ЕС може да отпусне още 10 млрд помощ за Източна Европа

Ръководителите от Европейския съюз може да решат на срещата си на върха в четвъртък и петък да отпуснат още 10 млрд евро спешна помощ за партньорите им от Източна Европа, изправени пред финансови трудности, съобщиха източници, близки до чешкото председателство на ЕС.

В проектодокумент, който ще бъде предложен на обсъждане на форума в Брюксел, е посочено, че "Европейската комисия и Съветът на EС трябва да разгледат без повече отлагане възможността за увеличаване на горния праг на европейския механизъм в подкрепа на платежните баланси".

Този механизъм е предвиден за подпомагане в случай на спешна необходимост на страни членки на ЕС извън еврозоната.

Източници, близки до чешкото председателство посочиха, че този пасаж от текста не означава, че ръководителите може да решат да увеличат пакета за спешни заеми за страни извън еврозоната, който вече беше удвоен от 12 на 25 млрд евро през декември.

Един от източниците обясни, че ръководителите може да решат да "допълнят" пакета, от който близо 10 млрд вече са предоставени на Унгария и Латвия. Така сумата на разположение отново ще стане 25 млрд евро - "чисто техническа мярка" според същия източник.

Стремежът на чешките представители да омаловажат значението на този допълнителен жест на ЕС би могъл да означава, че в ЕС съществуват разногласия за "посланието" към страните от региона, отбелязва АФП.

Според френски дипломат наистина става въпрос да се увеличи пакетът за кредити за тези страни и "да им се изпрати ясен политически сигнал, че ЕС е готов да им помогне, ако е необходимо".

Но според германски представител, тъкмо обратното - не бива "да се изпращат фалшиви сигнали, поставяйки на масата средства, които в момента не са необходими".

След Латвия и Унгария, сега и Румъния преговаря с ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) за заем от общо 20  млрда евро, посочи във вторник румънският президент Траян Бъсеску, без да уточнява какъв ще бъде делът от ЕС.

Анализаторите са на мнение, че други страни, присъединили се към ЕС след 2004 г., може скоро да поискат европейска помощ, начело с Литва.

На извънредната европейска среща на върха за икономическата криза на 1 март страните от ЕС отхвърлиха идеята за общ план в помощ на Източна Европа, за какъвто настояваше унгарският премиер Ференц Дюрчани. Те обаче обещаха да помагат на всяка от тези страни поотделно според необходимостите.

Министър-председателят Сергей Станишев, който е в Брюксел за започващата в четвъртък пролетна среща на върха, се срещна с върховния представител на Европейския съюз по външната политика и политиката за сигурност Хавиер Солана.

Обсъдени са били въпроси като утрешната среща на върха, проблеми на енергийната сигурност, регионални проблеми, включително стабилността и европейската перспектива  пред Западните Балкани, европейската политика в черноморския регион, част от който е и България.

Темата за енергийната сигурност е била засегната в дълбочина, особено с оглед на неотдавнашната енергийна криза в Европейския съюз, предизвикана от спирането на транзитиран през Украйна руски газ.

Премиерът Станишев каза, че е поканил Хавиер Солана да участва в голямата европейска енергийна среща в България другия месец, на която на енергийната сигурност ще бъде отделено много сериозно внимание.

Предложих също да бъде създадена постоянна европейска работна група в София, която да се занимава с проблемите на енергийната сигурност, заяви Сергей Станишев.