ЕС търси начин да се закрепи в Централна Азия на фона на отслабването на Москва

П редседателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова вчера на среща на върха в Казахстан за сближаване с Централна Азия - регион, в който влиянието на Русия се оспорва, особено след нахлуването ѝ в Украйна, пишат в анализ от БТА.

Тази първа среща на върха ЕС-Централна Азия събра в казахстанската столица Астана

ръководителите на бившите съветски републики Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан, както и делегация от Туркменистан.

В тези страни, богати на въглеводороди

- част от традиционната руска зона на влияние, нашествието в Украйна буди тревога и най-вече в най-богатата от тях -  Казахстан, който изрази безпокойство от териториалните амбиции на Москва.

Съответно редица нации от Централна Азия и ЕС заявиха в общо комюнике, че се стремят "да продължат изграждането на здраво, разнообразно партньорство" в редица сфери на икономиката, сигурността и хуманитарните дейности - въпреки скромните постижения на тези страни, що се отнася до правовата държава и спазването на демократичните принципи.

Посещението на Мишел се вписва в едно есенно дипломатическо оживление в Казахстан,

когато за две седмици мнозина чуждестранни ръководители посетиха държавата, в която живее значително руско малцинство и която споделя с Русия граница от 7500 километра.

Защото не само европейците имат желание да закрепят влиянието си в този регион,

богат на природни ресурси. В средата на октомври на регионални срещи там разговаряха президентите на Русия, Китай и Турция.

"Мощен символ"

"Европейският съюз и Централна Азия се сближават и връзката им става все по-тясна", заяви Шарл Мишел в Астана след среща с президента Касъм- Жомарт Токаев.

Според председателя на Европейския съвет "тази среща е мощен символ на нашето засилено сътрудничество и силен сигнал за ангажимента на ЕС" в този регион.

Русия има съществено надмощие над другите регионални сили; тя контролира различни дипломатически, икономически и военни обединения.

От своя страна Китай отрежда на Централна Азия основно място в своите нови "пътища на коприната" - гигантски икономически проект, лансиран от Си Цзинпин през 2013 г. в Астана. Турция също напредва в тази игра, залагайки на етнолингвистичната и религиозна близост с региона.

Централна Азия обаче остава зона на нестабилност,

както сочат тазгодишните смъртоносни сражения между Таджикистан и Киргизстан, също и потушените с кръв бунтове в Казахстан и Узбекистан.

При всяко положение от началото на нашествието на Русия в Украйна през февруари и въвеждането на икономически и политически санкции срещу Русия "страните от Централна Азия се опитват да стигнат до геополитическо равновесие", обяснява за АФП казахстанският политолог Досим Сатпаев.

Защото Владимир Путин не можа да си осигури подкрепата на петте централноазиатски републики.

Казахстан например отправи критики и същевременно започна да приема руснаци, бягащи от мобилизацията.

"Така че Европейският съюз разполага с чудесна възможност да засили позициите си в Централна Азия", смята Сатпаев - по-специално в Казахстан, който единствен в региона сключи споразумение за засилено партньорство и сътрудничество с ЕС, и в съседен Узбекистан, страната с най-голямо население в зоната и богата на газ, която Шарл Мишел се очаква да посети днес.

Въглеводороди

Токаев и Мишел заявиха, че са обсъждали по-специално начини "да избегнат нежелания отрицателен ефект върху икономиката на Казахстан от санкциите, наложени от ЕС" на Русия. Засегнали са и темата за "връщане в Казахстан на европейските предприятия, чиято продукция не е обект на санкциите".

Богатият на въглеводороди Казахстан се стреми също и да открие нови маршрути за износ на своя петрол, три четвърти от който минават транзитно през Русия, и в началото на юли президентът Токаев се ангажира да засили икономическото сътрудничество с ЕС.

"ЕС е най-големият икономически партньор на Казахстан"

и "най-големият чуждестранен инвеститор" в тази страна, напомни Мишел, като допълни, че остава още "много неизползван потенциал".

От началото на войната в Украйна Москва вече на два пъти прекъсна износа на казахстански петрол, като се позова на технически причини и съображения за сигурност.