Проф. Ю. Кръстева за Бенедикт XVI, вярващите и невярващите

Интервю с Юлия Кръстева за делото на папа Бенедикт XVI помества днес вестник "Авенире", който е официално издание на Конференцията на италианските епископи (ЧЕИ).

Проф. Кръстева е представена на читателите като "изследователка, лингвист, психоаналитик и многостранно развита френска писателка от български произход, която е сред най-цитираните и изучавани по света европейски интелектуалци".

"Бенедикт XVI е теолог и философ, което го прави също велик европеец, който

с делата си даде надежда на тази кризисна Европа.

Понеже Европа представлява същина за света, чрез нейното философско обединяване папата помогна на света да се ориентира към мира. Това изключително ясно впечатление възникна в мен по време на годишната среща на различните вероизповедания през 2011 г. в Асизи, където Бенедикт XVI бе за първи път официално поканил малка група невярващи, на които даде думата. Разбрахме, че е отминало времето на подозренията, на съмненията, на колебанията между вярващи и невярващи. На мен лично тази покана ми изглеждаше като преповторение на фразата на Йоан Павел Втори "Не се страхувайте!". Тази фраза имаше особено значение за европейците от Изтока, преследвани от тоталитаризма. Но в новия контекст поканата на Бенедикт XVI имаше смисъла на

"вярващи и невярващи, не се страхувайте един от друг

и търсете взаимно разбирателство чрез общуването". Това ми се струва задължително за съществуванието на Европа и за съвместното осмисляне на европейските рани - грандиозно послание не само към бъдещия папа, но и към новите европейски поколения," подчертава Кръстева.

Тя е най-силно поразена от изключителната сдържаност и прецизност в личния стил на Бенедикт Шестнадесети."

По време на словото си в Асизи той изрече фраза, която завинаги ще остане запечатана в моето съзнание:

"Никой не е притежател на истината".

Беше неочаквано от страна на религиозен представител, който априори е склонен да смята, че неговата истина е уникална.

Но този папа е хуманист и философ. Обърна се към нас с разбирането, че християнската истина не е нашата истина, макар че поради това, може би, страдаме. После сякаш поясни сам себе си, отбелязвайки, че нашата истина е форма на търсене, която повдига въпроси. Това е вътрешна борба. И той се обърна към вярващите с призива да се вслушват в нас, за да могатпо този начин да пречистват вярата си, като черпят вдъхновение и от нас.

Това е нещо абсолютно нечувано, което същевременно показва огромна философска задълбоченост, изключителна смиреност и грандиозно предизвикателство към бъдещето на Европа в смисъл на среща между християнския и светския хуманизъм.

Този понтификат даде тълкуване на необходимостта на Европа от хуманизъм и схвана, че

хуманизмът притежава два бели дроба.

Противно на твърденията, Бенедикт Шестнадесети не бе догматичен папа в тесния терминологичен смисъл. В основите на католицизма той потърси онова, което е отворено, което представлява въпросителна, като символично свърза Свети Августин с Хайдегер и Фройд - животът и мисълта са като питане и пътуване," смята професор Кръстева.

В заключение тя споделя, че е "изненадана, дори зашеметена" от решението на папата да се оттегли, но не се нагърбва да тълкува този жест, в който смирението на Бенедикт Шестнадесети и сложността на сегашната обстановка в Църквата вероятно се преплитат с други елементи.

Според нея бъдещето ще покаже, но от чисто хуманна гледна точка това е акт, пропит от смелост и мъдрост.