Б ългарката Костадинка Кунева влиза в Европейския парламент като депутат от Гърция.
Името на Кунева, синдикален деец, стана известно преди няколко години, когато
тя пострада тежко, след като беше нападната и залята с киселина.
Сега тя е на шесто място в листата на радикалната левица СИРИЗА, която излезе първа политическа сила в евроизборите в Гърция.
Гръцката радикална левица СИРИЗА изпреварва десноцентристката управляваща партия „Нова демокрация“ с 3,57% от гласовете, според преброените 83,5% от бюлетините за Европейските избори, предаде радио Атина.
Тези резултати отреждат шест мандата в ЕП на СИРИЗА от общо 21-те, които Гърция има. „Нова демокрация“ получава пет мандата, а за първи път във ЕП свои представители – трима, ще има и крайнодясната партия „Златна зора“.
„Златна зора“ която се явява трета политическа сила на този вот. За нея са гласували 9,44 на сто от гръцките избиратели.
В. „Етнос“ коментара
резултата на „Златна зора“ като срам за .нацията,
защото дори и Върховният съд определи партията като престъпна организация.
Малко след обявяването на изборните резултати представителят на „Златна зора“ Илиас Касидиарис провокира, като каза, че „народният вот е показал, че незаконните преследвания трябва да спрат и да бъдат пуснати на свобода лидерът на формацията Николаос Михалолиакос и намиращите се в предварителния арест нейни депутати“.
„Гласовете на непокаялите се гърци отредиха на „Златна зора“ да бъде трета политическа сила, като изпратиха неонацисти в новия европейски парламент.
Процентът на евровота, съпоставен с предишни участия на „Златна зора“ на избори, е индикация, че почти 10% от избирателите са демонстрирали антидемократично поведение.
Лъжите и оправданията обаче свършиха след вчерашния резултат. Никой няма право да говори за наказателен вот, за заблудили се гласоподаватели,
всичко показва, че яйцето се е излюпило и от него е излязла змията, която не само е сред нас, но и е впила здраво зъбите си в политическия живот на Гърция“,
отбелязва в. "Етнос".
На евроизборите през 2009 г. „Златна зора“ е получила 0,46%, а само за пет години гласовете за нея са скочили с 9 процентни пункта, което означава, че тя ще има трима представители в новия Европарламент.
Според изчисленията на гръцкото вътрешно министерство крайнодясната организация е отбелязала нов подем в сравнение и с националните избори през 2012 г. Тогава тя получи 6,92 на сто.
По два мандата в Европарламента ще имат новата партия „Гръцка маслина“, която за първи път участва на избори. За нея са дали своя вот 8% от гърците, другата нова партия „Реката“ („То Потами“), за която са гласували 6,54% и Комунистическата партия, класирала се с 6,08% от гласовете. Един мандат ще има и малката дясна формация „Независими гърци“.
СИРИЗА печели втория тур на местния вот в областта Атика
и Рена Дуру ще е областен управител на Атика, но „Нова демокрация“ е големият победител в останалите области, които са общо 13.
Столицата Атина и вторият по големина гръцки град Солун си запазват кметовете. Това са Георгиос Каминис, който надделя макар с малка разлика след оспорван вот във втори тур с представителя на СИРИЗА Гавриил Сакеларидис и ще управлява за втори мандат гръцката столица в следващите пет години.
За кмет на Солун бе избран отново подкрепяният от соцалистическата партия ПАСОК Янис Бутарис, спечелил с голяма преднина пред своя съперник Ставрос Калафатис, зад който стоеше Нова демокрация.
Правителственият десноцентристки Демократически сбор (ДИСИ) в Кипър печели с 37,85% европейските избори на острова,
според неофициални окончателни резултати след преброяване на всички гласове, предаде гръцката агенция АНА-МПА.
Следва лявата партия АКЕЛ с 26,59 на сто, Демократическата партия ДИКО – 0,86%, Движението на социалдемократите ЕДЕК – Еколози – 7,69 на сто и "Гражданският алианс" – 6,78 на сто.
Въз основа на тези проценти двете политически сили управляващата ДИСИ и опозиционната АКЕЛ си запазват притежаваните досега по два от общо шест мандата за Кипър в новия Европейски парламент, а по един мандат получават партиите ДИКО и ЕДЕК.
Невиждано висок – 57%, е бил процентът на негласувалите на тези евроизбори. Гласувалите кипърски турци на острова са били 3,19%.
В. „Филелефтерос“ подчертава, че
ниската избирателна активност е била мощна плесница за партиите.
Като причини за това се изтъква не само недоволството от рестриктивната политика на правителството заради кризата, но и фактът, че предизборната кампания е протекла вяло, без ясни послания, и че въпреки призивите на политическите сили за по-голяма активност, на изборните урни не са се явили 340 025 кипърци.
Вотът в Кипър показва, че избирателите на средоземноморския остров искат много конкретни мерки, решения и политики, които да загърбят провалилата се политическа система, виновна за днешната криза, отбелязва изданието.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!