Еротична република

Когато някой спомене Иран, какви образи изникват в ума ви? Аятоласи, религиозен фанатизъм, забулени жени? А какво ще кажете за сексуална революция? Точно така. През последните 30 години, в които водещите западни медии се занимават почти само с радикалните политики на Ислямската република, страната претърпява фундаментална социална и културна трансформация.

Макар да не е непременно положителна или отрицателна, сексуалната революция в Иран със сигурност е нещо невиждано.

През последните няколко десетилетия обществените нагласи са се променили толкова много, че

някои членове на иранската диаспора изпадат в шок, когато посетят страната.

"В днешно време в сравнение с Техеран Лондон изглежда като консервативен град", ми каза наскоро познат британец от ирански произход при завръщането си от Техеран. Що се отнася до сексуалните нрави, Иран наистина се доближава до Великобритания и САЩ - и то бързо.

Човек трудно може да събере добра информация за иранските сексуални навици, което не е изненадващо. Но значително количество данни може да се извлече от официалната статистика в Ислямската република. Намаляващата раждаемост например е признак за широка употреба на противозачатъчни средства и други форми на семейно планиране, както и за западане на традиционната роля на семейството. През последните две десетилетия страната преживява най-бързото понижаване на плодовитостта, документирано в човешката история. Междувременно годишният прираст на населението е намалял от 3,9% през 1986 г. на 1,2% през 2012 г. и то въпреки факта, че повече от половината иранци са под 35-годишна възраст.

В същото време през последните три десетилетия средната възраст на встъпване в брак при мъжете се е увеличила от 20 на 28 години, а иранките сега се омъжват на възраст между 24 и 30 години - с пет години по-късно, отколкото преди 10 години.

Според официалната статистика в момента

около 40% от хората в брачна възраст са несемейни.

Междувременно значително нараства броят на разводите - от 50 хил.  регистрирани развода през 2000 г. на 150 хил. през 2010 г., което е тройно увеличение. Сега на всеки седем брака в страната се пада по един развод, но в по-големите градове този дял е доста по-висок. В Техеран например съотношението е един развод на всеки 3,76 брака - ниво, което е почти сравнимо с това във Великобритания, където 42% от браковете завършват с развод. А няма признак за забавяне на тази тенденция. През последните шест месеца разводите се увеличават, а браковете значително намаляват.

Промяната на отношението към брака и развода съвпада с драматичната промяна на начина, по който иранците се отнасят към връзките и секса. Според проучване, цитирано от високопоставен служител на министерството на младежта през декември 2008 г., мнозинството от анкетираните мъже са признали, че са имали поне една връзка с човек от другия пол преди брака. Освен това около 13% от тези "незаконни" връзки са довели до нежелана бременност и аборт -

тези числа, макар и скромни, биха били немислими преди едно поколение.

 Затова не е особено учудващо, че изследователският център на министерството на младежта предупреди, че "нездравите връзки и моралният упадък са главните причини за разводите сред младите ирански двойки".

Междувременно през последните две десетилетия нелегалната сексиндустрия излиза на светло. В началото на 90-те години на ХХ век в повечето градове имаше проституция, особено в Техеран, но сексработниците бяха буквално невидими, принудени да действат в дълбока нелегалност. Сега проституцията е почти явна в много градове в страната. Често сексработниците се размотават по определени улици в очакване на случайни клиенти. Преди 10 години в. "Ентехаб" твърдеше, че само в Техеран е имало близо 85 хил. сексработници.

За броя на проститутките също няма добра национална статистика. Началникът на иранската държавна Организация за социално благополучие заяви наскоро за Би Би Си: "Определени статистически данни нямат положително действие в обществото, те имат отрицателно психологическо влияние. По-добре да не говорим за тях." Но наличните данни предполагат, че

10-12% от иранските проститутки са омъжени.

Това е особено изненадващо, като се имат предвид суровите ислямски наказания, постановявани за извънбрачен секс, особено за жените. Още по-изненадващо е, че не всички сексработници в Иран са жени. Нов доклад потвърждава, че богати жени на средна възраст, а също млади и образовани жени, търсещи краткотрайни сексуални връзки, ползват личните услуги на сексработници мъже.

Разбира се, би било грешка да се смята, че традиционните ценности напълно изчезват. Патриархалната култура в Иран все още е силна, а общоприетите ценности продължават да се зачитат от традиционните обществени класи, особено в провинциалните градове и села. Но в същото време би било грешка и да се смята, че сексуалното разкрепостяване набира сила само сред градските средни класи.

И така, какво стои в основата на сексуалната революция?

Има редица възможни обяснения, включително икономически фактори, урбанизация, нови средства за общуване и появата на високо образовано женско съсловие - всичко това вероятно е отчасти отговорно за промяната на отношението към секса. В същото време обаче повечето от тези фактори са налице и в други страни от региона, които не преживяват подобни трансформации. (Наистина, голяма част от Близкия изток е връхлетяна от вълна от обществен консерватизъм, а Иран се движи в обратната посока.) Така че какво е различното в Иран? Парадоксално, това е пуританската държава - скована, не в крак с времето и посветила се на борбата с "порока" и насърчаването на "добродетелта"; тя изглежда засилва позициите на надигащото се либерално течение в Иран.

От ислямската революция през 1979 г., която доведе на власт аятолах Рухола Хомейни, иранският режим насърчава идеята за колективен морал, като налага строги правила за поведение и едва не заличава границата между частната и публичната сфера.

Поддържането на ислямския характер на страната е един от главните източници на легитимност на режима и в този смисъл буквално няма област на личния живот, която да не се регулира от начина, по който я тълкува ислямското право. (Наистина, духовници редовно издават фетви за приемливостта на интимни и понякога извънредно невероятни сексуални сценарии.) Но вече 34 години наследникът на Хомейни не успява да създаде утопично общество - факт, който излага на показ моралния и идеологическия крах на режим, който и без това се бори с икономически и политически кризи.

Тази неудобна истина не остава неразбрана от младите хора в Иран, където промяната на сексуалните навици се превръща във

форма на пасивна съпротива.

Като не се подчиняват на наложените от държавата ограничения, иранците (съзнателно или не) поставят нейната легитимност под въпрос. Междувременно немощните опити на режима да се противопостави на протичащите сеизмични промени - като многократните му предупреждения за опасността от "незаконни връзки" - още повече отблъскват тези, които той желае да контролира. Бавно, но сигурно сексуалната революция в Иран изтощава идеологическия плам на държава, която е бракосъчетана за абсурдната представа за утопично общество и е основана на крехки, фундаменталистки принципи.

В Ню Йорк филмът "Сексът и градът" може да е празен и банален, но в Иран той изразява дълбоки обществени и политически процеси.