Драги Викторе, ти си мъртъв, твой Дмитрий

Р�и �ия отбеляза първата годишнина от войната с Грузия със словесен залп срещу Украйна.

Президентът Дмитрий Медведев написа на украинския си колега Виктор Юшченко отворено писмо с поменик от познати укори: Украйна доставя оръжия на Грузия, усложнява живота на руския Черноморски флот (базиран в украинското пристанище Севастопол), подписва изменнически договори за тръбопроводи с Европейския съюз, гони руски дипломати и фалшифицира общата съветска история.

Медведев качи писмото си на специален видео блог. Заплашително облечен в черно и отправил взор към Черно море с два бойни кораба на хоризонта, Медведев обяви, че Кремъл няма да изпрати новия си посланик в Киев.

Виктор Юшченко изчака няколко дни, преди да отговори. Отговорът му бе премерен: Украйна не прави нищо незаконно с Грузия; тя има право да избира приятелите си; има собствена гледна точка за историята и за своя език; неведнъж е приканвала Кремъл да отзове дипломатите, набъркани в недипломатични дейности.

Медведев обаче изобщо не се интересува какво ще му каже Юшченко.

Той иска да покаже, че Русия няма да е безучастен наблюдател на президентските избори в Украйна на 17 януари. Тези избори са почти толкова важни за Русия, колкото и за Украйна.

На предишните избори Русия подкрепи Виктор Янукович, проруския премиер по онова време. Той понесе тежко поражение, както и Владимир Путин, тогавашният руски президент и сегашен премиер, който избърза да го поздрави. Кремъл се страхува да не повтори грешката си.

Но този път, оскърбявайки Юшченко, Кремъл удря по някой, който според него със сигурност ще бъде победен. Освен това Кремъл определя правила, които очаква следващият президент да спазва, ако иска да бъде добре приет в Москва.

За Русия способността да влияе върху политиката на Украйна е тест за новата й настъпателност. За да изтъкне, че разполага с редица възможности да върне Украйна в "сферата на привилегированите си интереси", Русия неотдавна прати патриарха на Москва и цяла Русия Кирил на обиколка из Украйна.

"Минавайки през огромни множества от хора, които скандираха "Кирил е нашият патриарх", осъзнах, че нашето силно духовно единение е ценност, която не се влияе от политиката", каза на връщане в Москва патриархът пред несъмнено признателния му Медведев.

Както показа войната в Грузия, Кремъл има на разположение и други средства за убеждаване. На 10 август, ден преди видеоблога, Медведев обяви нови, опростени правила за използване на руските въоръжени сили извън страната, за да защитават руски граждани и руските военни, разположени в чужбина.

Истинска война с Украйна едва ли ще има, но сякаш вече не изглежда немислима. (Преди две години никой не мислеше, че може да избухне война между Русия и Грузия).

Андрей Иларионов, някогашен съветник на Путин, който сега го критикува ожесточено, казва, че важното не е дали Русия има военния капацитет за конфронтация с Украйна, а че

агресията срещу съседи се е превърнала в начин на живот за Кремъл.

През изминалото десетилетие Русия успя да настрои срещу себе си почти всички бивши съветски републики, дори и недемократичната Беларус.

Търговските войни и спирането на енергийните доставки се превърнаха в стандартни инструменти за политическо въздействие. Украйна остава най-голямата и най-важната от всички съседни републики.

Роденият в Полша Збигнев Бжежински, някогашен президентски съветник по националната сигурност в Белия дом, писа на времето: "Без Украйна Русия престава да е империя, но с Украйна, примамена и тласната в зависимост, Русия автоматично става империя".

Съвсем не е сигурно, дори сега, че Русия е приела напълно суверенитета на Украйна. Твърди се, че на срещата на върха на НАТО в Букурещ миналата година Владимир Путин казал на президента Джордж Буш: "Нали ти е ясно, Джордж, че Украйна дори не е държава!"

За разлика от Грузия и балтийските държави, които от дълго време умеят да управляват сами делата си, Украйна няма кой знае какъв опит в държавността.

"През последните 80 години на 20-и век ние обявявахме независимост шест пъти и пет пъти я губихме", каза неотдавна Юшченко в интервю.

Украинските политици и избиратели сякаш отново тласкат страната си към уязвимост. Според неотдавнашно социологическо проучване украинците, които смятат, че собственото им правителство е най-голямата заплаха за сигурността на страната им, са повече от онези, за които такава заплаха е Русия.

Корупцията и разприте в Оранжевата коалиция парализираха управлението. Повечето президентски укази не се изпълняват. От юни Украйна няма министър на отбраната. Икономиката й се сви с 18% през второто тримесечие на тази година.

"Хората загубиха всякакво уважение към собствената си държава",

казва Юлия Мостовая, влиятелна журналистка в Киев.

Националните идеали бяха опетнени от цинизма и корупцията на управляващите политици, замесени в сенчести газови сделки с Русия. Наред с това руският порядък, показван от руските телевизионни канали, става все по популярен - над 90 на сто от украинците изпитват положителни чувства към Русия, докато за 42 от руснаците Украйна е неприятел.

Малцина водещи украински политици изразиха публично възмущение от оскърблението, което Медведев нанесе на Юшченко. Повечето го използваха, за да се нахвърлят отново срещу него.

"Достигнахме критична точка, сега сме на кръстопът", казва Анатолий Гриценко, съпругът на Юлия Мостовая, който е бивш министър на отбраната и кандидат за президент. "Или Украйна ще се плъзне към разпадане, или ще започне да се възражда. Но сегашната нестабилност няма как да продължи".

Самата Русия сякаш не е съвсем стабилна и затова нейните управници може да се изкушат да провокират конфликт с Украйна, за да укрепят позициите си.

Едно нещо изглежда все по-сигурно: отношенията между Русия и Украйна ще пораждат проблеми за европейската сигурност.