лошо“, подчертава всекидневникът. 

„Крим, разбира се, е наш. Но колко време Русия ще трябва все да плаща сметките за това и колко ще са нулите отдолу в последната „касова бележка“, това дори Путин не го знае“, заключава „Московский комсомолец“.