Тя обясни пред "Уолстрийт джърнъл", че комитетът е искал да "подкрепи" стремежа на Обама, както бе изразен неотдавна в ООН, "към един свят без ядрени оръжия".
Трудно е да се сетим за по-широко възприеман стремеж от мечтата за планета без водородни бомби, пише Давид фон Дреле за сп. "Тайм".
Роналд Рейгън и Джейн Фонда, макар и на противоположни политически позиции, бяха на едно мнение по този въпрос.
През втория си мандат Рейгън изуми собствените си съветници и съветския лидер Михаил Горбачов, като предложи договор за съкращаване на ядрените арсенали "до нулево равнище".
Докато този свят без ядрени оръжия си остава в сферата на пожеланията и романтичната реторика, всичко ще бъде наред. Но ако Нобеловият комитет наистина иска мир, ще трябва да се позамисли малко повече, преди да се опита да реализира тази мечта.
Отворете един учебник по история и ще видите как би изглеждал съвременният свят без ядрени оръжия - неописуемо ужасяващ.
През последните 31 години преди хвърлянето на първата атомна бомба светът без ядрени оръжия води две глобални войни, които доведоха до смъртта на 78 до 95 млн. души, военни и цивилни.
Световните войни са ужасяващо изражение на това, което се случва, когато човешката склонност към конфликти се съчетае с потенциала за насилие на индустриалната епоха.
Най-крещящата илюстрация за това е нацистката машина за смърт и ние често се изкушаваме да мислим, че ако го нямаше Хитлер, никога нямаше да станем свидетели на убийства на конвейр. Истината е, че
масовите убийства са практикувани от много държави в стария свят
без ядрени оръжия. Стотици хиляди войници бяха обгазени и направени на решето от картечен огън в окопите през Първата световна война, когато Хитлер беше просто ефрейтор в армията на кайзера.
През Втората световна война държавите от двете страни на фронта използваха самолети и артилерия, за да сеят смърт както по бойните полета, така и в градовете, докато броят на убитите по света не стана толкова висок, че полето на статистическата грешка включва около 16 млн. души.
Броят на загиналите през войната е 62 млн., или 78 млн. - някъде там.
Така че последния път, когато имахме свят без ядрени оръжия, хората се избиваха с такава трескава ефективност, че даже не успяваха да водят отчет на жертвите си.
През тези три десетилетия във войните на индустриалната епоха по света загиваха средно по три милиона души годишно.
Защо това спря да се случва? Защото хората вече не виждаха причина да се бият? Стотици, ако не хиляди войни, малки и големи, се водеха след Хирошима и Нагазаки. Може би държавите и племената осъзнаха, че масовите убийства не са хубаво нещо? Определено не.
Клането в Китай по време на културната революция, в Камбоджа при Червените кхмери и геноцидът на Хуту срещу Тутси в Руанда са убедителни кървави доказателства. Дали причината не е ООН? Ами не.
Дали не е глобализацията и мрежата на търговията, която обвързва все повече интересите на големите сили? Да, тя определено оказва влияние, но глобалната икономика е творение на ядрената епоха.
Големите сили откриват начини да съществуват в мир помежду си, защото цената на един въоръжен конфликт между тях стана немислимо висока. Би било много, много страшно да си представим един свят без ядрени оръжия. Индустриализираният
свят без ядрени оръжия действително беше страшен.
Но няма как да върнем времето назад. Науката и технологията на ядрените оръжия вече е широкоразпространена и ако някой ден те бъдат забранени, само хората извън закона ще имат атомни оръжия.
Вместо фантазии за планета без ядрени оръжия, в която някога кръвожадните човеци ще живеят заедно в мир, светът се нуждае от един по-безопасен и по-стабилен ядрен чадър.
Това вероятно ще означава по-малко оръжия в по-малко ръце. Когато президентът Обама говори за затягането на режима за неразпространение, той е на прав път.
Ядрените оръжия са полезни само тогава, когато не се използват. Пълното им премахване обаче е много лоша идея. Колкото и да са страшни, те оказаха съществено влияние в прекратяването на привидно неумолимата тенденция в съвременния свят към все по-смъртоносни конфликти.
Ако някой ден Нобеловият комитет поиска да награди силата, която през последните 60 години направи най-много, за да сложи край на войните в индустриални мащаби, той трябва да присъди наградата на атомната бомба.
Източник: БТА
Последвайте ни
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
