В дипломацията за тръбопроводите не важи опростенческото схващане "добри" и "лоши", т.е. тези, които ни обичат и ни подкрепят, и тези, които ни мразят и помогат на "противниците".
Освен това не са нужни само геостратегически стремежи.
В стратегията на различните страни за нефто- и газапроводите сигурно има елементи на класическата дипломация. Има обаче и друго измерение, което често се подценява в Гърция - търговското.
Т.е., печалбите на държавите, продаващи нефта или природния газ, ползите за страните от транспортните такси, окрупняването на компаниите, изграждащи важните и печеливши тръбопроводи, и, разбира се, задоволяването на енергийните нужди на страните, потребяващи суровини.
От тази гледна точка в последните договорености между Русия и Турция
трябва да бъдат откроени и чисто деловите измерения на различните енергийни проекти.
Срещата на върха в Анкара бе планирана и за нея се знаеше от доста време насам. В този смисъл познато и напълно естествено е сътрудничеството между тези две страни в областта на енергетиката.
Русия е производителка на петрол и природен газ, а Турция е страна, през която минават тръбопроводи. Така че има очевидни основания за контакти между двете страни в тази сфера.
Гърция също има очевидни основания за активно участие в дипломацията на тръбопроводите. Това е сектор, в който има много и различни възможности за сътрудничество и за участие в различни схеми на държавите от региона.
Като страна от тези проекти, Гърция не може да си позволи да диктува политиката на никоя друга държава в енергийната сфера. Тя обаче би могла при съответни договорености да се възползва от шансовете и да извлече за себе си облаги.
Точно това прави и Гърция в последните години, водейки
мащабна международна политика в сферата на енергетиката, която е продиктувана от националния й интерес и е в съзвучие с европейската енергийна стратегия.
Само ще припомня, че това са:
- газопроводът Южен поток от Русия, който ще бъде приключен до 2015 г. и за който бе подписано споразумението в Сочи през май;
- газопроводът ITGI (през Турция, Гърция и Италия), по който да се пренася синьо гориво от Азербайджан до 2014 г. За тази тръба се проучва и възможността за реверсивно подаване на гориво от Италия до Гърция;
- новият тръбопровод през Гърция, България, Румъния и Унгария, който ще свързва ITGI и за който бяха направени съобщения преди месец;
- свързване на този газопровод с терминала за втечнен газ в Северна Гърция;
- насърчаване на строителството в рамките на графиците, т.е. до 2013 г., на нефтопровода Бургас-Александруполис, за който в гръцкия парламент бе внесен законопроект.
Гърция има доста основания да вярва, че този тръбопровод ще бъде изграден в срок, независимо от декларациите преди дни на президента на руската компания Транснефт.
Вярвам, че този проект е в интерес и на България, което ще проличи в близко време.
Към всичко това следва да се припомни и неотдавнашният доклад на Европейската комисия, в който
Гърция е посочена сред четирите страни на ЕС с най-добра енергийна сигурност
Това е политиката ни. Ние активно участваме в дипломацията на тръбопроводите.
Гърция си сътрудничи с почти всички държави от региона, работи за укрепване на енергийната си сигурност и се стреми да извлече възможно най-големи облаги за икономиката и своите граждани.
Резултатите от тази политика ще проличат в скоро време.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
