Историческата реч на Елизабет Втора в Дъблин

П�д �дседателят на ирландската националистическа партия "Шин Фейн" Джери Адамс приветства днес историческата реч на кралица Елизабет Втора в Дъблин.

Снощи кралицата изрази дълбоко съчувствие към жертвите на борбата за независимост на Ирландия.

"Вярвам, че изразеното от нея съчувствие към онези, които пострадаха от нашето мъчително минало, е неподправено", заяви Джери Адамс, чиято партия се бори за прекратяване на британското управление в Северна Ирландия.

Адамс бе един от най-яростните противници на визитата на кралицата, която определи като преждевременна.

"Обединеното кралство и Ирландия успяха да проявят воля и преодоляха последствията от общата си история, и днес са не само съседи, а и равноправни партньори и добри приятели", заяви снощи кралица Елизабет Втора на официална вечеря в Дъблинския замък в единствената си реч, предвидена по време на посещението.

Кралицата поздрави присъстващите на ирландски език,

което предизвика бурни аплодисменти, и призова всички да помнят "тежкото наследство от миналото и да не забравят всички онези, които загубиха живота си".

"Невъзможно е да забравим общото си историческо минало. Трябва да се преклоним пред историята, но да не се огъваме под тежестта й", каза кралицата.

Медиите отбелязват историческия аспект на речта на кралицата. Тя ще помогне за предефиниране на английско-ирландските отношения през следващите години, отбелязва британският в. "Таймс".

Британските вестници "Индипендънт" и "Дейли телеграф", случайно или не, излизат с почти еднакви заглавия: "Малка стъпка за кралицата, но огромен скок за историята".

Роденият в Белфаст, Северна Ирландия, автор на редакционни статии във в. "Гардиън" Мик Филти съзира в кралското посещение "обществен катарзис".

Нужни бяха десетилетия и много мъки, за да станат отношенията ни равнопоставени и основани на уважение - нещо жизненоважно за истинското приятелство, подчертава всекидневникът "Айриш таймс". Това беше изключителен ден. Ден, в който силата на музиката, родовата памет и митологията се сляха, заблестяха и ни обгърнаха във величествена прегръдка, пише още "Айриш таймс".

Вестникът отправя

похвала към кралицата за избора й на облекло.

Тя се появи, облечена в ирландско зелено и беше посрещната с хор от одобрителни възгласи на военното летище край Дъблин.

Трудно е да се прецени обществената реакция в Ирландия на посещението на кралицата, тъй като в Дъблин бяха разположени 8000 полицаи и 2000 войници в най-сериозната охранителна операция, извършвана някога в страната, пише "Индипендънт".

Голяма част от центъра на Дъблин беше почти обезлюдена, а обширни зони от града бяха отрязани за движение, така че кралицата не успя да влезе в особено близък контакт с широката общественост. На няколко места избухнаха спречквания между републиканци и полицаи, които в поне един случай използваха спрейове за самоотбрана срещу нарушителите на реда.

Общото впечатление обаче беше, че по-голямата част от населението или одобрява посещението на кралицата, или не се интересува особено. Официална Ирландия обаче се обяви ревностно в подкрепа на визитата, на която гледа като на възможност да се приключи успешно с мирния процес, пише още "Индипендънт".

Посещението на кралицата нямаше как да бъде спокойно и обикновено събитие,

пише "Гардиън".

Никога досега не е имало такива обстоятелства, с такъв исторически резонанс, добавя вестникът. След толкова много подозрение и взаимно неразбиране не е учудващо, че на британския монарх бяха необходими близо 90 години от обявяването на ирландската независимост, за да посети някогашното си владение.

Препратките към историята бяха навсякъде - от пристигането на кралицата на летище Кейсмънт, кръстено на името на ирландския революционер Роджър Кейсмънт, екзекутиран за държавна измяна от британците през 1916 г., до посещението й в "Тринити колидж", някогашен бастион на англо-протестантското господство.

Най-наситено с исторически заряд обаче беше полагането на венци в Градината на възпоминанието, когато кралицата отдаде почит на поколенията ирландски мъже и жени, загинали в борбата за независимост от нейните предци.

Кралицата вероятно е правила подобни жестове и към паметта на борци за свобода от бившите британски колонии и със сигурност се е срещала с бивши врагове на британската власт, но нейното мълчание при церемонията отекна по-силно от заглушените възгласи на демонстрантите, които организираха малки протести на няколко места из Дъблин, пише "Гардиън".

В отделна статия в "Гардиън" Питър Колет обръща

  специално внимание на езика на тялото

на кралицата и на ирландската президентка Мери Макалийс при официалното им ръкуване в официалната президентска резиденция.

Когато Макалийс се ръкува с хората, тя обикновено потупва с лявата си ръка десницата на човека отсреща. Според правилата на етикета това е жест на приятелство, който тя е правила при ръкуванията си с руския президент Дмитрий Медведев, както и с папа Бенедикт Шестнайсети и неговия предшественик Йоан Павел Втори.

Ръкостискането с потупване с лявата ръка цели да създаде впечатление за сърдечност и близост, но в същото време то напомня на човека отсреща кой командва, отбелязва Колет, който е експерт по езика на тялото.

Макалийс беше добре подготвена за ръкуването, отбелязва Колет в "Гардиън". Докато поздравяваше кралицата, тя успя да потисне естествения си порив да я потупа с лявата ръка. Вместо това тя протегна тържествено десницата си, хвана ръката на Елизабет и формално я приветства с добре дошла в Ирландия.

Президентката не подгъна коляно и не сведе глава - не направи никакъв жест, който би загатнал за неравностойни отношения между двете държави, подчертава Колет.

Същата сцена се разигра и когато ирландският премиер Енда Кени се ръкува с херцога на Единбург. Той толкова решително отстоя позицията си, че принц Филип трябваше да се протегне, за да достигне ръката му и дори самият той, а не премиерът, кимна леко с глава в знак на признание към авторитета на събеседника.

При официалното приветствие се случи всичко, което се очакваше. Участниците отправиха ясно послание - Великобритания и Ирландия си подадоха ръце, като никоя от тях не демонстрира превъзходство в новоутвърдените отношения, заключава Колет в "Гардиън".