Н аправих предложение за присъединяване на Русия към НАТО, но получих отказ.
Това заяви руският президент Владимир Путин на пленарната сесия на 20-ата годишна среща на Международния дискусионен клуб "Валдай".
В него участват 140 експерти, политици, дипломати и икономисти от 42 държави от Африка, Евразия, Северна и Южна Америка.
Путин настоя, че мисията на Русия е да "изгради нов свят" като разруши западната "хегемония" и определи инвазията в Украйна като част от този процес.
Руски опозиционер: Путин е известен с това, че лъже
"По същество сме изправени пред задачата да изградим нов свят", заяви Путин.
"Неведнъж съм казвал, че ние не сме започнали така наречената война в Украйна. Напротив, ние се опитваме да я прекратим. Не ние бяхме тези, които организираха политическия преврат в Киев през 2014 година", обяви руският президент.
Както обикновено в думите на Путин има частица истина, което е основен момент в добрата пропаганда. Никога НАТО не е отправяла официална покана към Русия, нито пък Москва е подавала искане за такава.
"Речта на Путин е "оруелска" - истината е лъжа и лъжата е истина"
В началото на века Путин наистина води разговори с висши представители на алианса, като генералния секретар тогава, Джордж Робъртсън. Всички разговаряли по темата с руския президент обаче посочват, че той не е разбирал как функционира НАТО. Това, което Путин поискал, било специално отношение. Той настоял Русия да бъде приета без да изпълни никакви изисквания и да получи специален статут, еквивалентен на този на САЩ. Путин напълно игнорирал факта, че всички решения на НАТО се вземат с консенсус, след обсъждане и консултации между страните членки, а не еднолично от Вашингтон.
По отношение на Украйна - САЩ наистина подпомагат демократичните процеси в Украйна от 90-те години на миналия век, за което време, по думите на бившия прессекретар на Държавния департамент Виктория Нюланд, са похарчени близо 5 млрд. долара.
През 2014 г. президентът на Украйна не е свален с преврат. Тогавашният украински президент Виктор Янукович е принуден да се оттегли от парламента с гласуване заради присвояване на правомощия. След това той бяга в Русия, която пък анексира Крим и стартира войната в Донбас.
Всичко започва с решението на Янукович да не подпише Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС. Той го взема под натиска на Кремъл и лично на Путин, който заплашва Украйна с икономически санкции и търговско ембарго. Янукович настоява за 160 млрд. евро от ЕС, които да компенсират негативните икономически ефекти от руските действия. Това му искане е отхвърлено. А евродепутати настояват за санкции срещу него заради ареста на опозиционния лидер Юлия Тимошенко през 2010 г.
След отказа на Янукович да подпише Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, следват сравнително малки мирни проевропейски протести в центъра на Киев. Решението на властите да разгонят демонстрантите със сила води до ескалация, привлича общественото внимание към протестиращите и дава повод на опозиционните партии да започнат мащабни национални протести срещу Янукович. В последствие правителството неколкократно употребява сила, при което загиват над 100 украинци. След всяко такова действие следва нова голяма ескалация на протестите. Именно злоупотребата със сила срещу протестиращите води до вота срещу Янукович в парламента, тъй като с действията си той нарушава конституционното разделение на властите в Украйна.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!