Пренареждането на света: глобалните срещи на високо равнище

През следващите седем дни мнозина световни лидери ще участват с поредица от срещи на високо равнище в Европа и в Турция и ще се занимават с широк кръг от въпроси - от глобалната финансова инфраструктура до начина, по който САЩ взаимодействат както с партньорите си, така и с противниците си.

Тези срещи създават най-гъстата мрежа от точки, в които се вземат решения в
съвременния свят след срещите на високо равнище, довели до края на студената война.

Предстоящите дискусии могат да бъдат разпределени в три основни категории.

Първата включва разговори по проблеми на икономическата криза. САЩ бяха в центъра на глобалната икономическа и финансова система в продължение на повече от 60 години и едва ли ще загубят тази си роля. Но това не означава, че няма да настъпят и промени.

Основният проблем е в степента на съгласие - или по-точно на несъгласие - между САЩ и някои от най-близките им партньори - докъде да се стигне в усилията да се реформира
глобалната финансова архитектура и да се стимулира световната икономика.

Американците смятат стимулите за най-логичния път, по който трябва да се върви, те вече стартираха своя програма и очакват европейците да ги последват. Европейците виждат износа за САЩ като изход от рецесията и затова почти не виждат смисъл в полагането на усилия за нови стимули.

Развитието на тези преговори ще окаже сериозно влияние върху втората категория от проблеми: общият тон и здравината на американско-европейските отношения.

В отношенията между САЩ и Европа има много повече от "чиста търговия". Тези отношения съставляват най-здравата система в сферата на сигурността в съвременния свят в момент, когато Русия се опитва да разшири влиянието си дълбоко в Европа.

Президентът на САЩ Барак Обама вдигна доста политически шум в собствената си страна с твърдения, че може да измъкне още от европейците за гарантиране на сигурността на Стария континент или като подкрепа за войната в Афганистан.

В Европа популярността на Обама обаче се гради точно на противоположни фактори - че няма да иска толкова, колкото искаше неговият предшественик. Някъде по средата на тези две крайности е не само стабилността на политическите позиции на Обама у дома, а и степента, до която той ще се доверява на европейците и ще ги привлича към глобалните дела в бъдеще.

Това отвежда нещата до третата категория - пътят, по който ще тръгнат САЩ. Необходимостта от противодействие на рецесията, необходимостта да се продължи войната в Афганистан и необходимостта от противодействие на Русия са утвърдени принципи на политиката на САЩ.

На предстоящите срещи на високо равнище Обама ще се опита да обърне  единствената неизвестна засега карта - ролята, която Европа може да бъде убедена да играе. И след това ще му се направи да направи избор.

Онова, което Обама ще получи от Европа, ще определи какви договорености ще търси той с последния играч в поредицата - Турция.

Анкара има силно влияние в Пакистан и Афганистан, както и в Близкия изток и в голяма част от републиките от бившия Съветски съюз. Ако европейците - които упорито отказват да приемат Турция в ЕС - откажат съдействие на администрацията на Обама, президентът ще трябва да реши каква оферта на направи на Анкара.

Резултатите от срещите на високо равнище могат да дадат отговор на широк спектър от въпроси:

Кога ще свърши рецесията?
Ще може ли НАТО координирано да се опре на Русия?
Колко влиятелна ще стане Турция?
Дали войната в Афганистан ще се води достатъчно компетентно?
Ще стане ли Европа част от "мултилатерализма" на Обама?
Какъв ще бъде балансът на силите в Евразия?

Както се вижда, предстои наистина натоварена седмица, след което светът вероятно ще започне да се променя.