В Близкия изток ако не вярваш в чудеса, не си реалист

В�о �окопоставен израелски служител ми каза веднъж: "В Близкия изток, ако не вярваш в чудеса, значи не си реалист."

Бихме простили на всеки, който смята, че е необходимо чудо, за да може идеята на йорданския крал Абдула за всеобхватен мир между Израел и арабите да бъде реализирана до края на годината. Предзнаменованията не са обещаващи.

Израел има ново твърдолинейно правителство, което отхвърля дори желанието за двудържавно решение. Ако Бенямин Нетаняху потвърди тази позиция, на практика ще отхвърли стратегията, следвана от всички израелски правителства след споразуменията от Осло през 1993 г.

Всъщност, ако създаването на палестинска държава бъде изключено, позицията на Израел, по ирония на съдбата, ще се превърне в огледален образ на позицията на "Хамас", който отхвърля дори признаването на държавата Израел.

Умерените палестинци, водени от Махмуд Абас и Фатах, ще бъдат отслабени, арабските страни ще оттеглят подкрепата си за решението за две държави, а регионът ще се изправи пред най-голямата си криза след войната от Йом Кипур през 1973 г. Така че може да се очаква настроението в Близкия изток да е ужасно, граничещо с отчаяние.

Въпреки че перспективите са мрачни, онези, които познават региона, знаят, че има смисъл да се опита. Има две причини за това.

Първата е сложната личност на Нетаняху. Срещал съм се с него няколко пъти и сме разговаряли неофициално. Той обикновено е сдържан относно стратегията, но е майстор на тактиката. Нямам никакви съмнения, че Нетаняху дълбоко не одобрява концепцията за палестинска държава, но това не означава, че никога няма да я подкрепи.

Шерлок Холмс веднъж направи забележителното изказване пред доктор Уотсън, че след като изключиш всички опции, това, което остава, колкото и да е неприемливо, трябва да е вярното.

Хардлайнери като Ариел Шарон и Ехуд Олмерт разбраха преди време, че единствената дългосрочна алтернатива на палестинската държава е трайна военна окупация на Западния бряг и Газа или асимилирането на тези територии в Израел.

Това би довело до нова еврейско-мюсюлманска държава, която ще промени целия облик на страната.

Нетаняху осъзнава това, подобно на всеки друг. Непосредствената му цел е да запази дясната си коалиция цяла. Затова и изказът му е твърд. Например, той настоява Иран да прекрати заплахите си срещу Израел, ако иска палестинските въжделения да бъдат изпълнени.

Това може да се възприеме като разрушителна тактика, но е също начин за преговори. Важно е, че той се съгласи на цялостен преглед на израелската политика, който трябва да приключи преди срещата му с президента Обама във Вашингтон следващата седмица.

Това ме води към втората и вероятно решаваща причина ситуацията да е по-променлива от на пръв поглед очевидното. За разлика от Буш, Барак Обама се ангажира с израелско-палестинския въпрос от самото начало на президентството си.

Той прави това, подкрепян от добрата воля на арабския свят, повече от който и да е президент в близкото минало. Той е предразположен към израелците, но ще постави интересите на САЩ пред техните, докато се опитва да излекува някои от тежките рани на Америка, нанесени неотдавна в Близкия изток.

Той е подкрепян също от обществените нагласи, които според социологически проучвания са в полза на решението за две държави с решителни мнозинства както на израелци, така и на палестинци въпреки възгледите на "Хамас" и настоящата позиция на Нетаняху.

Имам значителен опит с машината на американската външна политика - Белия дом, Държавния департамент, Пентагона и различни мозъчни тръстове и лобиращи групи. Тя прилича на петролен танкер, който променя посоката си на движение. Необходимо е време, за да се направи завой, но когато това стане, е малко вероятно танкерът отново да се върне към предишния си курс.

Това сочат и последните изказвания на Джо Байдън, които нямаше да бъдат направени без пълното разрешение на Белия дом.

Пред главното израелско лоби в САЩ - Комисията по американско-израелски обществени въпроси, вицепрезидентът заяви: "Израел трябва да работи за решението за две държави. Няма да харесате думите ми, но ви казвам: спрете да строите селища, махнете съществуващите постройки и дайте свобода на движение на палестинците."

Ако Обама застане с цялата си тежест зад тази позиция, когато се срещне с Нетаняху следващата седмица, е немислимо израелският премиер да я отхвърли.

Такъв дълбок разрив със САЩ би бил труден в който и да е момент, но непосредственият му ефект ще бъде изкарване на Ехуд Барак и Партията на труда извън коалиционното правителство и провокиране както на приятелите, така и на неприятелите на Израел по целия свят.

Събитията през следващите няколко месеца може да се случат много бързо. След срещата си с израелския премиер Обама трябва да отправи послание към арабския свят в Кайро на 4 юни. Носят се слухове, че може да има мирна конференция с участието на всички засегнати страни най-рано през юли или август.

Вероятната и мъдра израелска позиция би била да се настоява за твърда сделка. Ако от израелците се очаква да се оттеглят от Западния бряг и да приемат до себе си палестинска държава, ще трябва да има мирен договор както със Сирия, така и с Ливан. Иран, "Хизбула" и "Хамас" ще трябва да приемат държавата Израел.

Това изглежда невъзможна амбициозна програма, но има един начин "кръгът да стане квадрат". Всяко мирно споразумение ще трябва да бъде ратифицирано с референдуми от израелците и палестинците.

Ако палестинците по своя собствена воля и в честна проверка на възгледите им подкрепят предложенията, контролирането на екстремистите ще е много по-лесно. Такава последователност от събития може да изглежда съвсем невероятна. Чудесата обаче имат по-добра репутация в Светите земи, отколкото в останалите части на света.
------------------------------------------------------------
Сър Малкълм Рифкинд е министър на отбраната и външен министър на Великобритания в периода 1992 - 1997 г.