По ожителният вот на ирландците на референдума
за Лисабонския договор не е плод на голямата им любов към Европа, а по-скоро
резултат на тънки икономически сметки, пише в коментара за "Дойче
веле" Бернд Ригерт.
Икономическата криза дойде в подходящия момент, поне от европейска гледна
точка. Без кризата, която направи на пух и прах ирландското икономическо чудо,
гражданите на Ирландия може би нямаше да променят мнението си за новия
европейски договор.
Страхът, че Европа може да обърне гръб страната им, обаче направи от предишното
"не" - "да".
Така че не става дума за убеждение или евроеуфория, а по-скоро за надеждата, че
ЕС ще измъкне Ирландия от икономическата бездна.
В действителност днес Ирландия би обявила банкрут като Исландия, ако Европа не
беше действала солидарно и не беше отпуснала огромни кредити.
Ирландците не се интересуваха толкова от съдържанието на Лисабонския договор.
За тях по-важни са работните места, минималните трудови възнаграждения и
съдбата на недолюбваното правителство на Брайън Кауън.
Тези теми изобщо не се споменават в Лисабонския договор
За министър-председателя, който умело успя да приобщи почти всички партии за
каузата на новия европейски договор, настъпват сурови времена.
Той трябва да озапти галопиращата държавна задлъжнялост и да създаде нови работни
места. Сега той трябва да се доказва, а това начинание ще бъде трудно.
Вероятно на останалите европейски правителства им падна камък от сърцето, че
договорът все още е жив, но продължилата десет години процедура по създаването му
показа еднозначно, че ЕС е на предела на възможностите си.
Лисабонският договор е последният, около който с мъка се обединиха 27-те страни
членки на ЕС. Съмнително е дали някога ще има нов договор, около който да се
обединяват усилията на още повече страни членки след евентуално ново
разширяване на ЕС.
Балканските кандидатки за членство в ЕС могат да отдъхнат
На основата на
Лисабонския договор те могат да получат пълноправно членство през следващите
години.
Но най-късно с визирания прием на Турция в ЕС на
дневен ред ще дойде следващата реформа. Това е подписът на чешкия президент
Вацлав Клаус, който се назлъндисва докато не излезе решението на чешкия
конституционен съд.
От политическа и морална гледна точка би било безотговорно една личност като Клаус
да се противопостави на волята на Европа, още повече че всички парламенти, също
и чешкият, одобриха новия договор.
Консерваторите във Великобритания може да ни изненадат, ако спечелят изборите
през пролетта на идната година. Те предвиждат референдум и във Великобритания
за одобряването на договора от Лисабон.
Тук обаче явно става въпрос повече за предизборни сблъсъци, отколкото за
сериозни политически намерения. Още повече, че подобно на Ирландия и
Великобритания също не може да си позволи да се противопостави на цяла Европа.
"Дойче веле": Ирландците не казаха "да" от любов
Без кризата, която направи на пух и прах ирландското икономическо чудо, гражданите на Ирландия може би нямаше да променят мнението, пише Бернд Ригерт
4 октомври 2009, 11:22
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!