ЕК: Технически България и Румъния са в Шенген

Т ехнически България и Румъния са в Шенген също като останалите държави от ЕС, които изрично не са пожелали друго.

Това заяви на пресконференция Микеле Черконе, говорител на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.

Той направи това пояснение по повод влязлата от днес в действие система за контрол по външните граници на ЕС - ЕРРОСТУР, от която България и Румъния са част и в която са представени в групата на шенгенските държави.

Черконе поясни, че от чисто законова гледна точка България и Румъния са част от Шенген, с изключение на приложението на текстовете от междуправителственото споразумение, по чиято сила гражданите на двете държави биха могли да влизат в пространството, свободно от граничен контрол, без да бъдат подлагани на проверки.

Теоретично и от законова гледна точка двете държави са в Шенген, заяви Черконе, което предизвика реакция на недоумение сред кореспондентите в Брюксел.

Всички държави в ЕС, от момента в който бъдат приети в Общността, биват възприемани като част от Шенген, поясни говорителят.

За да бъдат приложени конкретните текстове за отпадането на граничните проверки, е необходимо единодушното решение на държавите в ЕС, засега то липсва, поясни Черконе.

Попитан дали това е послание към предстоящото в края на седмицата заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, говорителят заяви, че това няма нищо общо.

Да бъдем ясни - става дума за правни определения, а не за необходимото единодушно решение (за отпадането на граничните проверки за българи и румънци - бел. кор.), допълни Черконе.

По-рано днес стана ясно, че стартира Европейската система за наблюдение на границите (ЕВРОСУР). ЕВРОСУР ще има важен принос за спасяването на живота на тези, които се излагат на риск, за да достигнат бреговете на Европа, съобщи пресслужбата на ЕК.

Тя също така ще предостави на ЕС и на неговите държави членки по-добри инструменти за предотвратяване на трансграничните престъпления, като трафика на хора и трафика на наркотици, и в същото време за откриване и оказване на помощ на малки лодки с мигранти, които са изложени на опасност, при пълно спазване на европейските и международни задължения, включително на принципа на забрана за връщане.

"Приветствам стартирането на ЕВРОСУР. Това е истински европейски отговор за спасяване на живота на мигранти, пътуващи в претъпкани и негодни за плаване по море плавателни съдове, за да предотвратим нови трагедии в Средиземноморието и също за да задържаме скоростните лодки, превозващи наркотици. Всични тези инициативи са силно зависими от своевременния обмен на информация и координираните усилия между националните и европейските агенции. ЕВРОСУР осигурява тази рамка при пълно спазване на международните задължения“, заяви Сесилия Малмстрьом, комисар на ЕС по вътрешните работи.

ЕВРОСУР ще се задейства постепенно, като стартира в 18-те държави — членки на ЕС, по южната и източната граница на Съюза и асоциираната към Шенген Норвегия. Останалите 11 държави членки и асоциираните към Шенген държави ще се присъединят към EUROSUR на 1 декември 2014 г.

Различните елементи на ЕВРОСУР ще бъдат непрекъснато модернизирани през следващите години.

Гръбнакът на ЕВРОСУР се формира от национални координационни центрове, чрез които ще си сътрудничат и ще координират действията си всички национални органи, отговорни за наблюдението на границите (например гранична охрана, полиция, брегова охрана, военноморски флот). Информация за инцидентите, възникнали по външните сухоземни и морски граници, състоянието и разположението на патрулите, както и аналитични доклади и разузнавателни данни ще се обменят чрез „национални картини на състоянието“ между тези национални органи.

Това сътрудничество и обмен на информация дават възможност на засегнатата държава членка да реагира много по-бързо на всички инциденти, свързани с незаконна миграция и трансгранична престъпност, или при наличието на риск за живота на мигрантите.

ЕВРОСУР позволява на държавите членки да реагират по-бързо не само на отделни инциденти, но също така и при критични ситуации, възникнали по външните граници. За тази цел външните сухоземни и морски граници са разделени на „гранични участъци“ и за всеки участък се определя ниска, средна или висока „степен на въздействие“, подобно на светлините на светофар. Този подход дава възможност за установяване на горещите точки по външните граници, като се прилага стандартизирана реакция на национално, и ако е необходимо, на европейско равнище.