Ето хронология на основните събития в развитието на дълговата
криза в еврозоната, проследени от Германската информационна агенция ДПА:
16 октомври, 2009: новият гръцки премиер Георгиос Папандреу
посочи пред парламента "Имаме огромни скрити дългове и разходи".
Стана ясно, че обявеният от предишното правителство дефицит от
6% от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2009 г. е
доста подценен.
22 април 2010: Европейският парламент определи, че гръцкият
дефицит за 2009 г. е 13,6% от БВП.
23 април 2010: Гърция внесе искане за помощ от ЕС и
Международния валутен фонд (МВФ).
2 май 2010: ЕС-МВФ обявиха спасителен заем за Гърция от 110 млрд. евро (158 млрд. долара) за три години.
3 май 2010: Европейската централна банка (ЕЦБ) либерализира
правилата за приемане на облигации като гаранция за кредити,
което беше спасителен пояс за банките от задлъжнелите страни
като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания.
10 май 2010: Финансовите министри на ЕС одобриха създаването
на Европейски фонд за финансова стабилност - ЕФФС (European
Financial Stability Fund - EFSF) за срок от 3 години на
стойност 440 млрд. евро.
23 юли, 2010: Седем банки се провалиха на тестовете за
устойчивост на банките в ЕС - пет испански, една германска и
една гръцка. Не бяха открити проблеми в Ирландия.
30 септември 2010: Ирландия обяви, че ще има нужда от 46 млрд. евро, за да спаси изпадналите в затруднение банки, като
дефицитът на страната достигна над 32% от БВП през 2010
г.
15 ноември 2010: ЕС отново преразгледа и повиши гръцкия
дефицит за 2009 г. до 15,4% от БВП.
21 ноември 2010: Ирландия поиска спасителна финансова помощ
от ЕС-МВФ.
28 ноември 2010: Обявен бе спасителен тригодишен заем от 85 млрд. евро за Ирландия, като общо ЕС и МВФ ще дадат 67,5 млрд. евро.
Декември 2010: На срещата на върха на ЕС бе одобрена промяна
в договорите на ЕС, за да бъде създаден европейският механизъм
за стабилност (ESM), който ще е постоянен спасителен фонд за
страните от еврозоната.
Януари 2011: За да премахне опасността от спасителен заем,
испанското правителство обяви реформи в банковия и пенсионния
сектор, освен по-рано оповестените мерки за строги икономии.
17 януари 2011: Министрите на финансите от ЕС обявиха нови
тестове за устойчивост на банките в периода февруари-юни, като
се заканиха, че те ще бъдат "по-строги".
23 март 2011: Португалският премиер Жозе Сократиш подаде
оставка, след като парламентът не прие пакета от мерки за
икономии, който целеше да бъде избегната спасителната финансова
помощ.
25 март 2011: Срещата на върха на ЕС одобри по-строга
бюджетна дисциплина, правила за икономическа координация и фонд
от 500 млрд. евро за европейския механизъм за стабилност, за
да предотврати нови кризи в еврозоната.
6 април 2011: Португалия поиска спасителен финансов пакет от
ЕС и МВФ.
26 април 2011: ЕС обяви, че дефицитът на Гърция за 2010 г. е
бил 10,5% от БВП и не е спазен целевият дефицит от 9,5%, определен при договарянето на помощта, което отново
предизвика безпокойството на пазарите за платежоспособността на
страната.
5 май 2011: ЕС и МВФ обявиха тригодишен спасителен заем за
Португалия от 78 млрд. евро.
6 май 2011: Премиерът на Люксембург и председател на
еврогрупата Жан-Клод Юнкер стана домакин на тайна среща за
кризата в еврозоната заедно с Германия, Франция , Италия, Гърция
и представители на Европейската централна банка.
7 май 2011: Премиерът Папандреу отрече твърденията, че Гърция
обмисля да напусне еврозоната.
13 май 2011: Европейската комисия прогнозира, че дългът на
Гърция през 2012 г. ще нарасне до 166,1% от БВП, на Ирландия- до 117,9%, а на Португалия - до 107, 4%.
Хронология на дълговата криза в еврозоната
Хронология на основните събития в развитието на дълговата криза в еврозоната, проследени от Германската информационна агенция ДПА
19 май 2011, 11:18
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!