Европа! Европа!

В в вропа настъпиха интересни времена - както в слънчева Гърция, където се е зародила европейската идея, така и във Великобритания, където тя прогнива под дъжда.

Гърция, която получи сметката за дългия безплатен обяд, сега е най-мразената членка на евроклуба.

Германците отменят резервациите си за почивка в Гърция (и си мислят, че тя би трябвало да си разпродаде островите, вместо да взема от спечелените им с усилен труд пари).

Северноевропейците не смятат, че трябва да плащат, за да могат гърците да се пенсионират на 53 години.

Великобритания, която стои настрана от опасния в момента клуб на общата валута, беше ударена от друго европейско проклятие, приело образа на коалиционна политика.

Дейвид Камерън и неговите тори, които обичат да сипят огън и жупел по Европа, май ще си легнат с Ник Клег и неговите либерални демократи, прегръщащи топло европейската идея.

Ако това стане, дори израелската дясна коалиция между религията и труда би изглеждала идеологически хармонична.

Да се смеем ли, да плачем ли?

Има нещо неустоимо комично в постлисабонска Европа

с всичките приказки как тя ще си пробие път на световната сцена, като използва еврото като политически инструмент.

Сега тя се е вкопчила в скандал заради гръцките авантаджии, докато Клег се опитва да се самоубеди, че смахнатите латвийски десни съюзници на Камерън в Европейския парламент всъщност не са от значение.

Менуетът за Гърция между мудната, посръбваща бордо Ангела Меркел и нервния, лочещ минерална вода Никола Саркози, които зад принудителната дружба таят буен гняв, също е толкова мъчителен, че предизвиква кикот.

Но, разбира се, в Гърция умират хора и това е сериозно.

А най-важният политически експеримент на ХХ век, Европейският съюз, преминава през големи затруднения, които са по-сериозни, отколкото може би изглеждат.

Не е лоша идея празненствата да се отложат. Нека за момент поиграем на

обвинения - любимото хоби на европейските лидери

Омръзнаха ми всички тези глупости за спекулаторите ("поведение на вълча глутница" и прочие).

Европейските министри толкова отчаяно се мъчат да прехвърлят отговорността другиму, че вече дори обвиняват рейтинговите агенции за регистрирането на факта, че Гърция е разорена - това им е работата!

А същите министри тъкмо бяха престанали да обвиняват агенциите, че са пренебрегнали рисковете - което не е тяхна работа, - в навечерието на финансовия срив през 2008 г.

Не. Вината за гръцката бъркотия се крие много по-дълбоко: в допускането на Гърция в еврозоната в еуфорията на 2000 г. и след това в облекчаването на условията на Пакта за стабилност (бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП за годината) за Франция и Германия; в сегашното постевропейско състояние на Германия; и

в абдикацията от всякакви общностни амбиции,

като британската представа за ЕС - хлабав търговски пакт вместо политически съюз, взема надмощие.

Гърция прикриваше своята неефективност. Няма проблем да не се плащат данъци, ако можеш да наложиш облагане под формата на девалвация на националната валута.

С въвеждането на еврото обаче това стана невъзможно, а практиките на укриване на данъци, масова корупция и 14-а заплата продължиха, докато светът не се събуди с новината, че Атина се е сдобила с 13% бюджетен дефицит, както и с ново летище, финансирано от ЕС.

Сега Европа е изправена пред избора, който трябваше да направи Тимъти Гайтнър в САЩ преди около година - скъпоструващо спасяване или срив на икономиката.

Не виждам сериозна алтернатива на плана на ЕС и Международния валутен фонд (МВФ)
за спасяване на Гърция на стойност 140 млрд. долара, а още по-големият фонд за реагиране при спешни ситуации в еврозоната би трябвало да помогне за придобиването на увереност.

Основният проблем обаче ще стане цирей - еврото е превърнало силно разнородни държави в сбирщина, в която валутните и фискалните политики не се намират под унифицирано управление.

Проблемът ще се превърне в цирей отчасти защото Германия обърна гръб на Европа.

Тактиката на Меркел да протака е срамна, скъпоструваща и показателна

Солидарността от европейски тип сега е мръсна дума в Германия ("Гърците ни крадат парите!", пищи таблоидът "Билд"), въпреки че именно европейската солидарност някога извади Германия от срамното положение след войната.

Има нещо вулгарно в това германците да размахват пръст на всички гърци, които преминаха на червен светофар. Ако си отиде солидарността, отива си и Европа.

Както отбеляза пред мен Иван Кръстев, гост-учен в Центъра за хуманитарни науки във Виена (IWM.at): "Без солидарност как можеш да убедиш поляците, че има германци, които са готови да умрат за тях"?

Сплотеността обаче е в отлив

Вече казах, че еврото беше политически проект - така си беше. Французите го свързваха до голяма степен с единството в Европа, със "задълбочаване" на европейската идея и с политически силна Европа.

С края на Студената война приключи и това. "Задълбочаването" беше заменено с "разширяване", за задоволство на Великобритания и за сметка на единната валута.

Евентуален кабинет на Камерън няма да поправи това, без значение дали той ще се коалира с най-красивия английски полиглот Клег.

Предстои да видим дали проблемите на Великобритания със собствения й дефицит няма да потопят лирата или пък тя ще остане суха, встрани от водовъртежа в еврозоната.

Лондон със сигурност няма пари, за да купи гръцките острови, а ако Германия ги имаше, всички щяха да се изнервят.

Купонът свърши, но нека вдигнем по чаша узо на потъващия европейски кораб. Можеше да е и по-зле.