На заключителната пресконференция след срещата на високо равнище в Брюксел той подчерта, че е съгласувана единна позиция на страните членки за предстоящата през декември в Копенхаген Международна конференция на ООН за защита на климата на земята.
Според Барозу ЕС е готов да намери и друго финансиране, за да осигури 100-те млрд. евро годишно, от които бедните страни ще се нуждаят до 2020 г. по преценка на съюза.
От тази сума около 22-50 млрд. евро трябва да бъдат осигурени с държавни средства, а не от вноски от промишлеността, допълни шведския премиер Фредрок Райнфелд.
Според Райнфелд европейците "сега имат много силна преговорна позиция", за да настояват за по-голямо съкращаване на емисиите на парникови газове при преговорите в Копенхаген през декември.
По-рано днес от Брюксел идваха, твърдения, че е възможно група от девет източноевропейски страни членки на ЕС, сред които и България, да провали споразумението на ЕС за финансиране на борбата с климатичните промени.
Източноевропейските страни твърдят, че не трябва да плащат несъразмерни суми
за борба с климатичните промени в развиващи се страни. Европейските членки отдавна спорят дали да поделят сметката съобразно финансовите възможности и степента на вредни емисии.
Вчера и българският министър-председател Бойко Борисов каза в Брюксел, че България не е съгласна да плаща милиони евро като част от плановете на ЕС да финансира намаляването на емисиите вредни газове в развиващите се страни.
Днес, след заседанието, Борисов окачестви Европейския съвет, който продължи повече от час от предвиденото, като много тежък.
Главната причина са били сложните дискусии по борбата с климатичните промени.
Сутринта е имало работна среща между девет страни в Европейския съюз, които са поискали в крайното решение да бъде вписан текст, гарантиращ, че те няма да се превръщат в дарители на държави като Китай, Русия, Индия, Бразилия и когато трябва да има плащания за защита на околната среда, да има съобразяване с брутния вътрешен продукт на държавите и с тяхното моментно финансово състояние.
"Преговорите продължиха, докато големите и по-богати страни в Европейския съюз не приеха това искане. Мисля, че този един час повече разисквания може да спести на България 40-50 милиона евро годишно", отбеляза Бойко Борисов.
Решено е било да бъде създадена специална работна група по темата. Тя ще прецени колко точно ще трябва да плащат България и другите страни за финансиране на действия за борба с климатичните промени.
Резултатите от работата й ще се приемат с консенсус или с пълно съгласие както бе при обсъждането на борбата срещу климатичните промени на завършилия Европейски съвет.
Швеция предложи страните членки да платят според международна формула, която ще бъде договорена в Копенхаген. ЕК иска тази формула да бъде съобразена с националното богатство и емисиите въглероден двуокис, но бивши комунистически страни членки на ЕС, които имат по-големи емисии и са по-малко богати от средното за съюза, са на мнение, че това няма да е честно, тъй като ще ги накара да плащат повече от по-богатите страни.
Договорът от Лисабон без съмнение ще влезе в сила от 1 декември,
заяви френският президент Никола Саркози пред журналисти след срещата на държавните и правителствените лидери.
Саркози изтъкна, че с постигнатия компромис по условията, поставени от Чехия за ратифициране на Договора от Лисабон е премахнато последното препятствие пред влизането в сила на договора, който ще позволи на Европейския съюз да функционира по-ефикасно и да придобие повече влияние в световните дела.
Според Саркози в средата на ноември (най-вероятните дати са 11 и 12 номеври) трябва да се състои нова среща на високо равнище на страните членки на ЕС, на която да бъдат обсъдени кандидатурите за двата нови поста, предвидени в Договора от Лисабон - председател на Европейския съвет и върховен представител за външната политика.
Франция и Германия се договориха да подкрепят общ кандидат за президент на ЕС, обяви френският държавен глава.
Според АФП шансовете на бившия британски премиер Тони Блеър да заеме новия пост в ЕС намаляват с всеки изминал ден. Саркози посочи, че "не гледа с оптимизъм на вероятността" Блеър да бъде избран за европрезидент. "Имената, посочени в първия списък на потенциални претенденти, не са задължително имената, които ще бъдат включени в окончателния списък", подчерта френският президент.
На заседанието са били съгласувани основните положения в дейността на европейското външнополитическо ведомство, което се създава по силата на Договора от Лисабон, съобщи Фредрик Рейнфелд.
Бъдещият върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността ще обедини функциите на сегашния върховен представител Хавиер Солана и на еврокомисаря по външните отношения и политиката на добросъседство Бенита Фереро-Валднер и ще получи допълнителни пълномощия.
Според клаузите на Договора от Лисабон върховният представител за външната политика и сигурността ще бъде член и на Европейската комисия като неин заместник-председател.
Източник: АФП / АП / ДПА / БТА
Последвайте ни
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
