Еманюел Макрон е новият президент на Франция

О снователят на движение "Напред!" Еманюел Макрон е новият президент на Франция, сочат предварителните резултати от днешния втори тур на изборите за държавен глава. Крайнодесният лидер на партия "Национален фронт" Марин льо Пен затвърди второто си място.

Според АФП Макрон печели с между 65,5 и 66,1% срещу 33,9-34,5% за Льо Пен. По данни на белгийската телевизия той печели подкрепата на 62-67% от гласоподавателите. По-рано и белгийският вестник "Соар" обяви победа на Макрон и в отвъдморските територии на страната.

5 ВЪПРОСА, ПО КОИТО МАКРОН И ЛЬО ПЕН НАПЪЛНО СЕ РАЗМИНАВАТ - СНИМКИ

До 65,30% достигна избирателната активност

на днешния втори тур от президентския вот във Франция към 17:00 ч. местно време (18:00 ч. българско време). На първия тур на изборите, който се състоя на 23 април, за целия ден позицията си заявиха 77,8 на сто от гласоподавателите.

Двамата кандидати останаха на балотаж, след като на първия тур на изборите преди две седмици спечелиха най-много гласове в сравнение с останалите претенденти. 

Кой е новият президент на Франция

Роденият в лекарско семейство Еманюел Макрон отказва да тръгне по стъпките на своите родители и вместо с медицина започва да се занимава с философия, а по-късно завършва прочутия Институт за политически изследвания Sciences Po. Той е и възпитаник на елитната Национална школа по администрация (ENA) в Страсбург, която през годините са завършили редица френски политици като Жак Ширак, Франсоа Оланд, Ален Жупе и Лоран Фабиюс.

След като получава образование, той бързо си намира работа като финансов инспектор към министерството на икономиката, а по-късно работи във френската банка на семейство Ротшийлд - Rothschild & Cie Banque. На новата си работа той се занимава с мащабни инвестиционни проекти като сделката за 9 млрд. евро между швейцарската компания "Нестле" и американския фармацевтичен гигант "Пфицер".

Отговорът на Макрон за това защо носи две халки

"Шарли ебдо" осмя Макрон и жена му

Икономическите му познания бързо привличат вниманието на Франсоа Оланд, който отново го връща в държавния апарат. През 2012 г. Макрон е назначен за икономически съветник в Елисейския дворец, а две години по-късно става и министър на икономиката.

Центристът имаше откровено проевропейска кампания.

Той иска да укрепи еврозоната като се обособи отделен бюджет за 19-те държави, използващи единната валута. Предлага еврозоната да има свой парламент и финансови министър. Иска Европа да засили външните си граници като се създаде обща гранична охрана и се съсредоточат повече отбранителни сили. Ще наложи по-високи тарифи за защита на европейската промишленост от нелоялна конкуренция, особено от Китай. Като цяло подкрепя международните търговски договори и СЕТА.

Макрон каза, че няма да се опитва да забрани религиозните символи извън училищата, нито ще забранява буркините. Той подкрепя многообразието и обеща данъчни облекчения на компании, които наемат млади хора от предимно имигрантски квартали с висока престъпност. Обеща да ускори прегледа на молби за получаване на убежище до не повече от 6 месеца, включително и за обжалване. Похвали германския канцлер Ангела Меркел за великодушната ѝ политика към търсещите убежище мигранти.

Той иска да обедини сложната система от правила за пенсиониране за различните служители в държавния и частния сектор, запазвайки сегашната пенсионна възраст. Иска да даде на самонаетите достъп до обезщетения за безработица, но ще спре обезщетенията за квалифицирани работници, които отказват две последователни "достойни" предложения за работа. За да овладее бюджета,

Макрон иска да съкрати 120 хил. работни места за държавни служители,

но без тези в болниците, като успоредно създаде 10 000 работни места в полицията и 4-5000 работни места за преподаватели.

В платформата му е заложено тригодишно освобождаване от данъци за 80% от френските домакинства. Иска също да превърне т. нар. имуществен „данък солидарност” за хора, декларирали над 1,3 млн. евро в активи, в данък върху недвижимото имущество, който ще изключва финансовите активи.

Макрон иска също да даде на училищата по-голяма автономия при наемането на персонал и да съкрати наполовина големината на паралелките в основните училища в райони с ниска успеваемост и бедност.

Ще забрани използването на мобилни телефони в началните училища.

Любопитен факт е, че за пръв път в историята на Петата република гражданите на страната избираха между двама кандидати, смятани за аутсайдери според традициите на френската политика. Нито един от двамата не беше кандидат на двете основни политически формации на страната – голистката десницата и левицата.

И фактът, че за пръв път нито един от кандидати на класическите партии не достигна до финала на президентската надпревара накара мнозина политолози и анализатори едва ли не да алармират, че страната е на ръба на политическа революция, а и че люлката на европейските революции вече здраво се люлее.

В момента страната има тежки проблеми, породени както от последиците на световната финансова криза, така и от слабото управление на сегашния президент-социалист Франсоа Оланд. Последните години се изостри терористичната заплаха и свързания с нея мигрантски проблем – 10% от населението на страната са мюсюлмани, родени извън пределите ѝ.

Новият президент на Франция ще се закълне пред народа най-късно до 14 май, поемайки властта от Франсоа Оланд. Настоящият лидер отказа да се кандидатира за втори мандат, след като отбеляза рекордно нисък рейтинг през първия.