Еволюцията на борбата с пожарите през вековете и защо пожарите днес са по-опасни от всякога

В продължение на векове борбата с пожарите е била хаотичен процес, основан на принципа „който с каквото може“. Хората се организирали в импровизирани „бригади с кофи“, предавайки си вода от близките източници, за да потушат пламъците. С разрастването на градовете, където преобладавали леснозапалими материали като дърво и слама, станало ясно, че този метод не е достатъчно ефективен.  

Преломен момент настъпил след Големия пожар в Лондон през 1666 г., който довел до разработването на първите противопожарни помпи и създаването на застрахователни компании за защита от пожари. Притежателите на полици получавали специални значки, които прикрепяли към сградите си, за да покажат, че са застраховани. Въпреки това,ако дадена сграда не била обслужвана от застрахователна компания, често я оставяли да изгори.

Същият модел се прилагал и в големите градове в източната и североизточната част на САЩ, докато Бенджамин Франклин през 1736 г. не съосновал доброволческата Union Fire Company във Филаделфия. Тя имала за цел да защитава всички граждани, независимо дали имат застраховка.  

Първата общинска противопожарна служба в света е основана в Единбург, Шотландия, през 1824 г., а първата професионална пожарна бригада в САЩ се появява в Синсинати през 1853 г.  

Днес в САЩ има около един милион пожарникари, разпределени в над 29 000 пожарни департамента.  

От ръчните помпи до модерните пожарни коли  

През 1721 и 1725 г. английският изобретател Ричард Нюшам патентова първите ефективни ръчни противопожарни помпи. Те били монтирани на колела и ръчно теглени до местопроизшествието. Тези устройства се използват през по-голямата част от XVIII век.  

Едва през 1829 г. се появява първата пожарна кола, задвижвана с парен двигател, но тежестта на машините ги правела трудни за транспортиране. През 1832 г. нюйоркската пожарна служба Mutual Hook & Ladder Company No.1 закупила кон, за да тегли пожарния автомобил, което скоро се превръща в практика из цялата страна. Далматинците, известни с бързината и интелигентността си, често придружавали конете, пазели ги и ги будели при звука на алармата.  

До 1925 г. конските впрягове били почти напълно заменени от бензинови пожарни коли. С нарастващата урбанизация и строителството на по-високи сгради повечето пожарни камиони вече били оборудвани със специални въртящи се стълби, известни като стълбите на Хейс – изобретени от Даниел Д. Хейс през 1868 г.  

Днес пожарните коли са изключително усъвършенствани, предлагат се в различни размери и конфигурации и могат да струват над 1 милион долара. Пожарникарите разполагат с модерни защитни каски, огнеупорни дрехи и дихателни апарати, което значително повишава безопасността им.  

Технологиите за противопожарна безопасност също са се развили значително – от термовизионни камери за откриване на жертви до противопожарни самолети и хеликоптери, които хвърлят вода и огнегасителна пяна върху горящи площи.  

Как огънят се променя – и защо пожарите стават все по-опасни  

В някои отношения пожарогасенето днес е по-безопасно от всякога. Мартин Мълън, командир на батальон в пожарната служба на Лос Анджелис, обяснява, че наред с напредъка в оборудването, промените в строителните материали правят потушаването на пожари по-ефективно. В същото време обаче, модерните домове са по-големи, по-гъсто застроени и съдържат повече запалими пластмасови материали, което води до нови предизвикателства.  

Историята познава опустошителни пожари, унищожили цели градове – Лондон през 1666 г., Чикаго през 1871 г., Сан Франциско през 1906 г. Благодарение на по-строгите противопожарни стандарти и подобрените методи за гасене, подобни бедствия вече са рядкост. Но през последните десетилетия пожарите започват да приемат нова, по-опасна форма.  

Пожарът в Оукланд през 1991 г. е предвестник на тази нова епоха. Подобно на трагедиите в Мауи (2023 г.) и Джаспър, Алберта (2024 г.), той започва като горски пожар, но бързо се разпространява в градските райони.  

Стивън Пайн, историк и експерт по пожарите, отбелязва, че докато в миналото стратегията при пожарите в сгради е била просто „гаси колкото можеш по-бързо“, при горските пожари подходът е различен. Той често включва контролирани изгаряния, които премахват горимите материали и предотвратяват по-големи бедствия.  

Но тази практика става все по-трудна за прилагане. Разрастването на градовете в близост до горски райони прави тези методи  рискови, а изменението на климата допринася за по-високи температури и по-дълги засушавания, създавайки идеални условия за неконтролируеми пожари.  

Пожарите днес: повече от всякога  

Въпреки векове на противопожарни мерки, броят на пожарите днес е по-висок, отколкото някога е бил, казва Мартин Мълън. Съчетанието от променящия се климат, урбанизацията и използването на нови запалими материали прави пожароопасните ситуации по-непредвидими и разрушителни.  

Огънят – едновременно наш съюзник и наш враг от зората на човечеството – остава страховита заплаха, а смелостта на пожарникарите продължава да бъде най-добрата ни защита.