Евровотът започна – първи гласуват Великобритания и Холандия

Е вроизборите започват – на 22 май Великобритания и Холандия ще определят представителите си в следващия Европейски парламент. 

В петък е гласуването в Ирландия.

В Чехия вотът е два дни – в петък и събота. В събота е вотът и в Словакия, Малта и Латвия. 

Останалите държави от ЕС, сред които и България, ще определят своите евродепутати в неделя, 25 май. 

Българските избиратели ще имат 17 депутати в новия ЕП. Общо европейците ще изберат 751 свои представители. 

Резултатите от всичките 28 държави

ще бъдат обявени вечерта на 25 май, неделя, след 23 ч. централно европейско време (24 ч. българско). 

Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция. Гражданите на Чехия, Ирландия, Малта и Словакия нямат правото да гласуват в чужбина. 

Учредителната сесия на новоизбрания Европейски парламент ще се състои на 1 юли в Страсбург. 

През юли ще има и втора пленарна сесия, на която се очаква да бъде утвърден 

новият председател на Европейската комисия.

За първи път кандидатите за председател на Европейската комисия участваха в публични дебати, организирани от европейските политически партии. в рамките на предизборната кампания.

За мандата си 2009-2014 г. ЕП прие 2790 решения, от които 1071 законодателни акта и 1719 резолюции, свързани с прилагането на законодателството. 

Евродепутатите гласуваха 23 551 пъти, приеха 19 213 законодателни поправки, зададоха 58 840 писмени въпроса на европейските институции. Бяха организирани 491 открити обсъждания, свързани с въпроси, повдигнати от гражданите на ЕС. 

По официални данни ЕП струва на гражданите на съюза по 3,10 евро на година.

Тази сума включва разноските за преводи на 24-те официални езика в ЕС на трите работни места на ЕП – в Брюксел, Люксембург и Страсбург. 

За сравнение германският Бундестаг струва по 8,20 евро годишно на гражданите, френският парламент – по 8,10 евро, а британският – по 7,30 евро. 

Мащабът на изборите за Европейски парламент е по-малък единствено в сравнение с изборите в Индия.

Европа има 380 млн. регистрирани избиратели, но избирателната активност намалява с всеки изминал вот от 1979 г. насам и този път вероятно ще е под 43%, каквато беше тя на миналите избори през 2009 г., посочва в редакционна статия в. „Ню Йорк таймс“. 

Липсата на интерес едва ли е единственият проблем. 

Ако прогнозите от допитванията се потвърдят, над една четвърт от местата в Европарламента ще бъдат попълнени от популистки и маргинални партии, чиято крайна цел е разформироването на самия съюз, на който би трябвало да служат. 

Красноречива илюстрация е предизборният лозунг на френския крайнодесен „Национален фронт“ на Марин Льо Пен: „Не“ на Брюксел“. 

Антиевропейските партии натрупаха капитал от проблемите, с които се бори Европа в последните пет години.

Социологическо проучване, поръчано от Европейската комисия, наскоро показа, че

доверието в ЕС е спаднало от 57% през 2007 г. на 31%.

Според същото проучване силен спад бележи и доверието в националните правителства и парламенти, отбелязва вестникът. 

Големият проблем е, че Европа остава сбор от суверенни държави, за които е вътрешно присъщо да се съпротивляват на единната реторика, така че когато нещата се влошат, за всяка от тях е най-лесно да намери изкупителна жертва в далечния и безличен „Брюксел“. 

Проблемите, с които се сблъска Европа през изминалите пет години показват, че необходимостта от европейско единство е по-голяма от всякога и поради това – противно на твърденията на националисти и популисти – тези избори са още по-важни, заключава редакционният екип на „Ню Йорк таймс“. 

Френските вестници „Фигаро“ и „Монд“, както и британският „Файненшъл таймс“ коментират изявление на бившия френски президент Никола Саркози в седмичника „Поан“, в което той призовава

за дълбоко преустройство на ЕС, за премахване на Шенгенската зона и въвеждане на „Шенген-2“,

който ще обхваща само страни, стриктно изпълняващи обща имиграционна политика. 

С ясното намерение да обедини гласоподавателите около десноцентристката си партия Съюз за народно движение и да парира популистката заплаха Саркози наруши двегодишното си мълчание по политически теми, за да защити решително необходимостта ЕС да запази мира в Европа и отвъд нея. 

Онези, които искат Европа да се разпадне, забравят поуките от историята и ни водят към пропастта,

заявява той в обширна статия, публикувана в „Поан“ и в германския в. „Велт“. 

Саркози настоява за дълбоко реформиране, с по-силна интеграция в 18-членната еврозона, направлявано от Франция и Германия и съпътствано от „драстично“ орязване на правомощията на съюзните институции. 

По ключовата тема за имиграцията бившият президент отбелязва, че идеята за нулева имиграция е илюзия, но предупреди, че ако не се вземат спешни мерки за контрол на притока на хора от държави извън ЕС, европейският обществен договор ще се взриви. 

Приближете ЕС повече до хората, като дадете повече права на районите в него,

призовава статия в британския в. „Гардиън“. 

„Европейският съюз е в криза – на демократичната легитимност, ускорена от загубата на обществената вяра и доверие в много от членуващите в него страни. Величественият проект за все по-тесен съюз боксува, а някои се опасяват, че дори върви в обратна посока. 

Антиевропейските настроения и партии се ползват с безпрецедентна подкрепа. Призивите за оттегляне са по-разпространени от всякога. Възкресеният национализъм печели почва за сметка на отстъпващия европеизъм. Ширят се критиките, че ЕС е далечен и дистанциран. 

Това, което трябва да направим, е да го приближим до хората. За да се върне общественото доверие в него обаче, политически партии трябва да предложат нова визия за бъдещето му. 

ЕС може да оцелее, но без визия, която да вдъхновява хората, това ще стане без народния ентусиазъм, който той заслужава“, допълва вестникът.